ЕЦБ отново е натясно. Но, този път проблемите не идват нито от Италия, нито от Гърция

Европейската централна банка отново е в затруднено положение, но този път лошите новини не идват от Гърция, Италия или някой от обичайните заподозрени в по-бедния юг на блока, пише Франческо Канепа за Ройтерс.

Най-големият член на клуба и основен двигател -  Германия, беше засегнат от токсична комбинация от слаба търговия с ключовия партньор Китай, спад в големите си производствени и строителни сектори и дори някои екзистенциални въпроси относно цялостният бизнес модел на страната, разчитащ на евтино гориво от Русия.

Проблемите в Германия възпрепятстват растежа в еврозоната като цяло и заплашват да я тласнат към рецесия, вместо към „мекото приземяване“ с умерен растеж и инфлация, които ЕЦБ беше начертала и Съединените щати все още се надяват да постигнат.

Това налага промяна в нагласата в ЕЦБ - от изключването на потенциална пауза в най-стръмната и дълга поредица от повишения на лихвените проценти до открито говорене за предприемане на такава мярка още следващия месец.

И пазарът смята, че централната банка може дори да отмени някои от тези увеличения по-рано, отколкото по-късно, точно както направи по време на последния си цикъл на затягане през 2011 г., когато промените на лихвите бяха придружени  отдългови кризи в Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Кипър.

„Има някои прилики между обстоятелствата от 2011 г. и сега“, каза Ричард Портс, професор по икономика в London Business School. „Имаше голям шок в предлагането и инфлацията очевидно щеше да бъде много кратка“.

Болният човек на Европа – отново

За разлика от тогава, Германия, а не южната част на Европа, е в епицентъра на проблема. Това накара много коментатори да изтупат праха от прозвището „болният човек на Европа“, използвано последно за тази страна в първите години на новия век.

Не е без ирония, че изразът идва от руския император Николай I, за да опише Османската империя през XIX век.

Някои от настоящите нещастия на Германия също произхождат от Русия, на която Берлин разчиташе за една трета от своите енергийни доставки, преди нахлуването в Украйна да застраши този евтин внос.

Други са по-дълбоки и произтичащи отвътре - свързани с прекомерната зависимост от износа, липсата на инвестиции и недостига на работна ръка.

„Ако правителството не предприеме решителни действия, Германия вероятно ще остане в дъното на таблицата по растеж в еврозоната“, каза Ралф Солвен, икономист в Commerzbank.

Внимавай, какво си пожелаваш!

Поне някои от проблемите на Германия могат да бъдат проследени до по-строгата парична политика.

Централната банка съзнателно намали икономическата активност чрез по-високи проценти в опит да сведе инфлацията, която в един момент миналата година беше двуцифрена, до целта си от 2%.

По-високите разходи за заеми нараняват особено силно производителите, тъй като те зависят от инвестициите и никоя страна от еврозоната няма по-голям индустриален сектор от Германия.

„Разхлабването на паричната политика, тъй като Германия е в трудна позиция, би било неразумно, но затягането й би добавило макронатиск към натиска на микроравнище, който тормози икономиката“, добави Портс.

Това поставя ЕЦБ в ситуация, в която трябва да обмисли приключване на своя цикъл на затягане, преди да стане свидетел на устойчив спад на основната инфлация, какъвто се надяваше да види, преди да предприеме подобни мерки.

Създаването на такава изрична връзка между основната инфлация и необходимостта от продължаване на повишаването на лихвените проценти може да се окаже неудобно за ЕЦБ, която сега се опитва да измести акцента от повишаване на разходите по заеми към поддържането им на високи нива.

„Те направиха грешка, като поставиха твърде много фокус върху основната инфлация“, каза Карстен Бжески, глобален ръководител на макросектора за ING Research. „Рискът е, че вече са отишли твърде далеч“, добави той.

Според Рикардо Рейс, професор в London School of Economics, ЕЦБ трябваше да започне да разглежда очаквания път на инфлацията „след 12 или 18 месеца“ – както традиционно правеше, вместо текущите показания.

Високи за по-дълго

Първият знак за промяна в наратива започна на последното заседание на ЕЦБ преди две седмици.

След като през юни обяви, че ЕЦБ „дори не мисли за пауза“ на повишаването на лихвените проценти, Лагард промени курса на последната пресконференция, като каза, че не смята, че  на „този етап“ централната банка има повече работа за вършене.

Дни по-късно (и след като данните показаха, че инфлацията, с изключение на енергията, храните, алкохола и тютюна, се задържа на 5,5%) ЕЦБ избра да подчертае, че повечето други измерители на основните цени са показали признаци на отслабване.

Членът на борда на ЕЦБ Фабио Панета след това изказа аргументи за „постоянство“ в поддържането на високи лихви, вместо допълнително увеличаване.

Всичко това подготви сцената за възможна пауза в повишаването на лихвените проценти през септември, вероятно съчетано с опция за връщане на увеличеният, ако е необходимо, и обещание за поддържане на завишени нива за известно време.

Но пазарите дори се съмняват в сценария „високо за по-дълго“, като през втората половина на следващата година се очакват значителни намаления на лихвите.

„Продължаваме да очакваме ЕЦБ да направи значителен обрат през следващите няколко месеца, без повече повишения през тази година и със старт на серия от намаления на лихвите през март“, посочиха в бележка до клиенти икономисти от ABN-AMRO.