Изчислиха: Над 1 млн. българи попадат под ударите на закона „Кушлев”

Има опасност между 80 хил. и 400 хил. български домакинства или до 1 200 000 българи, които никога не са извършвали престъпление да попаднат в обсега на новия проектозакон за конфискуване в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност. Проектозаконът придоби гражданственост като „закона „Кушлев” и стана обект на дискусия днес, свикана от неправителствени организации.

Тревожните изчисления са на икономиста Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, който поясни, че неяснотите в готвените промени за конфискация на имуществото ще засегнат домакинства със значителни количества нерегистрирани доходи, натрупани през последните 15 години.

 По данни на НСИ и БНБ през този период доходите от законна, но необявена дейност са  между 50 и 200 млрд. лева. Според националната статистика годишно този сектор съставлява между 10 и 15% от БВП , съобщи още Ганев.

Става въпрос предимно за хора, които работят без трудови договори или са обявени само част от доходите им по трудов договор. В тази категория влизат и самонаети лица, които не обявяват дейността си пред държавата. Друг източник на такива доходи са т.нар. „емигрантски пари”, заработени от наши сънародници в чужбина, но влезли у нас, които за същия 15-годишен период са над 30 млрд. лева, съобщи още Ганев.

Големият проблем за всички с такива доходи е текстът от проектозакона, който допуска, че всяко имущество над 60 000 лева, чийто произход не може да бъде доказан документално, е придобито по престъпен или незаконен начин, обясниха експерти от неправителствените организации по време на дискусията.

 Според адвокат Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии заложените параметри (значително разминаване между доходи и имущество над 60 хил. лв.), които дават право на държавата автоматично да задейства процедури за конфискация, я освобождават от задължението да доказва, че става въпрос за престъпно придобиване.

Този казус рано или късно ще стигне до съда в Страсбург, защото основният принцип в правото е този на невинността, т.е. не обвиненият, а обвинителят трябва да докаже твърденията си, обясни юристът.

Освен това текстът не е присъствал в проекта, представен на „Венецианската комисия” (Европейската комисия за демокрация чрез право) и това неминуемо ще срещне впоследствие сериозен отпор от европейските институции.