Дяволското кълбо на българската енергетика

През есента 49 миньори от мини „Черно море” останаха цяло денонощие в забоите, докато не им бе обещано, че ще получат забавените си заплати. Медиите отразиха обилно конфликта. Колцина обаче разбраха каква е истинската причина за него? И дали са се запитали доколко миньорските заплати имат връзка с, да кажем: милиардите за „Белене” и заплатите на работниците в някоя слънчева централа; със сметките за парно в София, тридневното спиране на тока в Слънчев бряг или вечно ниското напрежение на тока по селата; с протестите заради сметките за ток, с падането на цената му и с надеждите, че е възможно и ново намаление?

Да, връзка има. Тя обаче не „протича”, както би могло да се предположи, по електро- и газопроводите, а в огромното, дяволски заплетено кълбо от финансови задължения, в което са омотани практически всички в българската енергетика. Самото описание на това кълбо вероятно би затруднило дори онези, които разполагат с цялата информация. Но и само публично наличните данни от последните месеци дават достатъчно ясна представа.

Въглища - ток - заплати

За неплатените заплати на миньорите от мини „Черно море” мнозина са обвинили навярно „безсъвестния” работодател. Но не са били прави. За да плати заплатите, той трябва да си получи парите за продадените въглища - в случая от „Топлофикация Сливен”. За да плати обаче за въглищата, тя трябва да си получи парите за тока, произведен с тези въглища и продаден на Националната електрическа компания. НЕК обаче е толкова закъсала, че е отложила с месеци плащането назад по веригата. Така миньорите - последните в тази верига - остават без заплати.

Мини „Черно море” съвсем не са единствените. Дни по-рано ситуацията с миньорите в Перник бе същата. Заради трагичния инцидент с четири жертви под земята в мина „Ораново” пък собственикът бе заплашен с прекратяване на договора заради неплатени стотина хиляди лева концесионна такса. Оказа се обаче, че таксата е забавена, понеже дружеството не си е получило парите от ТЕЦ "Бобов дол", на когото пък НЕК не е платила за произведения ток. Същата схема, само че в многократно по-големи мащаби, „работи” постоянно и по веригата „Мини Марица-изток” - тецовете в Маришкия басейн - НЕК. Затова от август насам миньорите вече два пъти заплашват със стачка.

В края на краищата периодично и под една или друга форма тези плащания се поемат от Българския енергиен холдинг (БЕХ) - „шапката” на държавните енергийни фирми.

"Участието" на ВЕИ и ЕРП

Проблемите на НЕК далеч не се изчерпват с плащанията към тецовете, а оттам и към мините. В края на септември задълженията на компанията възлизат на космическите 2.8 млрд. лв., като близо половината от тях са към свързани лица. 1,9 млрд. са към доставчици, а останалите - заеми.

360 милиона са, например, задълженията за неплатена енергия към АЕЦ "Козлодуй". 250 милиона към едно от електро-разпределителните дружества (плюс по-малки суми към другите две) за платена от него енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Тук да отворим една скоба, за да кажем, че финансовите проблеми на системата често се решават за сметка на приходите и инвестициите на ЕРП-тата. Което накара германския енергиен гигант ЕON да се откаже от българския си бизнес.

Колкото до ВЕИ-тата, те чакат да им бъдат върнати 300 милиона, платени за обявената за незаконна такса достъп. Впрочем, опитите да се изземе (понякога дори със задна дата) значителна част от техните приходи, за да се покрие някоя от многобройните финансови дупки, са много съблазнителни и не секват. Но се отразяват директно върху погасяването на около 2 милиарда кредити, взети от български банки. А оттам и върху стабилността на банковата система, както и върху заплатите и работните места на десетките хиляди заети във ВЕИ.

За връзката между газа и тока

По традиция в навечерието и на този отоплителен сезон се вдигна паника, че парното може да не заработи, след като за пореден път „Булгаргаз” заплаши няколко топлофикационни дружества, че ще им спре газа, ако не си платят текущите задължения за вече направени доставки. Тревогата, естествено, пак се оказа фалшива, понеже нещата съвсем не са така прости, както изглеждат. Освен топлина, тези дружества произвеждат паралелно ток, който по закон се изкупува на преференциално високи цени, за да се поддържа социално по-поносима цена на парното. За да си платят за газа, топлофикациите е трябвало редовно да си получават парите за произведения ток. Но не са ги получавали - НЕК им дължи десетки милиони. Най-много, естествено, на софийската топлофикация - 45 милиона.

Логично е да се помисли, че за да се реши този проблем, НЕК трябва да спре да купува от „скъпия” ток на топлофикациите или пък цената му трябва да се намали. Но няма как, защото тогава ще трябва да се повиши цената на парното. А и без това към края на септември половината абонати на софийската топлофикация имат неплатени сметки за общо 237 милиона лева.

От друга страна натрупаните само от нея стари дългове към „Булгаргаз” възлизат на 586 милиона. Понеже парното няма как да се спре, а пък „Булгаргаз” трябва редовно да си плаща на „Газпром”, тази сума постоянно нараства. Практически е невъзможно топлофикацията да върне тези пари и затова в края на краищата „сметката” периодично се поема от споменатия БЕХ - за последно през септември той пое 129 милиона.

Финансови фокуси

По тази схема голяма част от задълженията и вземанията в цялата енергийна система се съсредоточават в държавния енергиен холдинг, чиято основна роля е да спасява дъщерните си дружества от неплатежоспособност, като се превръща в кредитор от последна инстанция. Само от началото на тази година отпуснатите от БЕХ заеми са нараснали над четири пъти и вече са за над 1 милиард.

Общо в холдинга става дума за задължения от близо 6 милиарда лева, заради които по думите на един депутат цялата група е изпаднала в нещо като „кръстосани фалити”. Схемата се крепи с разнообразни финансови фокуси. Вземат се, например, пари от печеливши фирми (доколкото ги има) и се дават на губещи. Последният известен пример са онези 194 милиона, взети на кредит от събиращата такси за пренос на газ „Булгартрансгаз” и дадени на НЕК. Друг фокус е преоформянето на дължимите от държавните дружества дивиденти към БЕХ в кредити. Самият холдинг пък забавя с месеци дължимия от него дивидент, от което страда държавният бюджет.

Стандартният начин, разбира се, е да се вземат нови заеми. Съвсем наскоро холдингът емитира облигации за 500 милиона евро. С 200 от тях рефинансира стар заем, с който бе върнат взетият от НЕК за строителството на АЕЦ „Белене” кредит от френска банка. С друга част, както изглежда, миналата седмица е платил на държавата споменатия дивидент. В деня, в който емитира облигациите, БЕХ пое и още един огромен ангажимент - 620 милиона евро заем към „Газпром” за финансиране на участието си в газопровода „Южен поток”.

Причини и последствия

Причините за огромната задлъжнялост в енергетиката са отделна и сложна тема. Все пак да споменем: гигантски разходи за проекти със спорна необходимост като „Белене” и „Цанков камък”; изсмукване от държавата под формата на дивидент на свободните средства на дружествата; лошо управление; спаднали заради кризата продажби и приходи; непазарните дългосрочно договорени и преференциални цени. Основната причина обаче е политически мотивираното изкуствено поддържане на ниски цени, разминаването между разходи и приходи, което създава една непрекъснато нарастваща финансова дупка. Само от последното намаление на цените с 5% от 1 септември в нея потънаха няколкостотин милиона лева.

Последствията са предвидими: влошаващо се финансово състояние по цялата верига; неизплатени заплати и стачки; прекъсвания, аварии и режим на тока; и не понижение, а скокообразно повишение на цените.