Договорено в Брюксел: Данък върху свръхпечалбите на енергийните компании и намаляване на потреблението на ток

Допълнително облагане върху неочакваните печалби на енергийните компании и доброволно намаляване на брутната консумация на ток с 10 на сто и с 5 на сто по време на пиковите часове от 1 декември до края на март догодина договориха на срещата си в Брюксел днес енергийните министри на страните от ЕС.

Министрите от 27-те страни-членки на ЕС се събраха на втората за месеца извънредна среща в Брюксел, за да одобрят предложените по-рано този месец мерки за ограничаване на скока на цените на енергията, който предизвиква рекордно висока инфлация и заплашва с рецесия, предаде гръцкият вестник Kathimerini.

Пакетът включва данък върху свръхпечалбите на компаниите за изкопаеми горива, реализирани през тази или следващата година, друг налог върху свръхприходите, които евтините производители на електроенергия правят от растящите разходи за електроенергия, и задължително 5%-но намаление на потреблението на електричество по време на пиковите периоди.

Следващият ход на ЕС са мерки за ограничаване на ценовата криза, която много страни искат да се изразява в широк таван на цената на газа, въпреки че други – най-вече Германия, са против.

„Всички тези временни мерки са много добри, но за да овладеем положението в енергийната криза и да намалим сметките за нашите граждани, трябва да ограничим цената на газа“, предложи хърватският министър на икономиката Давор Филипович.

Петнадесет страни, включително Франция, Италия и Полша, тази седмица поискаха от Брюксел да предложи таван на цените за всички транзакции на едро с газ, за ​​да овладее инфлацията.

Таванът трябва да бъде определен на ниво, което е „достатъчно високо и гъвкаво, за да позволи на Европа да привлече необходимите ресурси“, е позицията на Белгия, Гърция, Полша и Италия.

Страните оспориха твърдението на ЕК, че широката горна граница на цената на газа ще изисква „значителни финансови ресурси“ за да направи спешни покупки на газ, ако пазарните цени надхвърлят тавана на ЕС.

Белгийският министър на енергетиката Тине ван дер Стратен смята, че ще са необходими само 2 млрд. евро, тъй като по-голямата част от европейския внос попада под дългосрочни договори или пристига по тръбопроводи без лесни алтернативни купувачи. Това е малка част от онези 140 млрд. евро, които ЕС очаква да събере с неочакваните данъци върху печалбите на енергийните фирми, коментира Reuters.

Много страни предполагат, че широкият таван на цените на газа представлява „риск за сигурността на доставките“. Европа я чака зима с оскъдни енергийни доставки, след като Русия намали газовите потоци за континента.

ЕК също изрази съмнения и предложи ЕС вместо това да продължи с по-тесни ценови ограничения, насочени само към руския газ или конкретно към газа, използван за производство на електроенергия. „Трябва да предложим таван на цените за целия руски газ“, изтъкна шефът на ЕС по енергийната политика Кадри Симсън.

Брюксел предложи тази идея по-рано този месец, но тя срещна съпротивата на страните от Централна и Източна Европа, притеснени, че Москва ще отмъсти, като прекъсне оставащия газ, който все още им изпраща.

Министърът на енергетиката на Люксембург Клод Тюрмес призова Брюксел да промени правилата на ЕС за държавна помощ, за да спре „безумната“ надпревара в разходите между страните. „Това е следващата граница, за да постигнем повече солидарност и да спрем тези вътрешни борби“, каза Турмес.

Междувременно германското правителство обяви, че ще поеме нов дълг от 200 млрд. евро, за да приложи таван на цената на газа, с цел да предпази потребителите и компаниите от високите разходи за енергия, обяви канцлерът Олаф Шолц. „Германското правителство ще направи всичко по силите си, за да намали цените [на енергията]“, каза Шолц на пресконференция в Берлин, на която присъства виртуално, тъй като все още е под карантина след COVID-19, предаде POLITICO.

