Застаряваме!

През последното десетилетие се наблюдава трайно застаряване на населението в България. Общият коефициент на възрастова зависимост - отношението на лицата под 15 и над 65 години на 100 лица от населението, е 48,7% в края на 2012 г. Това означава, че на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат приблизително две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2011 г. този коефициент е бил съответно 44,5 и 47,5%, показват данни на Националния статистически институт (НСИ).

В градовете това съотношение е по-благоприятно – 43,5%, отколкото в селата – 64,7%.

С най-висок дял застаряващо население са областите Видин (62,5%), Ловеч (60,4%) и Монтана (59,3%), а  с най-благоприятно - в областите София (столица) - 41%, и Смолян – 43,4%.

Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства на 41,2 години през 2005 г. и достига 42,8 години в края на 2012 година.

Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 41,7 години, а в селата – 45,8 години.

В края на 2012 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 395 078, или 19,2% от населението на страната. В сравнение с 2011 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,4 процентни пункта, а спрямо 2005 г. увеличението е с 2 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 22,2%, а на мъжете - 16%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Процесът на остаряване на населението е характерен за повечето страни в Европейския съюз. В началото на 2012 г., общо за ЕС-27 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 17,8%. Най-висок е този дял в Германия и Италия – 20,6%, следват Гърция (19,7%), Португалия (19,4%) и България (19,2%). Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия – 11,9%.

Към 31 декември 2012 г. децата до 15 години са 989 786, или 13,6% от общия брой на населението. Спрямо 2011 г. този дял се увеличава с 0,2 процентни пункта.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 17,6%, и Бургас - 15% от населението на областта. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в област Габрово – 11,3%.

Делът на най-младото население в ЕС-27 е 15,6%, като в Германия, България и Италия този дял е под 14%, а най-висок е в Ирландия (21,6%) и Франция (18,6%).

Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2012 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 4 месеца за жените и 63 години и 4 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31 декември 2012 г. е 4,503 млн. души, или 61,8% от цялото население, като мъжете са 2,363 млн., а жените – 2,14 млн. Въпреки увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране, трудоспособното население е намаляло с близо 20 хил. души, или с 0,4% спрямо предходната година.

Към края на 2012 г. над трудоспособна възраст са 1,731 млн. души, или 23,8%, а под трудоспособна възраст – 1,048 млн. души, или 14,4% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31 декември 2012 г. това съотношение е 64. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Най-благоприятно е това съотношение в областите Сливен - 79, Кърджали и Благоевград - по 76, и Търговище - 74. Най-нисък е този показател в областите Габрово и Видин, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват съответно от 47 и 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.