БСК се обяви срещу новите правила за разделно събиране на отпадъци

Българската стопанска камара (БСК) излезе с позиция срещу новите правила за разделното събиране и предаване на отпадъци от хартия, стъкло, пластмаси и метали от притежатели на търговски обекти, стопански и административни сгради от началото на 2013 г.

Напомняме ви, че съгласно чл.ЗЗ, ал.4 от Закона за управление на отпадъците, приет през 2012 г., от началото на тази година ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради са длъжни да събират разделно в съответни съдове генерираните от дейността им отпадъци от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метал и да ги предават на лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ на организация по оползотворяване след сключен договор. Новата еко разпоредба важи за всички фирми и занаятчии, магазини, кафенета, ресторанти. Дори за онези, които управляват малък административен офис, въпреки че не произвеждат никакви стоки, чиито опаковки да замърсят природата. Изключение ще се прави единствено в общините, където няма изградена система за разделно събиране на отпадъците и в населените места с по-малко от 5000 жители.

Глобата за юридически лица, които не са създали организация за разделно събиране на отпадъците ще бъде от 1400 до 4000 лева

Във връзка с тези промени от БСК считат, че:

1. Отговорността по изпълнение на изискванията на ЕС за пореден път се прехвърля предимно върху бизнеса. Държавата не може да се справи с изискванията за разделно събиране на отпадъци, а натискът от страна на ЕС нараства.

2. Въвеждат се режими и процедури, без да е изградена съответната човешка, организационна, технологична и преди всичко нормативна инфраструктура. Отново е налице една дълбока нормативна и организационна неяснота. С новите законови изисквания се притиска част от бизнеса да прекрати своята дейност или да се преориентира към сивия сектор. Подобна регулация, отличаваща се от европейската практика, ще отблъсне потенциални чуждестранни инвеститори. Промените в ЗУО влизат в сила от 01.01.2013 г., но във всичките 264 общини в страната все още няма приети наредби за прилагане изискванията на чл.33 от ЗУО. Няма създадена организация за разделно събиране на отпадъците. Не е ясно кой ще финансира дейностите по събиране и преработка на тези отпадъци и т.н. Т.е. налице е дълбока неяснота и административен хаос, от който отново потърпевш е бизнесът.

3. България се превръща не в страна на икономическите регулации и стимули, а в страна на санкциите. За неизпълнение на изискванията за разделно сметосъбиране се предвиждат санкции, достигащи 10 хил.лв., които са непосилни за голяма част от МСП и за предприятията с влошено икономическо състояние в условия на продължаваща криза. Случаят не е изолиран и това се превръща в стил на управление. Например, няма страна в Европа, където продуктовите такси за полиетиленови торбички да надхвърлят 0,175 евро. Вероятната цел е да се увеличат приходите в държавния бюджет от глоби, в замяна на очакваното намаление на таксите, предвидено по силата на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

4. България не е най-богатата в Европа, но е един от най-големите „производители“ на битови отпадъци. Причината е в липсата на икономически стимули за прилагане на политиките по разделно събиране на отпадъците. Изискванията на чл.33/ЗУО по никакъв начин не създават условия за ефективно управление и ограничаване на битовите отпадъци. Съответното намаление на предадените разделно събрани битови отпадъци не се отразява на размера на платената такса „битови отпадъци” (ТБО). България е единствената страна в ЕС, в която ТБО се определя не на основа количество отпадък, а на антиконституционно определена основа - втори имотен данък. В резултат на тази политика, данъкоплатецът трябва да инвестира и изгражда по-големи от всички европейски страни депа за битови отпадъци, по-големи и по-мощни съоръжения за тяхната преработка.

5. Държавата би следвало да търси и прилага икономически механизми за насърчаване на разделното сметосъбиране, вместо да налага политика на санкции. Решението е да се следва европейската практика, като се промени методиката за определяне на ТБО. Таксата трябва да се базира върху количеството отпадъци, а не върху отчетната стойност на активите или данъчната оценка на имотите.

Във връзка с тези констатации от БСК настояват:

1. Президентът на РБ да сезира Конституционния съд за антиконституционните записи, даващи възможност на общините сами да определят основата за определяне на местните данъци и такси. Това искане среща категорична подкрепа от страна на браншовите и регионални сдружения и предприятия, членуващи в БСК.

2. Конституционният съд да обяви за противоконституционен чл. 67 ал.2 от Закона за местните данъци и такси, който разрешава на местната власт да определя базата за начисляване на таксата, „когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци“. Този текст е в противоречие с чл. 141 ал.4 от Конституцията на Р България, според който „общинският съвет определя размера на местните такси по ред, определен със закон“. Още повече, че общините разполагат с механизми за установяване на количествата отпадъци по силата на чл. 71е от ЗУО (в сила от 01.01.2011г.). С отпадането на чл. 67(2) от ЗМДТ ще се въведе справедливо и икономически обосновано определяне на разходите за услугите по събиране, извозване и третиране на битовите отпадъци. По този начин ще бъдат намалени разходите за събиране, депониране и обработка на отпадъците и ще се даде икономически стимул за разделното събиране.

3. Народното събрание, компетентните държавни органи и общините да осигурят необходимите законодателни и нормативни промени и да предприемат спешни действия за изграждане на необходимата инфраструктура и ефективни системи за разделно събиране на отпадъците и въвеждане на основа и ред за определяне на ТБО, основани на количествата генерирани и третирани битови отпадъци.