Войната на Путин в Украйна: крачка на Изток*

Преди 50 години – през лятото на 1972 г., в Чехословакия бяха почти завършени последните участъци от газопровода между СССР и Западна Европа. Три години по-рано на среща в Кремъл Политбюро на ЦК на КПСС одобри историческата сделка „тръби за газ“, която предвижда доставка на тръби с голям диаметър от Западна Германия до Съветския съюз, които да бъдат използвани в строителството на тръбопроводи.

Така започна дълга ера на енергийно сътрудничество между Европа и СССР/Русия, което сега се разпада пред очите ни.

За съветското ръководство мотивът за тази историческа сделка е двояк. От една страна му липсваше самочувствие, след като осъзна, че при социализма не може да осигури ръст на потреблението, доближаващ потребителския бум, започнал на Запад, и следователно се нуждаеше от твърда валута, за да увеличи вноса. От друга – рязкото засилване на враждебните отношения с Китай – по това време страната се възприемаше като реална и непосредствена заплаха, накара Политбюро да заключи, че разведряването в западна посока може да се окаже полезно.

Днес тази перспектива се преобърна: Кремъл гледа на Запада като на екзистенциална заплаха, докато Китай се възприема като съюзник в тила. Новата перспектива е много очевидна в решението на Москва да влезе в брутален конфликт със Запада, конфликт, който силно заплашва енергийния съюз. Предпазливите маневри на Русия с Европа и САЩ бяха внезапно прекратени; тръбата на мира се превърна в тръбата на войната. Тази промяна насърчава възхода на Китай.

Реконфигуриране на отношенията на власт и идеология

Променящите се отношения в триъгълника Русия, Китай и Запада обаче се издигат далеч отвъд геополитическите съюзи. Преди петдесет години напрегнатото съперничество между капитализма и социализма, между СССР/Русия и Запада, беше в центъра на историята.

Днес тази конфронтация е далеч в миналото, докато на преден план излиза ново съперничество, това между либералния и нелибералния капитализъм. Но докато единият полюс на този нов конфликт е отново Западът, другият е Китай. Въпреки че географията на нелибералния капитализъм не се ограничава до границите на тази източна нация, Пекин е този, който претендира да бъде водещата суперсила в този лагер.

Къде трябва да се позиционира Русия в предстоящата идеологическа конкуренция между Китай и Запада?

Тази конфронтация се оформя като централен сюжет на човешката история през следващите десетилетия, точно както някога беше съперничеството между капитализма и социализма. И точно както през миналия век важна част от този спор ще бъде борбата за нациите между тях, особено за най-големите - Индия, Бразилия и Русия.

Русия част ли е от Европа или не? Две гледни точки

Ако за момент оставим настрана ужасната война в Украйна и ответния поток от санкции, нека се запитаме къде по принцип трябва да бъде Русия в тази конкуренция.

Позицията на Русия в един бъдещ сценарий зависи, разбира се, от действията на Кремъл, но и до голяма степен от нечия перспектива. Гледната точка на Лондон, Виена или Берлин е, че тя със сигурност не е част от Европа, не е западна нация. Но азиатската гледна точка към Русия е много различна.

Един руски журналист веднъж ми описа разговора си с кмета на Владивосток, най-източният голям град на Русия на Тихоокеанското крайбрежие. На забележка за разстоянието между града и Европа (5000 км, около дванадесет часа полет разделя Владивосток от Берлин), той отговоря: „Не разбирате. Просто се качете на самолета и летете до най-близкия голям китайски град.Той е на 700 км, същото е разстоянието от Москва до Минск. Когато слезете от самолета веднага ще разберете къде е Европа и къде е Азия. Хората там отиват във Владивосток, за да видят как изглежда един европейски град, ако е твърде скъпо за тях да летят до истинска Европа. От Азия Русия изглежда европейска повече от всичко друго.

От около три века Русия е била полу-Европа. Винаги полу, но винаги повече Европа, отколкото всичко друго. Шестте и повече десетилетия на комунизма бяха може би най-радикалният опит да се направи Русия не-Европа, алтернатива на Европа. Днес с течение на времето изглежда все по-очевидно, че съветският режим, създаден до голяма степен от Сталин, е конструиран нещо като алтернатива на европейския ред и именно антизападничеството е неговият основополагащ принцип, много повече от идеалния за всеобщото равенство.

Отхвърлянето на пазарните принципи и частната собственост от съветския режим не беше цел сама по себе си, както се смяташе дълго време, а по-скоро средство за експроприиране и концентриране на ресурси с цел конфронтация и противопоставяне на Запада. Но и този режим, след като усети липсата на самодостатъчност, се обърна към ценностите на Запада.

