Калоян Стайков: Поскъпването на тока можеше да е по-малко, ако цената не беше изкуствено задържана

Либерализацията на пазара на електроенергия може да стане във всеки един момент, но има няколко стъпки, които трябва да се извървят, казва енергийният експерт.

- Г-н Стайков, каква е причината за предстоящото увеличение на цените на електроенергията за бита от 1 януари догодина?

- Увеличението на цената на електроенерията включва два компонента. Първият компонент е по-високото потребление. Това води до необходимост от повече количества електроенергия за регулирания пазар, които ще се осигурят координирано от АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“. Цената от „Марица изток 2“ е по-висока и заради това идва тази разлика в регулираната цена на тока. Другата причина е, че до момента Националната електрическа компания е покривала част от това високо потребление на електроенергия на свободния пазар .

Втория компонент е електроенергията за  мрежовите потребители. Оттам идва и второ увеличение на цената . Мрежовите компоненти са толкова ниски, че това трудно се забилязва в сметките както за битовите, така и за небитовите потребители. Но това отдавна е тема -  защо са ниски, как ще се увеличат и какво означава това за системата. Това са двете основни причини за предстоящото увеличение на цената на тока.

Има обаче и трета причина, която се корени в самото определяне на цените. Ще припомня, че през лятото имаше много голямо напрежение около тези цени. Имаше политици и експерти, които твърдяха, че токът ще поскъпне с 10-20 и дори 50 на сто заради дефицита във Фонд “Сигурност на електроенергийната система“. После енергийният министър поде същата песен, а след това беше входирано искане от АЕЦ „Козлодуй“ с много висока регулирана цена . Всичко това създаде хаос в енергийната система и в обществото. Стигна се до там  парламентът да извика представители на енергийния регулатор, за да обясняват защо някои хора мислят, че ще има такова увеличение, преди регулаторът да е публикувал прогнозното си решение, което е абсурд само по себе си. Тази политическа обстановка доведе до силно потискане на цените през лятото. Ако тогава Комисията за енергийноо и водно регулиране беше оставена да работи на спокойствие, ситуацията можеше да бъде коренно различна и дори можеше да не се стигне до такова увеличение на цената на тока. Тъй като част от факторите бяха известни още през лятото, макар една от изненадите беше високата цена през лятото и регионалните проблеми на борсите. Едно е увеличение с 1-2 процента, а съвсем друго - прогнозно увеличениее с 9 процента.

- Имаше ли възможност да бъдат използвани някакви резерви, за да не се стига до почти двуцифрено повишение на тарифите?

- Никога не трябва да изключваме популистки политически решения. Както от парламента, така и от Министерския съвет. Докато не видя крайното решение, не бих правил прогнози колко точно ще се увеличи цената на тока и дали изобщо ще бъде увеличена. Нещо, което действтелно създава напрежение е дефицитът в енергийния фонд.  Първо се говореше за дефицит от 1 млрд. лв., после станаха 700 млн. лева. Накрая, след като КЕВР си публикува ценовото решение, се оказа, че са около 450 млн. лева. Така се създава изкуствено напрежение за да може накрая някой политик да дойде като „спасител“ и да реши този проблем. Всъщност дефицитът във фонда все още не е покрит, въпреки че има решение на Народното събрание това да бъде направено. По-късно това решение беше променено. Министърът на енергетиката трябваше да представи доклад за този дефицит до края на октомври и мерки за покриването му.  Ако Министерството на финансите и Министерски съвет си бяха свършили работата, може би щеше да има допълнителни резерви за цената на тока. Все пак обаче трябва да сме наясно, че колкото по-близко е регулираната цена до пазарната цена, толкова по-лесно ще стане прехода към либерализация на пазара. Тя ще се случи в някакъв момента. Дали това ще стане догодина или по късно, засега не е ясно.

- Как обаче ще се отрази на битовите потребители либерализацията на пазара на електроенергия, когато и да влезе в сила?

- Във всеки един момент може да стане това нещо. Моята препоръка обаче е либерализацията за битовите потребители да не е от януари, с края на ценовия период. Независимо от това, че либерализацията може да се случи по всяко време все пак има няколко стъпки, които трябва да се извървят. Първият и най-голям проблем е ликвидният проблем, който крайните потребители ще изпитат в момента, в който пазарът започне да се либерализира. Първо на едро, после ще има някакви компенсации. Преходният период създава чисто ликвидни проблеми. Става въпрос за първоначална кратка помощ в рамките на няколко месеца , която да осигури плавен преход. Това не означава, че сметките на потребителите ще се вдигнат. Защото от години си говорим, че сегашната регулирана цена не е достатъчно ниска за енергийно бедните. Обаче е твърде ниска за домакинства, които могат да си я позволят. Един изпълнителен директор на банка сега плаща същата цена каквато плаща и домакинство с ниски доходи.

