Николае-Йонел Чука, министър-председател на Румъния: Енергийната ни сигурност е силно зависима от Черно море

Прекъсването на доставките на природен газ за България и Полша, може да доведе до ескалиране на несигурността

- Как бихте определили потенциала за развитие на българо-румънските икономически отношения?

- В рамката на общата ни принадлежност към ЕС перспективите пред румънско-българските икономически отношения следват модела, по който се развива сътрудничеството ни през последните 15 години. Тази рамка насърчава динамичното взаимодействие и подкрепата за съвместни проекти – двустранната търговия отбелязва значителен ръст през този период от 1,11 млрд. евро (към края на 2006 г.) до 6,98 млрд. евро (в края на 2021 г.). Това увеличение показва и потенциала на сътрудничеството ни, и желанието на двете страни да развиват взаимоотношенията си като членки на ЕС. А приоритетът ни е повишаване на качеството на живот.

Друг важен показател е големият брой румънски компании, които оперират в България, както и българските фирми с дейност в Румъния. По данни на румънския Търговски регистър към 31 март 2022 г. у нас са регистрирани 2961 дружества с български капитал (с обща стойност 193 млн. евро), докато у вас румънските компании са над 4 хил. с общ капитал от 277 млн. евро. На политическо равнище полагаме всички усилия да насърчаваме и подкрепяме двустранния икономически обмен в сфери от общ интерес.

На 29 април тази година имах удоволствието да приветствам моя колега Кирил Петков в Букурещ, където обсъдихме перспективите за сътрудничество по сектори. Говорихме и за Съвета за взаимодействие на високо равнище между България и Румъния, който включва съвместни заседания на двете правителства – следващото трябва да се проведе през септември. Това е и най-важната политическа платформа за организация на сътрудничеството между двете страни и съм уверен, че чрез нея ще продължим да надграждаме икономическите връзки помежду ни.

- Туризмът ли е секторът, който определя икономическите ни взаимоотношения?

- Отличните ни политически и икономически взаимоотношения се отразяват и в областта на туризма, който е много важен сектор. През последните години румънците са най-многобройната група туристи в България – факт, показателен както за гостоприемството, с което ги приемат, така и за интереса им да опознаят съседите си на юг от Дунав. Наблюдава се и увеличаване на българските туристи в Румъния.

Възможностите се допълват от множество инициативи, които са сред приоритетите за местните власти – независимо дали говорим за общи морски регати или за круизи по река Дунав.

В този контекст ресорните министри на двете страни стартираха съвместно със Световната организация по туризъм към ООН инициатива за създаване на научни обсерватории в областта на туризма. Целта е да получим статистически данни и информация, за да рационализираме правителствената подкрепа за развитието на този сектор. Разчитаме на рамката, предоставена от нашето Споразумение за сътрудничество в областта на туризма, като тя се допълва от други важни елементи. Румъния и България съвместно координират подкрепата за регионалното сътрудничество в област­та на културата, туризма и контактите между хората в рамките на Стратегията на ЕС за Дунавския регион.

През 2012 г. Румъния, България, Хърватия и Сърбия подписаха Меморандум за разбирателство за развитие на маршрута на римските императори. Днес „Пътят на римските императори“ и „Дунавският път на виното“ са част от културния маршрут на Съвета на Европа, който „преминава“ през 5 крайдунавски държави: България, Хърватия, Румъния, Сърбия и Унгария. Между 2012 и 2019 г. три проекта, свързани с тези инициативи и съфинансирани от ЕС, бяха реализирани съвместно с организации от България. Сътрудничим си и в рамките на проекта „ALECTOR – Мрежи за сътрудничество на прилагане на стандарти за качество за развитие на културния туризъм на трансгранично ниво“, съфинансиран от ЕС между 2014 и 2016 г.

Целта е да разгърнем огромния потенциал на секторите култура и туризъм, които бяха силно засегнати от кризата през последните две години.

- България предложи на Румъния споразумение за строителство на трети мост над Дунав, а премиерът Петков коментира, че този мост ще има „стратегическо измерение“. Съгласен ли сте с това? 

- По време на консултациите ми с българския премиер стигнахме до някои конкретни решения за подобряване на транспортната инфраструктура и за осигуряване на безопасни и ефективни условия за пътните и речните транспортни връзки между нашите страни.

