България е усвоила 22 млрд. лв. евросредства от 2007 г. досега

България е усвоила над 22 млрд. лв. европейски средства към 15 юни 2022 г. Това е сумата на всички изплатени пари по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 г., в това число и помощта по ИСУН за преодоляване на последствията от пандемията. Това сочи изследване на икономиста Адриан Николов, което ще бъде включено в изданието „Регионални профили: показатели за развитие“, което Институтът за пазарна икономика изготвя всяка година.

Най-голям дял от помощите са усвоени в столицата – над 5,1 млрд. лв., следвана от областите Пловдив - над 1,2 млрд. лв., Благоевград - 1,1 млрд. лв., и Бургас  - 943 млн. лв. На другия полюс с най-малко усвоени фондове са областите Перник, Търговище и Кюстендил - по около 160 млн. лв. Това се дължи на инфраструктурните проекти – столичното метро, пътища и магистрали, водни цикли и т.н., в които са вложени повече средства, уточнява авторът. Той посочва, че най-големите областни проекти включват изграждане и подобрение в:

• градски транспорт – в столицата (основно метрото), Бургас, Варна, Русе, Враца;
• магистрали и пътища – Благоевград (АМ „Струма“), столицата (АМ „Калотина-София“); Смолян („Михалково-граница“ и „Смолян-Стойките-Широка лъка“);
• водни цикли и ВиК – Плевен, Добрич, Пловдив, Враца, Ямбол;
• третиране на битови отпадъци – столицата, Варна, Пазарджик, Благоевград;
• училищна инфраструктура – столицата, Бургас, Хасково, Видин, Варна;
• градска среда – Варна, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Велико Търново.

В периода от 2007-а досега се падат средно по 3229 лв. изплатени средства на човек от населението. Седем общини са получили над 5 хиляди лв. – Добрич (град), Свиленград, Костинброд, Белен, Приморско, Бяла (Варна) и Созопол. На столичанин се падат 3972 лв., следвана от областите Габрово - 3836 лв., Благоевград - 3814 лв., и Враца - 3169 лв., сочат данните в Информационните системи за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН и ИСУН 2020).

„При средни за страната 3229 лв. на човек от населението общините,успели да привлекат под хиляда лева на човек са 95, като най-малко са изплатените средства в Дулово и Добричка община– под 200 лв. на човек от населението”, допълва Николов. Според него е това се дължи на сравнително ограничния административен капацитет на тези населени места.

Данните за 2022 г. обаче сочат, че харченето на европейски фондове не допринася за икономическото сближаването на отделните региони. „Нещо повече - проектите често отместват фокуса на администрацията от подобряване на бизнес средата и привличане на инвестиции, които дългосрочно да повишат стандарта на живот”, коментира икономистът. Той допълва, че е съмнителен ефектът от изграждането на стадиони, градинки и транспорт при неясна перспектива за дългосрочна устойчивост и осигурено финансиране на поддръжката. „Това още веднъж показва нуждата от фискална децентрализация, която да увеличи капацитета на всяка община да събира повече собствени приходи, с които да решава местни проблеми”, обобщава икономистът.