Съобщението последва дни на преговори между канцлера социалдемократ, министъра на икономиката Робърт Хабек от Зелените и министъра на финансите Кристиан Линднер от либералните Свободни демократи за това какъв да бъде отговорът на това, което Линднер описа като „енергийна война“, започната от Русия.

„Решението ни ще бъде категоричен и кристално ясен отговор. Ние сме икономически силни и мобилизираме тази икономическа сила, когато е необходимо”, отбеляза Линднер.

Според предложената схема държавата ще определи лимит за цената на газа и ще плаща разликата между тази горна граница и цената, която вносителите плащат на световния пазар. Големите германски енергийни доставчици като Uniper се оказаха в тежко финансово затруднение, след като Русия спря вноса за Германия и ги принуди да компенсират липсващите количества със скъпи покупки в последния момент на световния пазар.

По-рано правителството планираше да компенсира доставчиците за увеличените разходи за внос, като използва надбавка към цената на газа, която клиентите трябва да плащат. Схемата, която би увеличила сметките за енергия и се сблъска със силна реакция, е отхвърлена, съобщи Шолц.

Настоящият план за таван на цената на газа ще изисква поемането на нов дълг - политически чувствителен въпрос, тъй като Линднер настоя страната да се придържа към конституционно заложената дългова спирачка през следващата година.

Съгласно предложения компромис, правителството ще използва дерогация, за да финализира горната граница на цената на газа чрез специален фонд , който попада извън правилото за дълговите ограничения. Правителството ще използва фонд за икономическа стабилизация, който първоначално бе създаден, за да компенсира бизнеса за последиците от пандемията. „Искаме ясно да разделим кризисните разходи от нашето редовно управление на бюджета“, изтъкна Линднер. Той отново заяви, че германското правителство остава ангажирано с консервативна фискална политика, която има за цел да ограничи инфлацията, която се  очаква  да достигне 10 на сто в страната.

„Искаме да изпратим много ясен сигнал на капиталовите пазари. Дори да използваме такъв защитен чадър, Германия ще се придържа към своята ориентирана към стабилност и устойчивост фискална политика. Германските държавни облигации остават златният стандарт в света", категоричен е Финансовият министър.

Българската позиция

България е сред страните, която е на позицията таванът за цените на газа да бъде за всички, а не само за руския, стана ясно от изявление на служебния енергиен министър Росен Христов, който също участва в срещата в Брюксел. 

„Подкрепяме всички мерки, които биха стабилизирали цената на газа и електроенергията”, заяви той след извънредното заседание на министрите на енергетиката. По думите му на днешния форум са приети мерки за стабилизиране на пазара на електроенергия. „В момента в България действа система за компенсиране цените на тока, която се финансира изцяло от свръхпечалбите на държавните енергийни дружества. Идеята е към този фонд да се прибавят приходите от частните компании, които влизат в този списък. Смятам, че тази стъпка е правилна и справедлива”, каза Христов.

Относно темата за таван на цената на газа той разясни, че спорът е бил дали той да се отнася само за руския или въобще върху газа, който се купува в Европа. „Нашата позиция е, че ако се налага такава мярка, то трябва да бъде обща за всичкия газ и налагане на рамки само за руския газ ще представлява реално санкция, а не икономическа мярка за стабилизиране на пазара. ЕК взе под внимание всички коментари и продължават да работят по конкретни мерки, които ще бъдат обсъждани и евентуално гласувани на следващо заседание”, уточни министър Христов.

На днешното заседание е обсъждано и изтичането на газ от "Северен поток" 1 и 2, стана ясно още от думите му. „В България приемаме този инцидент много сериозно, защото част от международната инфраструктура преминава и през страната ни. Трябва да се вземат мерки за повишаване на сигурността и охраната на такива обекти”, заяви енергийният министър.

В изказването си по време на заседанието Росен Христов заяви, че интервенциите в пазара не трябва да водят до нарушаване на доставките или до недостиг, защото по този начин биха предизвикали обратен ефект. Според него мерките трябва да са временни и да гарантират, че след тях участниците на пазара ще могат да функционират нормално.