Външно препраща към Делхи за информация за Непал. Българин разказва за земетресението

Външно препраща към Делхи за информация за Непал. Българин разказва за земетресението

26-годишният Александър Димитров от Варна е в неизвестност от петък, след земетресението в Катманду, стана ясно от разговор на баща му Христо Димитров с Нова телевизия.

"Синът ми Александър Димитров изчезна след земетресението в Катманду, Непал. Той е на стаж в туроператорска фирма там от Бреда Университет – Холандия”, каза бащата.

Бащата разказа, че от ситуационния център в МВнР му дали телефона на българското посолство в Делхи. В събота и неделя обаче в посолството никой  не вдигал. Освен това Делхи е на над 1000 км от мястото на бедствието.

„Моля за вашето съдействие да излъчите снимката му и дано най-после от МВнР се размърдат и окажат помощ на бедстващите българи в чужбина", е написал бащата на българина до Нова телевизия.

В. Монитор публикува информация за друг българин - Стоян Маринов, който пътешества в Непал с трите си деца на 12,13 и на 19 години. Той разказва за бедствието във фейсбук:

„Планината се отърси! В регион, където сеизмичната активност е необичайна и където животът на хората и без това е достатъчно крехък, днес (25 април - бел.ред.) преди обяд се случи силно земетресение.

Епицентърът е близо до Покхара, старата столица на Непал. Магнитуд над 7,5... Хижари, водачи и носачи са потресени и изненадани - за пръв път стават свидетели на такава стихия. Земята се разтресе с приглушен грохот, първо леко, даже помислих, че е ефект от падаща наблизо лавина. След което всичко така започна да подскача, че трудно можех да стоя на краката си, приклекнах.

Имахме късмет, че над нас нямаше стръмни канари, които да ни помелят във въртележката.

След като се люляхме няколко десетки секунди, всичко свърши, за да отстъпи на грохота от падащ лед и сняг по склоновете на Лхотце. Моля се за всички катерачи, които точно в този момент подготвяха изкачването си или са били вече в Зоната на смъртта. Сред тях и мой уважаван познат - Тим Моседал.

Вторият късмет бе, че преди половин час бяхме напуснали Базовия лагер на Еверест. Според непотвърдена информация лавина е засипала малка част от палатките.

Трети късмет бе, че не се оказахме близко до падаща снежна маса, само я наблюдавахме от няколко десетки метра.

Ако някой си мисли, че като си се отървал от лавината, всичко е наред, дълбоко се лъже! Заедно със свличането, летливият сняг се разхвърчава на всички посоки с невероятна сила и скорост.

Усещаш се като във филм, в който те преследва огромна ударна вълна, но за разлика от холивудския сценарий, нямаш как да се скриеш насред глетчера.

Мушнах камерата, с която снимах снежната стихия в джоба, придърпах децата пред мен, доколкото можах с гръб към ударната вълна, клекнах и замижах.

Когато разяреният сняг връхлетя, изгубих повечето от сетивата си - пълни очи и нос със ситен, леден, режещ сняг, който се впиваше навсякъде.

В този момент освен Господнята молитва през ума ми мина мисълта, че съм довел децата си на гибел.”

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