Частното потребление основен двигател на икономическото възстановяване на ЕС

Икономическото възстановяване на ЕС набира скорост, но темповете на растеж продължават да са скромни, въпреки благоприятната парична политика и финансови условия, като инвестициите остават слаби. Това се отбелязва в новия редовен икономически доклад на Световната банка за държавите от Европейския съюз (ЕС), който в своето полугодишно издание включва теми като икономическото развитие, перспективи пред растежа и икономически политики в ЕС.

"ЕС постепенно се възстановява от продължителна икономическа криза, която доведе до увеличаване на бедността в много страни. Продължаващите процеси на облекчаване на финансовите условия, подобряване на доверието, ниските цени на суровините и намаляването на негативните ефекти от фискалната консолидация ще продължат да подкрепят растежа през 2015 и 2016 г.", коментира Дорте Домеланд, водещ икономист в Световната банка и съавтор на доклада. "Въпреки това, един продължителен период с нисък ръст на инвестициите, забавянето на растежа на нововъзникващите пазари, по-високата финансова нестабилност и регионалното напрежение могат да подкопаят перспективите пред растежа".

Частното потребление е основният двигател на икономическото възстановяване на ЕС. Нарастващите заплати и заетост, подкрепени от ниската инфлация на потребителските цени, дължащи се в голяма степен от подтиснатите цени на суровините, повишиха доходите и разходите на домакинствата. Младежката безработица също намалява, но остава на завишени нива в някои страни от Централна и Южна Европа, където ще е необходима допълнителна подкрепа за образование и обучение, за да се гарантира, че младежите разполагат с необходимите за пазара на труда умения. Тъй като инвеститорите все още са обезпокоени за мащабите на икономическото възстановяване, а домакинствата и предприятията продължават да изплащат своите задължения, инвестициите остават на заден план като слабо звено към едно по-бурно и устойчиво икономическо възстановяване.

Икономическото възстановяване доведе и до спадане на нивата на бедност, които по време на кризата се повишиха в целия ЕС, независимо от значителната социална защита. Въпреки че държавите от ЕС отделят сравнително голяма част от своите разходи за социална защита, някои страни-членки не успяха да предоставят ефективна защита за своите най-бедни граждани чрез добре насочени програми. Някои държави, особено в Южна и Централна Европа станаха свидетели на съкращаване на разходите за социално подпомагане по време на кризата. Реформите за повишаване на ефективността на системите за социална защита включват въвеждането на програми за гарантиран минимален доход (ГМД), поддържането на ефективен обхват и адекватност на съществуващите програми за борба със социалното изключване, както и намаляване на изтичането на социални помощи към по-заможните.

ЕС трябва да се  възползва от сегашния попътен вятър, за да постигне самоподдържащ се устойчив растеж чрез продължаване на структурните реформи, препоръчва Тео Томас, водещ икономист на Световната банка и съавтор на доклада. "Потенциалът за растеж на ЕС в дългосрочен план би се повишил от продължаващото премахване на ограниченията пред бизнеса като се увеличи гъвкавостта на трудовите и продуктови пазари, и като се осигурят правилните умения на работната сила посредством инвестиции в образование и обучения. В този контекст, фокусирането на системите за социално подпомагане върху най-бедните и най-уязвимите групи, при осигуряване на приемливост на тези разходи в дългосрочен план би допринесло за продължаващото намаляване на бедността“.

Световната банка очаква растежът на ЕС да достигне 2,0% през 2015 г. и 2,1% през 2016 г. Прогнозите са че, растежът ще надмине отчетения 1,8% през първата половина на 2015 г. спрямо същия период на предходната година като Централна Европа ще достигне най-висок ръст в резултат на стабилния ръст на икономиките на Чешката република, Полша и Румъния. В Румъния се очаква растеж от 3,6% през 2015 г. и 3,9% през 2016 г., подхранван от силното нарастване на частното потребление и подкрепен от фискални мерки. Очаква се растежът в Полша да достигне 3,5% през 2015 г. и да остане на нива над 3,5% в средносрочен план, тъй като подобрените условия на пазара на труда повишават реалните разполагаеми доходи и потреблението на домакинствата. Българската икономика се очаква да достигне ръст от 2,9% през 2015 г. В Южна Европа, при 1,4% през 2015 г. и 1,6% през 2016 г., темповете на растеж са най-слаби, но представляват значително подобрение в сравнение с нивата от 0,5% през 2014 г.

Целият доклад можете да прочетете ТУК