Войната като средство

От тази гледна точка инициираната от Путин война в Украйна, на пръв поглед напълно ирационална и подкопаваща икономическия потенциал на Русия в името на неясни и неясно дефинирани цели, се явява начин за осигуряване на най-надеждната, всеобхватна и дългосрочна инициатива за скъсване със Запада. Войната е предназначена да преконфигурира Русия и да я представи на света като основен участник в нелибералната коалиция и нейната „настъпателна крепост“.

Но това място и роля за Русия не са толкова резултат от дългосрочния социален и институционален път на страната, нито са установен факт. По-скоро те представляват радикално усилие да се отмени като цяло прозападната еволюция на Русия от средата на 80-те години на миналия век. Войната е предназначена да обърне тази тенденция веднъж завинаги, точно както Путин обещава да обърне газовите потоци от Запада към Изтока.

Независимо от това, което Путин успява да постигне в Украйна, именно на вътрешния фронт той печели най-важната си война, превръщайки Русия в азиатски деспотичен режим, отделен от Европа с дълбок ров.

Войната улесни Путин да завърти винтовете срещу Русия и да премахне критичните елементи от нейния полуевропейски социален ред (свободата да пътуваш в чужбина и безопасно да се върнеш, например) с темпове, немислими за наблюдателите и недостъпни за него само преди няколко години . Закрити са десетки медии. Някои мнения и думи - като например наричането на войната „война” - са причина за наказателно преследване. Хиляди опозиционни журналисти и граждански активисти са избягали от страната под заплаха от преследване, точно както през 20-те години на миналия век.

Всичко това, заедно с прословутата рубрика „традиционни ценности“, натрапена на руската общественост, и няколко геополитически и исторически митове, които сега се почитат като новата „библия на режима“, сочат, че Русия се превръща в един вид „православен Иран“ в границите на Европа.

Тъжният парадокс е, че войната е толкова мощен инструмент, че не само позволява на Путин да прекъсне с един удар хилядите нишки, изграждани в продължение на десетилетия, за да свържат Русия със Запада, но и да превърне Запада в негов доброволен съучастник в крайната му битка - кампания за дезападнизиране на Русия.

Според неотдавнашно проучване на Европейския съвет за външни отношения повече от 60% от европейците подкрепят пълното разрушаване на всички икономически връзки с Русия, а над 50% подкрепят пълното прекъсване на културните връзки. Настроенията са разбираеми. Грабежите, наказателните убийства в Буча, килимните бомбардировки на украински градове – всичко това не е само Путин, то е едното лице на Русия. Планът на Путин за украинската война е да разшири това лице на Русия и да го покаже на света по толкова брутален и нагледен начин, че да не остави никакво съмнение, че съществува друго лице на Русия или, ако съществува, то е незначително, маргинално в сравнение с това пренасищане със зло.

И точно така изглежда сега, но не и в историческа перспектива. Защото миналото показва, че вероятното и естествено място за бъдеща Русия е на малко по-различно от това, което Путин си представя. Може би не е на Запад, а на полузапад.

Петдесетата годишнина от завършването на тръбопровода между Русия и Запада е подходящ момент за размисъл върху миналото и потенциално бъдещата ориентация на Русия. Тежкият конфликт между комунистически Китай и СССР, който помогна за стартирането на последвалото стратегическо енергийно партньорство между Русия и Запада, доведе до една от най-важните геополитически печалби на Запада по време на Студената война. По същия начин бруталният конфликт на Кремъл със Запада сега е най-важната стратегическа печалба на Китай в разгръщащия се нов спор. Настоящият конфликт в Украйна е само пътна точка към променящата се арка на глобална идеологическа преориентация, която ще изисква големите и малките икономики също да се утвърдят отново.

*Автор на статията е Кирил Рогов - добре известен политически анализатор в Русия, често цитиран на Запад от Economist , New York Times и Washington Post . Той редовно публикува свои статии и анализи във Forbes Русия, Ведомости , Новая газета , РБК , а също и в Suddeutsche Zeitung и Financial Times. Мениджър Нюз публикува тази статия от страницата на Института Кенан - водещ американски център за изследвания на Русия и Евразия и най-старата и най-голяма регионална програма към Международния център за учени Удроу Уилсън. Институтът Кенан се ангажира да подобри разбирането на американците за Русия, Украйна и региона чрез изследвания и обмен.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка