Бизнес перспективи: Вносът на евтин ток е добра новина за бизнеса, за енергетиката - не

Драстичен скок на цените на горивата не може да се очаква, казва Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт от юли 2021 г.  и първи гост в новата ни седмична рубрика "Бизнес перспективи".

- Как се отразяват енергийните цени в момента на конкурентноспособността на българския бизнес?

- Докато цените на енергийните ресурси растат през 2021 и 2022 г., българският бизнес получава много щедра подкрепа под формата на таван на цената на електроенергията. Всичко над този таван се компенсира от държавата през енергийните компании, които са нейна собственост, а в последствие и от частни компании след въвеждане на таван на цените за производители и търговци. Тази тенденция продължава и в момента, въпреки, че цените на борсите започват да намаляват още през 2023 г. С други думи, бизнесът получава „защитна мрежа“, ако нещо се случи, да няма притеснения. Заради това в никакъв случай не може да се говори за загуба на конкурентоспособност на българския бизнес заради цената на електрическата енергия.

Това обаче е общата картина, докато има компании в различни сектори, които със сигурност изпитват трудности. И всъщност, заради това се води дебатът за държавната помощ - тя да се насочи към тези бизнеси и сектори, които са най-силно засегнати, а не да се дава на всички поравно. Така много сектори на практика не се нуждаят от държавна помощ, а някои не получават достатъчна подкрепа. Пример за първите е "Лукойл", която получава помощ, въпреки високите цени на горивата. За сметка на това, при други бизнеси тази помощ е недостатъчна, защото техните конкуренти не са в Европейския съюз, а в трети страни, където разходите, а оттам и себестойността на продукцията, са по-ниски. Помощта продължава в същия си вид и в момента, което е безумно. Първоначално можем да си затворим очите, защото става дума за шокова ситуация – рязко увеличение на енергийните цени - и няма как да се направят „фини“ настройки, така че помощта да бъде фокусирана. Но сега, три години по-късно, това е недопустимо.

- Само до преди година България беше нетен износител на ток, а сега внасяме. Как това се отразява на бизнеса и на енергетиката ни?

- Вносът на електрическа енергия се отразява добре на бизнеса, защото цената ѝ е по-ниска и подпомага неговата конкурентоспособност. Това е дебат, който водим още от 2017 година, когато бизнесът не е доволен, че в отделни часове на съседните пазари електрическата енергия на съседните пазари е по-евтина, но на практика не може да се внесе. Сега ситуацията е друга - пазарите са интегрирани, а енергийната свързаност е висока. В последните две години се инвестира страшно много в нискоемисионни мощности, които също осигуряват по-евтина електроенергия. За българския бизнес това е добре дошло.

За енергетиката ни обаче вносът на електрическа енергия не е добра новина. Причината е, че през последните години в отрасъла не се направи нищо, за преход към нискоемисионни нови мощности. Така, на практика, при конкуренция, която използва нискоемисионни мощности включително ТЕЦ на природен газ, местните производители губят пазарен дял. През годините, в които единственият фокус е таванът на цените за бизнеса и как да се осигури евтина електрическа енергия, никой не говори за това какво ще се случи с конкурентоспособността на  енергетиката ни. Мнозина мислеха, че ситуацията от 2022 г. ще продължи до безкрай - тоест газ няма да има и въглищата са нашето светло бъдеще. Много бързо обаче, още в края на 2022 година виждаме, че това далеч не е така.

- Каква според вас в тази ситуация ще е съдбата на българските въглищни централи, за които е предвидено поетапно затваряне до 2035 година?

- В случая с въглищните централи не говорим за затваряне на всички мощности от днес за утре. Както виждаме, въпреки вноса на електрическа енергия, българските въглищни централи продължават да работят. Очевидно те са необходими както за местния пазар, така и за регионалния пазари. Така че това въобще не стои на дневен ред. Въпросът е как поетапното им затваряне да стане максимално безболезнено за отделните региони, особено в региона на Стара Загора, защото икономиката там в най-голяма степен зависи от енергетиката.

Постепенното затваряне на въглищните централи трябва да стане с максимална сигурност на електроенергийните доставки, така че системният оператор да не изпитва допълнителни затруднения. За въглищните централи бяха загубени не последните 2 години, а повече от 10 години, но, за съжаление, през цялото време настроението е – поетапното им затваряне може и да стане, ама може и да не стане. И съответно нищо не се върши, като беше пропуснато ценно време. Накрая стигаме до ситуацията, в която не поради недостиг на мощности, а заради тяхната неконкурентоспособност, сме принудени да внасяме по-евтина електроенергия.

