Как да стигнем българската мечта?

В едната си версия тя е обърната назад към неосъществените национални идеали, предадените герои, загубените територии.

Трябвало е да сме най-великите, но ей на, черна несправедливост, оказали сме се на периферията, оттук цялото мечтание е за едно преиграване на миналото, като в тия бутафорни възстановки, по които патриотите се увличат напоследък. В другата си, депресивна версия, българинът е приел дълбоката провинциалност на своето съществуване и дори се наслаждава на това.

Мечтата значи е някак да ни отминат събитията, да се снишим, гледаме по телевизора глобализацията, тайфуните, революциите. Уж се ядосваме, че блатото около нас не се променя, от друга страна - както симпатичния смърдящ дебелак Шрек - сме си много добре в него, защото всякакви чудеса и приключения плашат, развалят ти рахатя. Иска ми се България да поиска в един миг да си погледне часовника и стреснато да си даде сметка кога и къде се намира. Не в назад в миналото, и не встрани от световните процеси, а тук, сега.

Ивайло Дичев