Начертахме ясни стъпки и срокове за изграждането на нов мост над река Дунав (Гюргево – Русе II). Тук можем да използваме и европейски средства, както и за напредъка на проекта FAST DANUBE, с който ще подобрим условията за плаване по реката. За развитието на двустранните инфраструктурни проекти създадохме междуправителствена работна група, която вече започна дискусии по транспортните проекти и енергийната свързаност.

С премиера Петков подписахме и междуправителствено споразумение за откриване на гранично-пропускателен пункт на границата при Гюргево – Русе – ферибот. Този ГКПП ще компенсира ограниченията и проблемите, причинени от ремонтните дейности на моста от българска страна.

Премиерът на Румъния Николае-Йонел Чука присъства на съвместна пресконференция с министър-председателите на България, Черна гора и Северна Македония по време на среща на лидерите на НАТО от Югоизточна Европа в София. Снимка: Getty Images

- Румъния и България обмислят програма за развитие на река Дунав, която е от стратегическо значение за превоза на товари. Какво се случва днес с най-дългата европейска река, която е много важна за нашите икономики?

- Подобряването на транспортната свързаност, включително чрез осигуряване на по-добри условия за плаване по река Дунав, е от голямо значение за бизнес средата в Румъния и България и ще има сериозно въздействие. Дунав подобно на река Рейн е един от основните речни коридори на Европа, с голям потенциал, който за момента не се използва достатъчно ефективно. Освен като транспортен път, който на практика може да свърже Черно море и Западна Европа, река Дунав притежава и сериозен туристически потенциал, свързан с културните маршрути и красотата на природата по речния коридор. Делтата на Дунав заслужава да бъде по-широко популяризирана като част от световното природно наследство на ЮНЕСКО.

Значението на реката за сигурността ни бе препотвърдено и в контекста на войната в Украйна. Основните промени в търговските потоци доказаха необходимостта от надеждна транспортна инфраструктура. Ето защо, както споменах вече, междуправителствената работна група подготвя мерки за осигуряване на корабоплаването по оста изток – запад чрез реализиране на проекта FAST DANUBE, но също и по оста север – юг за свързване на пътната инфраструктура чрез нови мостове (първата фаза е вторият мост Гюргево – Русе).

- Днес България е изправена пред сериозни предизвикателства заради спирането на доставките на руски газ. Какво е мнението ви за тази ситуация?

- Солидарността между държавите – членки на ЕС, е от ключово значение, защото именно принадлежността ни към този съюз е градивният елемент за регионалната ни сигурност. Вярваме, че действия като прекъсването на доставките на природен газ за България и Полша (освен ако те не се извършват в рубли) могат допълнително да доведат до ескалиране на несигурността. Това развитие показа и как се използва енергията – при това от дълго време – като политически лост срещу Европа.

Решението се крие в изграждане на общ подход и единен отговор на целия Европейски съюз. Диверсификацията на енергийните доставки, маршрути и източници е задължителна. Завършването на интерконектора между Гърция и България тази година, което беше и липсващата инфраструктурна връзка, заедно с вече съществуващия интерконектор Румъния – България са елементите на ключовата транспортна инфраструктура за алтернативен достъп до нужните ни обеми природен газ, включително до тези, доставяни през Южния газов коридор.

- Може ли България да купува газ през интерконектора между двете страни от румънското газово находище в Черно море, което скоро ще бъде пуснато в експлоатация?

- Енергийната сигурност на Румъния е силно зависима от Черно море. Добивът на газ от офшорните залежи там дава възможност за развитие на конкурентен и интегриран пазар в Централна и Югоизточна Европа.

По наша оценка природният газ ще продължи да е важна съставка в енергийния микс на Румъния. Определян като „мостово гориво“, той ще е важен заместител на въглищата за производството на енергия. Вероятно ще улесни и навлизането на новите енергоизточници като водорода и биогазовете, които ще формират и бъдещата европейска енергийна система. Газът ще помогне и за намаляване на вредните емисии в подкрепа на общите ни усилия в тази посока.

