Евробарометър: Борбата с бедността и общественото здраве са основни теми за евопейците

Повече от една трета от гражданите на ЕС или 36% определят борбата срещу бедността и социалното изключване, както и общественото здраве (34%) като основни теми, които Европейският парламент трябва да приоритизира. Това сочи проучване Евробарометър на Европейския парламент за есента на 2023 г.

Веднага след това по важност следват действията срещу изменението на климата, както и подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места. Тези два показателя са отетени от 29% от анкетираните. Веднага след това са миграцията и убежището (18%), понастоящем на девето място, се е покачила със седем процентни пункта от есента на миналата година.

Българските граждани не правят изключение от тези нагласи в Европа. Според българските респонденти основните приоритети на ЕП също трябва да бъдат борбата с бедността и социалното изключване. Такъв отговор дават почти половината от анкетираните или 44%. След това по важност следват подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (39%), общественото здраве (35%), както и темите за демокрацията и върховенството на закона и бъдещето на Европа - и двата показателя с по 23%. Действията срещу изменението на климата са припознати от едва 11% от анкетираните, а миграцията и убежището - от 9%.

„През последните пет години ние се вслушахме в желанията и нуждите на нашите граждани. И Европейският парламент постигна резултати. Борим се срещу бедността, социалното изключване и изменението на климата, борим се за създаването на работни места и защитаваме ценностите на ЕС, като демокрация, права на човека и свобода на словото“, коментира тези показатели председателят на ЕП Роберта Мецола.

Проучването показва, че социално-икономическите трудности все още засягат мого европейци, въпреки че показателите леко се подобряват през последните шест месеца. 73% (спад от 6 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2023 г.) от респондентите смятат, че стандартът им на живот ще се влоши през следващата година. Над една трета от европейците (37%) срещат трудности при плащането на сметки понякога или през по-голямата част от времето.

Данните за България относно стандарта на живот са близки до средните за ЕС - 72% от респондентите (спад от 10 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2023 г.) смятат, че стандартът им на живот ще се влоши през следващата година. От друга страна 59% от българите (с повече от 20 процентни пункта над средните европейски данни) заявяват, че срещат трудности при плащането на сметки понякога или през по-голямата част от времето.

70% от гражданите на ЕС считат, че действията на ЕС оказват въздействие върху ежедневието им. В България 61% от респондентите са посочили същия отговор, което поставя страната на едно от последните места заедно с Италия (62%), Естония (62%), Чехия (60%) и Румъния (60%).

Над седем от десет граждани вярват, че страната им е спечелила от членството си в ЕС, като този показател остава непроменен спрямо същия период за миналата година. Основните причини, посочени в проучването, са приносът на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността (34%) и подобряването на сътрудничеството между държавите от Съюза (34%).

Делът на българите, които заявяват, че страната им е спечелила от членството си в ЕС, е 57%, което поставя страната на последно място заедно с Италия (57%) и Австрия (55%), и представлява с 10 процентни пункта по-ниски резултати от следващата държава - Кипър (67%). Основните причини, посочени от българските респонденти, са новите възможностите за работа, които ЕС носи (49%), подобряването на сътрудничеството между държавите от Съюза (31%), като приносът на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността остава на трето място с 25%.

С наближаването на европейските избори на 6-9 юни 2024 г. повечето европейци или 53%, желаят Европейският парламент да заема по-важна роля, като това е мнението в мнозинството от 21 държави членки. Делът за България по този показател е 40%, като страната се нарежда до Словакия (39%) и Австрия (38%).

Мнозинството от европейците (57%) имат интерес към предстоящите избори за Европейски парламент, което е стабилен резултат в сравнение с пролетта на 2023 г. (ръст от 1 процентен пункт), но е с 6 процентни пункта по-висок резултат в сравнение с есента на 2018 г. 68% от респондентите в ЕС заявяват, че вероятно ще гласуват, ако изборите за Европейски парламент се проведат след седмица — ръст от 9 процентни пункта в сравнение с есента на 2018 г.

Същевременно, данните за България сочат, че едва 39% (спад от 2 процентни пункта спрямо есента на 2018 г.) от българите имат интерес към предстоящите европейски избори, а малко над половината от българските респонденти (51%, ръст с 1 процентен пункт спрямо есента на 2018 г., но спад с 4 процентни пункта спрямо пролетта на 2023 г.) биха гласували, ако изборите се проведат след седмица.

Представата на европейците за ЕС остава стабилна от март 2023 г. насам, като 45% от гражданите имат положителни нагласи към Съюза, 38% имат неутрални нагласи, а 16% - отрицателни. Положителните нагласи на българските респонденти към ЕС (48%) се доближават до средните за ЕС, неутралните са 32%, а отрицателните - 19%, като страната се нарежда в една група с Румъния (съответно 49%-35%-14%) и Словения (съответно 46%)

* Методология: Проучването на Евробарометър на Европейския парламент от есента на 2023 г. e проведено от социологическа агенция Verian между 25 септември и 19 октомври 2023 г. сред 26 523 граждани от всички 27 държави членки на ЕС под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта.