Емил Стоянов: Искаме да вкараме говорене за европейските ценности

- Господин Стоянов, за трети път връчвате наградата за проевропейска политика. Кой ще е носител тази година?

- Тази година ще бъде г-н Херман ван Ромпой – първият председател на Европейския съвет. Първата година бе кметът на София г-жа Фандъкова, а миналата година – Президентът на България – г-н Росен Плевнелиев.

- Защо избрахте именно Херман ван Ромпой? Какви бяха мотивите за това решение?

- През 2009 г. по силата на Лисабонския договор бе запълнена една празнина в структурите на Европейския съюз. Там имаше шеф на Парламента, шеф на Комисията, но нямаше председател на Съвета. А Съветът е форумът на държавните и правителствени ръководители на страните-членки. Първият избран председател бе г-н Ромпой. Бях непосредствен наблюдател на този процес, защото съвпадаше с моя мандат на евродепутат. Между другото изборът не беше никак лек. Херман ван Ромпой е истински интелектуалец в политиката. Много хора не знаят, но той, освен премиер на Белгия, е и философ, и литератор. Мисля, че тези качества облагородяват самата политическа дейност. Но освен политическите ми симпатии, значение за избора имаше това, че г-н Ромпой изигра изключително важна роля за интегрирането на новите страни-членки. По този начин показа, че е един голям европеец. 

- Какъв е смисълът на тази награда? Какво искате да кажете на обществото чрез учредяването й?

- Чрез тази награда искаме да припомним на обществото колко важен е за България европейският проект. Имам чувство, че ние българите сме склонни да забравяме този факт. Освен това искам

да изкажем морална благодарност на личностите  които, с политическите си дела и говорене, допринасят за развитието на европейската идея.

Не е случайно, че носителят на наградата се определя в диалог с предишния носител. В нашия случай това беше Президентът на Републиката г-н Плевнелиев, който също е един доказан европеец. Всъщност той ще връчи наградата на 19 април тази година.

И не на последно място, искаме да вкараме в нашето обществено говорене темата за европейските ценности. А тези ценности не са свързани само с европейските фондове.

- Коя е най-голямата опасност пред днешна Европа и как политиците от континента могат да се справят с нея?

- В Европейския съюз винаги е имало две тенденции. Първата е федералистката, която се бори за повече Европа и за по-тясно сближаване на европейските държави. Тази тенденция е особено силна в периоди на икономически възход. Тогава големите държави имат нужда от нови пазари и още работна ръка. Тази тенденция беше причината и ние да бъдем в ЕС, макар и да не бяхме готови за това.

Втората тенденция е дезинтегристката. При нея държавите се борят за по-голяма национална независимост и по-малко европейски регулации. Тя е силна по време на криза. Особеното в днешната европейска политическа картина е, че имаме почти едновременно натрупване на няколко кризи – икономическа, финансова, емигрантска и терористична. За европейските политици е изключително трудно да се справят с толкова предизвикателства, особено при положение, че спазват основни европейски принципи. Никак не е невъзможно европейският елит да се провали при решаването на

тези кризи. Това се е случвало неведнъж в историята.

За нас българите е изключително важно Европа да се справи с предизвикателствата, защото, в противен случай, ще бъде заплашен цивилизационният избор на страната ни.

- Вашата телевизия е много различна от всичко останали. Какво повече дава тя на зрителите?

- Телевизия "Европа" е първата и практически единствена новинарска телевизия у нас. Ние произвеждаме за нашите зрители повече от 60 новини на ден. Тази цифра е впечатляваща не само за България. Повечето новинарски телевизии по света не успяват да обработят такъв новинарски поток. Ние излъчваме тези новини 24 часа, на всеки 30 минути, в изключително концентриран вид. И така, вече 15 години. Отстрани изглежда лесно, но всъщност е изключително трудно и трудоемко. И може би сега е моменът да благодаря на моите колеги за изключителния им професионализъм и талант да работят успешно в новинарска телевизия.

Другата наша тайна е, че никога не пристъпихме пазарните принципи. Харчим толкова, колкото ни дава пазарът. Но, за сметка на това, никога не зависим от капризите и неясната съдба на спонсорите на изкуствено субсидираните медии. Доказателство за това са и публикуването на финансови ни отчети през всичките тези години.