Има ли живот под ледената кора на луната на Юпитер?

НАСА пусна нова версия на портрет на Европа, една от четирите най-големи луни на Юпитер. Портретът е сглобен от снимки, направени от американската сонда Galileo с камера SSI през 1995 г. и през 1998 г.

Цветовете са почти такива, каквито бихме ги видели с невъоръжено око, ако можехме да видим това небесно тяло от космически кораб – а това изглежда невъзможно в близко бъдеще.

Усъвършенстването на цифровите технологии позволява да открием Европа сега, каквато не сме я виждали никога. Старата версия на мозайката от снимки  е направена преди 15 години за научно ползване, със засилен контраст и цветове, за сметка на очертанията, браздите и цепнатините, които пресичат повърхността.

Красивият синкав свят на Европа напомня на мрежа от кръвоносните съдове в зеницата на човешкото око или на плетеница от арабески, които приличат на древен палимпсест, чиято повърхност е остъргвана и покривана хиляди пъти през вековете. И този ръкопис разказва завладяваща история на едно малко тяло, което може да се окаже най-доброто място в Слънчевата система след Земята, на което може да бъде намерен активен микробен живот или дори по-еволюирали организми като червеите или скаридите, които плуват в абсолютна тъмнина на дъното на земните океани.

Портретът на Европа днес. Резолюцията е 1,6 км на пиксел. Снимка: © NASA/JPL-Caltech/SETI Institute

Наблюденията, осъществени от многобройни сонди, които обикалят в орбитата на Юпитер от началото на 70-те години на 20-ти век, позволиха да се разбере, че ледената кора вероятно покрива океан от солена вода. Топлината от ядрото на Европа му позволява на океана да остане течен в продължение на стотици милиони, дори милиарди години.

Спътникът с малките си размери - 3130 km в диаметър (срещу 3476 km на земната Луна), се движи по леко елиптична орбита на близо 671 000 км от Юпитер. Разстоянието е близо два пъти по-голямо от разстоянието между Луната и Земята, а Юпитер е значително по-голям от Земята (143 000 км диаметър при Екватора) и 318 по-масивен от Земята. Последиците от това, от гледна точка на Европа, са значителни – приливите и силното гравитационно притегляне от Юпитер, което предизвиква вътрешно затопляне, могат частично да разтопят ледената кора, покриваща спътника.

Кората с дебелина 10-ина километра би могла да плува като гигантски глобален ледник върху соления океан, дълбок 100-ина километра и надвишаващ многократно по обем всички земни океани.

Европа, версия 2001, заснета от Галилео. Снимка: © NASA/JPL/University of Arizona

Взаимодействието на течната вода с минералите на дъното на океана, както и топлината от ядрото могат да станат мотор на раждането на живот във водата, както това се е случило на Земята.  За разлика от нашата планета обаче океанът на Европа е капсулиран под ледената кора като гигантски аквариум. А всеки знае, че е трудно да се поддържа жизнен баланс в затворен аквариум за дълго време.

Изкушението да си представим, че съществуват оазиси на живота около горещите извори на дъното на океана, е далече от това да бъдем сигурни. И трябва да бъдат изпратени още сонди за проучвания.  Следващата  е вече програмирана от Европейската космическа агенция : JUICE (JUpiter ICy moons Explorer), ще бъде изстреляна през 2022 г. и ще достигне Юпитер  през 2030 г. Тя ще се посвети на наблюдението на Европа, Ганимед и Калисто.  Няма да изпрати нито един модул на повърхността на Европа или съседите й, но ще прелита съвсем близо, за да направи снимки с висока резолюция, а защо не и да улови и анализира частици, изстреляни от парните струи, каквито са наблюдавани през декември 2012 г. Ако парите идват директно от океана,  потенциално е възможно да носят и биологичен материал и да се мисли, че може да има живот на (или под) Европа.

Източник: Le Monde