Наблюдаваха за първи път полярно сияние извън Слънчевата система

Американски астрономи за пръв път регистрираха полярно сияние отвъд пределите на Слънчевата система, наблюдавайки кафяво джудже в съзвездието Лира, съобщи сп."Нейчър".

„Съобщаваме за резултатите от едновременни спектроскопски наблюдения в радио- и оптичния диапазон на обекта, който се намира в самия край на главната последователност на звездите, между звездите и кафявите джуджета. При него е регистрирано полярно сияние, предизвикано от магнитосферни потоци”, отбелязват учените от Калифорнийския технологичен институт в статията.

Учените са използвали радиотелескопа Very Large Array в Ню Мексико, телескопа Хейл в Калифорния и телескопите на обсерваторията Кек на Хаваите (САЩ). Обектът на тяхното наблюдение е кафявото джудже LSR J1835+3259, разположено на 18,5 светлинни години от Слънцето.

Екипът казва, че сиянието на джуджето прилича на земното, но е до милион пъти по-ярко и червено, а не зелено на цвят, както е на нашата планета. Причината е за червеното оцветяване е, че заредените частици взаимодействат предимно с водорода в атмосферата на далечния обект.

На Земята зеленикавият цвят идва от сблъсъка на слънчевите електрони с кислородните атоми. 

Все още не е изяснено обаче как точно се е зародило полярното сияние. Самото кафяво джудже е загинала звезда, а и около него няма друга, която да изхвърля заредени частици.  

„Възможно е материалите, които се отделят от повърхността на джуджето, да генерират собствени електрони”, предполага д-р Стюарт Литълфеър, астроном от университета в Шефийлд.

Друг вариант е около LSR J1835 да има все още непозната планета или луна, която да изхвърля материали. Така се образуват полярните сияния на Юпитер например – заредените частици произлизат от вулкани, разположени на нейната луна Йо. 

Кафявите джуджета са звезди с маса между 1 и 8 процента от тази на Слънцето. Те се образуват при гравитационния колапс на звезден прах и газ, пише БТА. Тяхната маса ги нарежда между звездите и планетите - прекалено малки са за звезди и прекалено големи за планети. Температурата на повърхността им е относително ниска и се колебае в границите 800-2500 градуса по Целзий. Те имат изключително ниска светимост и поради тази причина едва през 1995 г. бе потвърдено съществуването им чрез наблюдение.

На кафявите джуджета вместо изригвания, подобни на тези на Слънцето, възникват явления, наподобяващи полярните сияния на Земята, предполагат учените.