В края на миналата година Народното събрание много бързаше да приеме либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители. Тогава се опитахме да обясним, че поставените срокове са твърде оптимистични, без да се знае как ще изглежда архитектурата на самия пазар. Между другото имаше и вето на президента Румен Радев върху този закон. Тогава в НС казаха : "Не се притеснявайте, ние знаем, че има проблем  в текстовете и при първа възможност догодина ще ги променим." В началото на тази година обаче депутати заявиха, че няма проблем с текстовете и всичко е наред. И няколко месеца по-късно казаха, че всъщност не сме готови за либерализациятаа на енергийния пазар за битовите потребители. Това бъзране създава хаос и напрежение, които са излишни. Заради това трябва да се предвиди достатъчно време за плавен преход, защото става дума за огромен брой потребители и ефектите ще са непредвидими. Битовите потребители формират между 30 и 40 на сто от годишното потребление на електроенергия у нас.     

- За 400-те милиона лева, които енергийният министър Владимир Малинов обяви, че са предвидени в юджета за догодина ли става дума?

- Не, проблемът е свързан с компенсациите за домакинствата. Трябва да се вземе решение дали ще се компенсират всички домакинства и дали ще има преходен период, в който постепенно компенсациите ще намаляват. Например, миксова цена -20 процента пазарна плюс 80 процента регулирана. Или най- накрая ще се въведе тази прословута дефиниция за енергийна бедност за уязвими потребители. Както и дали подпомагането ще бъде насочено само към тях. То, разбира се, трябва да бъде диференцирано, защото едни са по-енергийно бедни от други. Въпросът е първо да започне прилагането на самата наредба, която да дефинира що е то енергийна бедност. А след това да се изработи механизъм, с който тези хора да се компенсират. В момента обаче е такъв хаос, че въобще не е ясно откъде ще се намерят парите за такива компенсации. По дефиниция фондът "Сигурност на електроенергийната система" се спряга  като панацея за всеки проблем. Това обаче според мен не е обосновано, защото това е социална политика, а ние си имаме социално министерство за тази цел. С това не бива да се занимават Министерството на енергетиката, КЕВР, или пък енергийния фонд. А що се отнася до дефицита в енергийния фонд, той трябва да се покрие.

-  Каква е причината за дефицита в енергийния фонд?

- Фондът беше създаден със съвсем различен замисъл, но в момента се използват за намаляване на регулираната цена за домакинствата и за изплащане на компенсациите за небитовите потребители. Държавата е прехвърлила приходите от продажба на въглеродни квоти към фонда, но това не означава, че в един момент не може да си ги вземе обратно. Но заедно с тези приходи държавата прехвърля и задължения към фонда.  Ако ще се вземат приходи, би трябвало да се намалят и задълженията. Когато обаче започна изплащането на компенсациите за небитови потребители, част от парите които отиваха за уж за регулирания пазар бяха прехвърлени към небитовите потребители. Миналата година отново имаше такъв трансфер от енергийния фонд към държавния бюджет.  От там дойде тази разлика. Дали фондът ще се попълни от държавния бюджет, дали ще се намери някоя европейска програма, която подпомага енергийно бедни, въпросът е в крайна сметка да се вземе някакво решение. Но двата приходоизточника на енергйния фонд трябва да стоят разделени.     

- Експерти прогнозират, че тази зима в Европа може отново да има недостиг на природен газ, като се аргументират с края на споразумението за транзит на руско гориво през територията на Украйна. Възможен ли е такъв сценарий?

- Според същите анализатори спирането на руския газ щеше да доведе до тъмнина и студ. Нищо такова не се случи. Спирането на доставките от днес за утре създава шокове. Но както се убедихме през 2022 г. тези шокове не са непредодолими. Спирането на транзита през Украйна може да засегне няколко икономики, които нито са големи като потреблени, нито биха изпаднали в сериозен проблем. Защото стъпките, които бяха предприети в резултат на газовата криза преди 2 г. доведоха до това, че газовата инфраструктура се разви невероятно. Европа сега е много по-подготвена за негативен сценарий. Освен това шансът да има проблеми с доставките на газ е малък.  Въпросът е транзитът на руски газ да се запази, но трябва да се реши под каква форма. Може да е на базата на ново тройно споразумение между Европа, Украйна и Русия. Възможностите за доставки на неруски газ също не са  малки. Например, чрез суапови сделки. Не очаквам някакви сериозни проблеми в снабдяването с газ. Проблемите на пазарите с увеличаващите се цени бяха до началото на декември. След това цената на газа тръгна надолу. Дори след изявлението на Украйна, че транзитът на руски газ няма да бъде продължен, не последва очакваното  поскъпване.