Великобритания и ЕС обмислят подновяване на преговорите за сътрудничество в отбраната

Великобритания и Европейският съюз проучват възможността за нови преговори за по-тясно сътрудничество в областта на отбраната, след като Киър Стармър подчерта в петък, че иска да „отиде по-далеч“ в отношенията на Обединеното кралство с Брюксел.

Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович се очаква да посети Лондон следващата седмица за разговори, в чийто дневен ред са търговията, енергетиката и рибарството. Дипломатически източници обаче посочват, че Великобритания настоява възможно най-скоро да се обсъди възобновяване на преговорите за отбрана, съобщава The Guardian.

Преговорите за присъединяване на Великобритания към европейския отбранителен фонд „Действия за сигурност за Европа“ (Safe) на стойност 150 млрд. евро се провалиха през ноември 2025 г., след като ЕС постави твърде висока цена за участие в програмата.

Франция отрече да носи отговорност за срива на преговорите, но дипломатически източници твърдят, че напрежението между Париж и други държави членки остава, особено с Германия, където според източници има желание Великобритания да се включи в Safe „възможно най-скоро“.

Европейски източник заяви, че Франция е искала участието на Великобритания в Safe да бъде обвързано с включването ѝ във втори отбранителен механизъм, договорен през декември от лидерите на ЕС. Той предвижда заем от 90 млрд. евро за Украйна, обезпечен със замразени руски активи, държани в Белгия. Германия не желае подобни предварителни условия.

Източници в Брюксел признават, че неуспехът да се постигне споразумение през ноември е бил „срамен“, особено след като ЕС и Великобритания вече бяха обявили перспектива за „засилено сътрудничество“ чрез Safe на срещата на върха, домакинствана от Стармър и Урсула фон дер Лайен през май миналата година.

Въпреки това се смята, че сега има по-голямо желание за сделка от всички страни за включване на Великобритания в бъдещ етап на Safe, особено на фона на заплахите на Доналд Тръмп да поеме контрола над Гренландия и критиките му към НАТО.

Говорейки в Пекин в петък, Стармър не спомена отбраната, но подчерта, че Великобритания търси по-тесни отношения с ЕС отвъд вече договореното в областта на търговията.

Сред възможните бъдещи допълнителни споразумения са химическата индустрия и автомобилният сектор, които от следващата година ще бъдат засегнати от мита за неелектрическите превозни средства. Великобритания също преговаря по детайлите на схема за младежка мобилност, като Стармър настоява за лимит на участниците и фиксирана продължителност на свободното пътуване.

„Не мисля, че трябва просто да изпълняваме вече договореното. Смятам, че отношенията с ЕС и всяка среща на върха трябва да бъдат надграждащи“, заяви той. „Трябва да се стремим да отидем по-далеч. Има и други области на единния пазар, където можем да постигнем напредък – това ще зависи от разговорите и от националния ни интерес.
Но това, което казвам, е, че можем да продължим напред, и мястото за това е единният пазар, а не митническият съюз, който вече не служи добре на целите ни.“

Стармър е подложен на натиск от собствената си партия за по-близки връзки с ЕС, особено след нестабилните отношения със САЩ при управлението на Тръмп.

„Все повече се осъзнава, че бъдещето ни е в възстановяването на силни работни отношения не само в отбраната, но и в националната и икономическата сигурност. Това означава, че всичко трябва да бъде на масата в разговорите с ЕС“, заяви Стела Кризи, депутат от Лейбъристката партия и председател на движението „Лейбъристи за Европа“.

Шефчович ще се срещне с Ник Томас-Саймъндс в понеделник за годишното заседание на Съвета за партньорство ЕС–Великобритания – органът, създаден да наблюдава следбрекзитското споразумение. Отбраната не е включена в дневния ред, като се смята, че Великобритания дава приоритет на напредъка в секторите храни и напитки.

Шефчович и еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис ще се срещнат и с финансовия министър Рейчъл Рийвс за разговори по геоикономически въпроси, както и с министъра на бизнеса Питър Кайл.

Възможности за допълнителни разговори по отбраната може да има и на политическа среща на върха във Вашингтон в сряда, свикана от Марко Рубио за обсъждане на критични минерали, на която Министерството на външните работи на Великобритания ще изпрати представител.

Смята се, че ЕС е поискал Великобритания да допринесе с около 2 млрд. евро за фонда, докато Лондон е считал, че сума „в стотици милиони“ е по-подходяща.

Фондът се финансира със средства, които Европейската комисия набира от кредитните пазари и след това отпуска на държавите членки под формата на заеми със срок от 45 години. Те могат да бъдат използвани за закупуване на всичко – от боеприпаси до дронове и ракети.

Средствата се предоставят чрез нисколихвени заеми, за да подпомогнат държавите членки да купуват военно оборудване както от ЕС, така и извън него, включително от Великобритания и други държави като Канада.

Целта на фонда е ЕС бързо да изгради отбранителен капацитет – нещо, което придоби допълнителна спешност заради липсата на подкрепа от страна на Тръмп.

Великобритания няма право да кандидатства за заем по Safe, но ако се присъедини към програмата като трета страна, британски компании ще могат да участват в обществени поръчки за доставка на оръжия за ЕС, което би дало тласък на британската отбранителна индустрия.