Започват Горещниците (история и традиции)

От днес, 15. юли, започват т.нар. Горещници, които продължават три дни. В българския народен календар Горещниците се празнуват в чест на огъня и главно за предпазване от огън.

Източноправославната църква почита през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (15 юли), Антиноген, Юлия девица (16 юли) и св. Марина (17 юли).

Празниците са разпространени основно в Северна и Западна България, както и в югозападните български територии. Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна — Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария.

Според народните представи в този период се забранява всякаква полска и домашна работа, тъй като се смята, че в противен случай огън ще изгори къщата или имота (стоката). Вярва се, че нивата (и особено ожънатите снопи) се запалват от само себе си, тъй като огънят слиза сам от небето (обикновено под формата на светкавица). Забранява се изнасянето на огън извън къщата. Най-строго се спазват тези поверия на първия и последния Горещник.

В по-стари времена през вечерта на първия ден се е изгасял огънят във всички огнища в селището, на втория не се е палил никакъв огън, а на третия (Св. Марина) всред селото се палил нов огън ("жив огън", "Божи огън"), от който взимали всички стопани и подновявали своите огнища. Този акт е свързан с вярването, че на третия ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня.

Горещниците се празнуват най-вече от ковачи, хлебари, калайджии и всички, които работят с огън. Над страната по време на Горещниците тази година не се очаква да бъде
наистина горещо, температурите ще бъдат приятни, в повечето райони между
26 и 31 градуса.

Астрономическите Горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли.
Разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с
времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в
него.