А до неотдавна се твърдеше, че ако едва ли не затворим няколко мощности и намалим производството на електроенергия с 40%, ще се превърнем в нетен вносител на електрическа енергия. Ние обаче се превърнахме в нетен вносител преди да сме го направили, защото на практика пазарът изтласква въглищните централи. В момента въглищните централи произвеждат по-малко електрическа енергия, отколкото в кризисната 2020 година, когато действат редица ограничителни мерки заради пандемията, много предприятия не работеха, а потреблението на електрическа енергия е ниско. Не само в България, но и в региона.

В момента въглищните ни централи се натоварват още по-малко, защото в региона има други конкурентни производства. Но това не означава, че българските ТЕЦ не са необходими. Така опираме до този ключов момент, който можеше да се реши още преди няколко години – как да се намерят инструменти, които да позволят на тези централи безпроблемна работа, която е необходимо за електроенергийната системата, за да няма рискове за доставките на електроенергия, като в същото време се насърчават нови инвестиции в нискоемисионни производства и постепенно намаляване на използването на въглища.

- Каква е ситуацията на газовия пазар в момента?

- Проблем с доставките няма, една трета идват по дългосрочния договор с Азербайджан. Големият проблем е с останалите две трети. Тоест ,дали те се осигуряват на оптимална цена и дали има достатъчно конкуренция. И което е по-важно - дали по някакъв начин конкуренцията се задушава, защото имаме един голям държавен играч, който получава преференциални условия. Всички тези въпроси трябва да намерят отговор. Стремежът трябва да бъде към повече конкуренция - отваряне на местния и регионалния пазари. Виждаме, че отделни търговци в България го правят вече. Големият дял на държавната „Булгаргаз“, преференциалните условия които ползва и всички отстъпки от страна на държавата – гаранции и помощи, пречат на конкуренцията.

В момента ситуацията на газовия пазар не е много по-различна от тази, която имахме на електроенергийния пазар. Разликата обаче е, че електроенергийните пазари вече са интегрирани и съответно конкуренцията е много по-голяма. Затова ролята и тежестта на Българския енергиен холдинг в микса лека полека намалява, неконкурентните производства се изместват и така на практика се решават проблемите.

На пазара на горива има абсолютно същия проблем като при газовия . Там има един голям участник – „Лукойл“, който задушава конкуренцията. Включително с държавни мерки, които изкривяват пазара.

- Като споменахте пазара на горива, от 1 януари „Лукойл Нефтохим“ вече не внася руски нефт, но въпреки това цените на горивата не растат. Има ли опасност обаче това да се случи в близко бъдеще?

- На този пазар ситуацията беше като с природния газ през 2022 г. – „ако спрем руските доставки, всички ще умрем“. Е, не се случи! Политиката на „Лукойл“ на пазара в региона през годините винаги е била една и съща – ценообразуване точно под регионалния пазар, за да се обезкуражи конкуренцията за внос от съседни пазари. В момента се случва същото.

Драстичен скок на цените на горивата не може да се очаква. Дори ако случайно „Лукойл“ купи някакъв петрол, който е много-по скъп и съответно вдигне цената за местния пазар, веднага ще се появят вносители, които могат да компенсират пазара, например от Гърция и Румъния..

Това въобще не е проблем. Проблем може да възникне, ако по някакъв начин изкуствено се ограничи конкуренцията. Всички знаем какъв е проблемът с данъчните складове и кой е монополистът там, но този проблем все още не е решен.

- Кога според вас е реалистично да бъде готова нова ядрена мощност в АЕЦ “Козлодуй“?

- Оптималният срок е 10 години, но той обикновено не се спазва. Виждаме колко дълго време отнема лицензирането на американското ядрено гориво за АЕЦ “Козлодуй“, а тук говорим за много по-сложни процедури. Заради това, 10 години е по-скоро оптимистичният сценарий за изграждането на нова мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. При това без да се включват всякакви непредвидени фактори, като например забавяне на доставки при строежа, технически проблеми, финансови трудности и др.

Но тези срокове са валидни при една нормална икономическа обстановка, а ние не сме точно в такава ситуация. Светът навлиза в забавяне на икономическата активност, а Европа е на ръба на рецесия. Което означава, че тези дейности могат да се забавят по конюнктурни причини. Всичко зависи от работата на компаниите и техния контакт с регулатора. Идеалният вариант при такива проекти е да се идентифицират рисковете, да се делегират на различните участници в проекта и да се управляват по най-ефективен начин. Но у нас обикновено всичко става бавно и мъчително, обикновено в последния момент или на цената на много пропуснато време. Парламентът даже прие пътна карта със срокове и дейности по строежа на нови ядрени мощности, но това е по-скоро в сферата на пожеланията, отколкото реални срокове.