Както може би знаете, в началото на май беше сключена сделка между Exxon и Romgaz за проекта „Нептун“ за добив на газ в Черно море. Надяваме се, че това споразумение заедно с новия закон за офшорния добив в Румъния ще създадат ефективна регулаторна рамка, която да е достатъчно стабилна, за да се опрем на нея при изграждането на дългосрочното партньорство между всички заинтересовани страни.

Към 2026–2027 г., когато се очаква да започне добивът на газ от Черно море, се предвижда Румъния да може както да задоволи вътрешното си потребление, така и да изнася излишните количества към съседни пазари, като по този начин ще играе ключова роля в регионалната енергийна сигурност.

- Как гледате на плановете на Русия да отреже достъпа на Украйна до Азовско и Черно море и да присъедини Донбас към анексирания Крим? Има ли риск за вашата страна при такова развитие?

- От началото на войната Румъния като член на ЕС и съседка на Украйна трябваше да се справи с комплексната криза, породена от масовия приток на бежанци. Освен мобилизацията на правителството в координация с европейските и международните институции имахме късмета да получим огромната подкрепа на гражданското общество. Ситуацията е под контрол и на бежанците е предоставена адекватна хуманитарна помощ.

Силно се тревожим от експанзионистичния натиск на Русия в региона и от посоката на развитие на събитията в Украйна. Загрижени сме и за сигурността в Източна и Южна Украйна. Рисковете за Черноморския регион и Азовско море се увеличават.

Действията на Русия в Азовско и Черно море и блокадата на пристанищата не само поставят под риск сигурността ни, но и се отразяват много тежко върху стабилността на глобалната хранителна система. Ситуацията може да предизвика продоволствена криза, която ще засегне най-уязвимото световно население.

Румъния е държавата – членка на НАТО и ЕС, с най-дълга граница с Украйна. Трябва да бъдем все така бдителни, но посланието, което непрекъснато отправяме към народа си, е, че никой румънец не трябва да се страхува, тъй като сме много добре защитени и имаме стабилни гаранции за сигурността ни.

- Преди няколко години Румъния предложи сформиране на съвместен Черноморски флот с България и Турция. Страната ви има участие и във Военноморския координационен център на НАТО във Варна. Могат ли тези две инициативи да са част от усилията за възпиране на нарастващото руско военно присъствие в Черно море?

- След незаконното анексиране на Крим през 2014 г. Румъния настоя за по-голямо присъствие на НАТО в Черно море. Затова през 2016 г. предложихме инициатива, свързана с повече учения и тренировъчни дейности на военноморските ни сили в Черно море в координация с алианса.

В сегашната сложна и тревожна обстановка е необходимо да гарантираме свободата на навигация и на достъп до морските транспортни линии в тази зона, която е от голямо значение за сигурността на НАТО.

Войната в Украйна наложи условия за задействане на определени инструменти съгласно Конвенцията от Монтрьо. Така че НАТО и отделни нечерноморски съюзници трябваше да се въздържат от увеличаване на военноморското си присъствие, за да избегнат увеличаването на риска от инциденти и от ескалация на конфликта.

Освен настоящия конфликт, който се надяваме скоро да бъде разрешен, за нас отговорът на повечето от предизвикателствата в нашия регион е в по-голямото присъствие на силите на НАТО около и в Черно море, както и в по-сериоз­ното участие на Черно море в „дневния ред“ на Алианса. Ето защо Румъния се застъпва за засилено присъствие на НАТО в региона. Това е най-актуалният въпрос днес, когато обсъждаме колективната си позиция в дългосрочен план с оглед вземането на важни решения на срещата на върха в Мадрид през юни.

Сигурността в Черноморския регион е отговорност преди всичко на регионалните съюзници, а България, Турция и Румъния са в добра позиция да участват със съвместни усилия за гарантиране на сигурността.

Радваме се, че можем да допринесем за формирането на Военноморския координационен център на НАТО във Варна и сме убедени, че той ще се превърне в инструмент за подобряване на морската координация между регионалните съюзници и партньори и на морските оперативни дейности на алианса за гарантиране на сигурността в Черно море.

Николай Кръстев, Весислава Антонова. Интервюто е публикувано в бр.6/22 на сп.Мениджър. Можете да четете списанието и да се абонирате за него на www.zinzin.bg