Защо България още не е в Шенген

Ще получи ли България най-сетне добри новини за Шенген? И защо тези добри новини се бавят вече години? Коментар по тези два въпроса дават вицепремиерът Меглена Кунева и бившият външен министър Кристиан Вигенин.

„До март влизаме в Шенген“, „Безпрецедентна подкрепа за България“, „България пред вратата на Шенген“ - така звучаха медийните заглавия след поредните уверения, които премиерът Бойко Борисов получи по време на срещите си в Брюксел. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер обеща лично да се погрижи за възможно най-бързото приемане на България в Шенгенската зона. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск потвърди, че „България е добре подготвена за Шенген“ и припомни, че е бил „най-категоричният поддръжник на София и Букурещ“ в това отношение. Към групата на доброжелателите се присъедини и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, който заяви, че приемането на страната в зоната „не е политически, а правов въпрос“. След разговорите си с първия зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс, вицепремиерът по координация на европейските политики Меглена Кунева обяви, че Комисията е подкрепила искането на България да няма обвързване между влизането в Шенген и Механизма по сътрудничество и контрол, чийто пореден доклад се очаква през януари.

Претопляне на доверието

„България е готова за влизане в Шенген и тази готовност беше потвърдена от ЕК и ЕП с декларация по този повод“, казва за Дойче Веле вицепремиерът Кунева и припомня 11-те успешни мисии, които са доказали способността на страната да изпълнява своите задължения като външна граница на ЕС. „Освен това ние сме свързани със системите ШИС (Шенгенска информационна система), с DublinNET, със SIRENE (Supplementary Information Request at the National Entry) и всичко работи отлично. Това, че досега България и Румъния все още не са в Шенген, е елемент от достигането на необходимо ниво на политическо доверие“, признава Кунева.

Поредно потупване по рамото

Кристиан Вигенин, министър на външните работи в кабинета „Орешарски”, също отбеляза, че на равнище ЕК и ЕП България няма проблеми с влизането в европейската зона без граничен контрол. „Подкрепата е налице още от предишното правителство на ГЕРБ, тя беше декларирана нееднократно и по време на нашето управление. Проблемът идва от няколко членки на ЕС, които са скептично настроени към България и Румъния и блокират техния прием“, припомня бившият министър. А дали висшите ръководители на ЕС са в състояние да повлияят на правителствата в Холандия, Германия, Франция и Белгия с цел да променят отрицателните им позиции? Не, категоричен е Вигенин: „Не мисля, че това е възможно. За мен изявленията на ЕК и ЕП са по-скоро поредно потупване по рамото. Решенията на тези държави не могат да бъдат повлияни от позицията на председателя на ЕК или на ЕП. Затова е малко учудващ ентусиазмът, с който тази подкрепа беше представена в България. Ако искаме да влезем в Шенген, е необходима още по-голяма дипломатическа активност на равнище министерства на външните и вътрешните работи“, съветва бившият министър.

"Да покажем, че имаме воля"

Вицепремиерът Кунева все пак смята, че всяка от противничките на българското и румънското членство в Шенген има възможност да развие позицията си. Затова нека да не вкарваме в употреба мнение, което все още не е чуто, препоръчва Кунева: „България направи необходимото, за да даде доказателства за своята пригодност и затова няма защо да стоим с отпуснати ръце, безволево и да си казваме: всичко е решено и вече нищо не зависи от нас. Трябва да направим всичко възможно, за да покажем, че има много силна воля от страна на правителството и на законодателната власт. Всичко е в развитие“, убедена е Кунева.

А съдебната система?

И все пак: след очаквания критичен доклад по Механизма за сътрудничество и проверка, а и след изнесените от френския посланик в София факти за рейдърство в бизнеса с помощта на съда, как скептично настроените европейски държави могат да бъдат убедени, че охраната на външната граница на ЕС няма да падне жертва на корупцията и престъпността в България?

Според Меглена Кунева, най-прекият начин е на въпросните страни да бъде показана съдебна система, която е способна да осъществи необходимите реформи. „Мнението на скептичните държави за съдебната реформа ще бъде много показателно. Реакцията, която очакваме по повод случайното разпределение на делата, е също така изключително важна. Защото това не е проблем, който е разкрит тези дни - от две години има сигнали за това разпределение и всички ние сме загрижени. Смятам, че тази загриженост трябва да накара ВСС, и в частност СГС да се намесят, а ВСС, както знаем, е правителството на съдебната система. Ако ние нямаме абсолютната убеденост да кажем, че делата се разпределят честно, че съдиите са с непоклатим интегритет и професионализъм, няма как да изпратим положителни сигнали“, посочва Кунева.

Може и по-зле

Бившият външен министър Кристиан Вигенин е убеден, че скандалите около съдебната система ще се отразят негативно върху мониторинговия доклад. Вигенин смята дори, че сега целенасочено се нагнетяват свръхнегативни очаквания за констатациите в доклада, за да може после да се каже: вижте, не е чак толкова зле. Вигенин припомня, че страни като Холандия и Германия са обвързали съгласието си за новото разширяване на Шенген с два последователни положителни доклада по Механизма за сътрудничество и проверка. И макар това да не ни харесва, те имат своето суверенно право да обвързват приема в Шенген с мониторинга, казва Вигенин: “Затова предстоящият доклад ще бъде използван като аргумент за поредно отлагане на решенията по Шенген. Освен ако не се прояви много по-сериозна дипломатическа активност, в резултат от която тези страни да бъдат убедени, че връзка между механизма и зоната няма“, отбелязва Вигенин.

За власите, които "накрай Дунава се давят"

През тази седмица в България пристига мисия на ЕК, свързана с предстоящия през януари доклад по Механизма за контрол. Очакванията са в нейните рамки страната да поеме ангажимент за сроковете, в които да се покажат резултатите от реформата в съдебната система.

От друга страна България и Румъния са последните две държави от дузината нови членки на ЕС, които са подписали Шенгенското споразумение, но все още не са изпълнили процедурите за пълното му прилагане. А това означава, че в крайна сметка те трябва да бъдат приети в Шенген. Този факт дава на новото българско правителство надеждата, че в близките месеци България ще получи най-сетне добри новини.

Безспорно е, че по-голямата част от пътя към Шенген е извървяна. Остава само да се стигне до успешен край. Затова няма да е зле, ако през тези решаващи дни българите и румънците си припомнят по-често израза за власите, които „накрай Дунава се давят“.

Източник: "Дойче веле"