Русия обявява газова война на Европейския съюз

Русия обявява газова война на Европейския съюз

Русия обявява газова война на Европейския съюз

Руският президент Владимир Путин играе мръсна игра спрямо Европейския съюз като прекъсва доставките на природен газ на някои от най-добрите клиенти на Русия в знак на ярост от санкциите, наложени на страната му след нападението над Украйна, пише в свой анализ Politico.

Това оказва огромен политически натиск върху правителствата, заплашва да остави европейците на студено, ако тази зима е мразовита, и е в противоречие с целите на блока за климата, тъй като страните заменят газа с въглища при производството на енергия. Това дори може да насочи континента към рецесия. Симоне Талиапиетра, анализатор от мозъчния тръст „Брьогел“, нарича руската политика „енергийно изнудване“.

Само 40 % от договорените количества газ текат от няколко дни по газопровода „Северен поток 1“, който свързва Русия и Германия. Намаленият трансфер, освен Германия, засяга доставките на Франция, Италия и Австрия. Руският монопол в износа на газ „Газпром“ вече спря всички доставки за Полша, България, Нидерландия, Финландия и Дания, след като енергийните компании в тези страни отказаха да се съгласят с исканията на Кремъл да плащат в рубли за природния газ.

В отговор на намалените количества на синьото гориво някои държави планират да възобновят дейността на електроцентрали, работещи на въглища.

„Трябва да се отбележи, че Путин намалява доставките на газ за Европа постепенно и за да повиши цената, и ние трябва да отговорим с нашите мерки“, каза германският министър на икономиката и климата Роберт Хабек в телевизионно интервю късно в неделя, като добави, че „това е напрегната, сериозна ситуация“.

Австрия планира затворена електроцентрала, която гори въглища, да заработи отново. Полша ще субсидира използването на въглища за отопление на дома. Нидерландия обяви в понеделник, че няма да спази по-ранните планове за ограничаването на производството на електроенергия от четирите си въглищни електроцентрали.

„Ако времената не бяха особени, никога нямаше да направим това“, каза министърът на климата и енергетиката на Нидерландия Роб Йеттен.

Италианското правителство планира кризисна среща във вторник, а министър-председателят Марио Драги поръча изграждането на два хъба за преработка на втечнен газ и преговаря със страни като Катар, Ангола и Алжир, за да подпише споразумения в отчаян опит да осигури доставки в случай, че руският газ спре да се подава.

Брюксел полага усилия да успокои хората, но притеснението е явно.

„Приемаме ситуацията, в която сме, съвсем сериозно. Но ние сме подготвени“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на среща с репортери в понеделник. „Намираме се в трудни времена. Времената не стават по-леки“, добавя тя.

Мръсни сделки

Бързането за завръщането към въглищата като източник при производството на електроенергия е странно за европейците. Но малцина очакват това да отклони ЕС или неговите членки от усилията им за намаляване на емисиите от парникови газове.

В Германия властите са категорични, че връщането на въглищата ще бъде краткосрочно и не застрашава курса на държавата за премахване на въглищата от производството на електроенергия до 2030 г. Те ще са резервна суровина за енергийния сектор, която ще позволи страната да попълни запасите си от газ преди зимата. Междувременно правителството планира бързо да увеличи производството на зелена енергия.

Нахлуването на Русия в Украйна засили политическата подкрепа за възобновяемите източници в Германия, каза Симон Мюлер – директор на мозъчния тръст Agora Energiewende.

„Това допълнително напрежение, което срещаме сега в лицето на тази ситуация, помага да осигурим политическия импулс, от който се нуждаем, за някои много важни стъпки при изграждането на възобновяеми източници“, каза Мюлер. Германският парламент обмисля 10 мерки за енергийна ефективност и възобновяема енергия, а трипартийната коалиция според Мюлер е наясно с важността на премахването на бариерите пред зелената енергия.

Зелените организации също са оптимисти. „В момента в Германия изобщо няма план, който да постави под съмнение датата за прекратяване на използването на въглищата“, каза Кристоф Балс, директор на неправителствената организация Germanwatch.

Необходимостта от бърза промяна на отношението към въглищата засилва политическото напрежение.

В Берлин консервативната опозиция критикува Хабек, че е позволил повишеното използване на въглища, а изключва възможността трите останали ядрени централи в страната да работят и след края на годината.

„Не разбирам как зеленият министър (от партията на Зелените бел. ред,) на климата предпочита повече въглищни централи да работят по-дълго, вместо въглеродонеутралните ядрени централи“, каза Йенс Шпан, заместник-председател на християндемократите в парламента, пред германската телевизия в понеделник. Политиката за спиране на ядрената енергетика беше предприета от бившия лидер на неговата партия Ангела Меркел.

Тази политика създава стрес и в управляващата коалиция.

„Необходимо е трите действащи атомни централи да продължат да работят по-дълго“, заяви Биджан Джир-Сарай, генерален секретар на либералните свободни демократи. „Това е факт, който икономическият министър не може просто да игнорира“.

Признавайки, че стъпката е била „нарушаване на табуто“, Хабек каза, че въглищата са все още по-добрия вариант от възобновяването на атомната енергетика, като твърди, че евентуална промяна в ядрената политика ще има въздействие едва в края на следващата година – твърде късно, за да помогне за ситуацията през тази зима. Той беше подкрепен от канцлера Олаф Шолц, който каза в интервю, публикувано в понеделник, че „ядрената енергия няма да ни помогне сега, не и през следващите две години, което е важното“.

Политическите лидери призовават хората да пестят енергия и да намалят използването на газ, докато правителствата се опитват да повишат количествата в хранилищата, за да издържи континента на зимното спиране на руското гориво. В краен случай те обмислят лимитиране на газа.

Спирането на доставките вероятно ще насочи ЕС към рецесия. Европейската централна банка предупреди, че Еврозоната ще се свие с 1,7 % през следващата година, ако Русия затвори крана напълно. 

„Прекъсванията в енергийните доставки и ограничените възможности за незабавна подмяна на доставките от Русия ще изискват определено нормиране и преразпределение на ресурсите, което ще доведе до съкращения в производството в Еврозоната, особено в енергоемките сектори“, казват от банката, като прогнозират, че ако това се случи, икономиката на блока ще се възстанови през следващата година.

Но ЕЦБ предупреди и Путин.

„По отношение на руската икономика сценарият включва сериозна рецесия със свиване на производството, подобно на преживяното при разпадането на Съветския съюз.“

Лоренц Герке, Карл Матизен и Паола Тамма. POLITICO

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