Лъчезар Богданов: Без върховенство на закона няма инвестиции

На 13 май 2026 г. Институтът за пазарна икономика ще събере водещи икономисти, юристи, предприемачи и лидери на мнение в един разговор за визията на България и възможностите за растеж - от институционалната криза и бизнес средата до мястото ни в една променяща се Европа. 

Ето какво коментира в аванс преди събитието за Мениджър News главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов:

Кои са най-реалистичните политики в полза на растежа и отключването на икономическия потенциал на страната, които могат да бъдат приложени в краткосрочен хоризонт?

В дългосрочен план икономическият растеж е резултат от нарастване на производителността. А това изисква сложна комбинация и взаимодействие на иновации, предприемачество, процес на смяна и адаптация на технологии, капиталови инвестиции и повишаване на уменията на работната сила. Всичко това предполага институционална среда, която позволява и дори насърчава непрестанна структурна трансформация в икономиката – едни компании и цели сектори се свиват или загиват, други ги изместват и се превръщат в двигател на просперитета. Дали това се осъзнава от новото управление ще разберем от първите му действия – те трябва поне да започнат да преодоляват съществуващите пречки пред дългосрочните фактори за развитие.

И ако гледам непосредствения хоризонт, това налага мерки за стабилизиране на публичните финанси и в рамките на възможното успокояване на експанзията в кредитирането. Защото съвкупният ефект от бърз ръст на държавните разходи – за заплати и пенсии, но и за всичко останало, съчетан със значително нарастване на кредита за домакинствата е неустойчиво увеличаване на потреблението. Колкото по-дълго продължава то, толкова по-рязка и болезнено ще е неизбежното охлаждане. Затова се надяваме на бързи стъпки за ограничаване на ръста на публичните разходи, свиване на дефицита и още в ранна есен – разумна траектория на макро параметрите на държавните финанси за следващите три години.

Заедно с това, позитивен ефект ще има прозрачно, конкурентно и бързо насочване на еврофондовете, предназначени за инвестиции в инфраструктура и човешки капитал. Но все пак най-важното остават частните инвестиции, а те като минимум изискват предвидима данъчна среда – още една причина да се даде ясен знак, че правителството залага на траектория на държавните разходи, която няма да доведе до фискална криза или повишаване на основните данъци. 
 
Кои конкретни регулаторни или институционални проблеми в България в момента най-силно ограничават инвестициите и как могат да бъдат решени?

България има проблем с върховенството на правото и това дава отчетливо отражение върху стопанските решения и доверието изобщо. Без независима и ефективно работеща съдебна власт не може да има сигурност на собствеността и договорите, а оттам – няма предвидимост и надеждност, които са необходими за големи и дългосрочни инвестиционни решения.

Няма да повтаряме всички структурни проблеми в устройството на съда и прокуратурата у нас, и отделно – практически блокираната работа на всички ключови органи заради изтеклите мандати. Това е фундамент, без който не може; към него трябват усилия в много посоки. Кодексът на труда не е адекватен на голяма част от новите форми на заетост и фирмена организация. Режимите на разрешения за реализация на големи инвестиционни проекти са изключително бавни, и в много случаи могат да се блокират от добре организирани малцинства и групи по интереси. Най-видими са примерите при проучването и добива на подземни богатства, включително енергийни ресурси.

Процедурите и финансирането на дейности в индустриалните зони и изобщо за инфраструктурна подкрепа на нови инвестиции трябва да са по-ясни и скоростни. Отделно, координацията на всички дейности по привличане на инвестиции трябва да се осъществява на по-високо ниво, например от нарочен вицепремиер. На пазара на труда трябва България трябва да се „отвори“ за образовани специалисти, като премахне ненужните гилдийни ограничения за упражняване на професии и облекчи признаването на квалификации от други страни.

Как промените в глобалната търговия и геополитиката ще се отразят на българската отворена икономика?

Най-ясният индикатор за засилващата се зависимост на българската икономика от вътрешното потребление е фактът, че отчитаме доста по-висок от средния за еврозоната растеж при спад на износа на стоки вече две години. Но потенциалът за това постепенно се изчерпва, правителството няма фискално пространство за допълнително и изпреварващо увеличаване на доходите. Така че предстои постепенно засилване на ролята на външното търсене на стоки и услуги, съответно на глобалната конкурентоспособност на предприятията.

Единният европейски пазар остава ключов за българския бизнес, и именно затова структурното забавяне на растежа във водещите икономики на еврозоната ще оказва все по-голямо негативно влияние. Краткосрочно решение няма, средносрочното е позициониране на други пазари. От друга страна, очакваното преориентиране на инвестициите в отбрана в Европа дават нови шансове за българските предприемачи, стига да успеят бързо да се възползват от възможностите. В дългосрочен план, преструктурирането в икономиката към повече тежест на услугите също може да е позитивна тенденция, като се има предвид нарасналата непредвидимост в търговските политики на САЩ и Китай, които засягат износа на стоки към тези пазари.

Какви конкретни реформи в образованието и пазара на труда могат най-бързо да повишат производителността в България?

Най-важното е обвързване на политиките на пазара на труда и в образованието с дългосрочната визия за растежа и забогатяването. Ако се осъзнае, че просперитетът може да е резултат само от една адаптивна, иновираща, предприемаческа и продуктивна икономика, то е нужен човешки капитал, който да може да бъде едновременно неин двигател и гориво. В тази рамка вносът на работници трябва да се разглежда като решение на краткосрочни дефицити, а в средносрочен план – като начин да се привлича талант за дейности с висока добавена стойност. Във висшето образование е добре да се запази финансирането, обвързано с рейтинговата система. Заедно с това, да се стимулират висшите училища да се консолидират и да привличат повече чуждестранни студенти. В средното образование може би са нужни повече смели действия. Професионалното обучение трябва максимално да се провежда в дуална форма – т.е. учене на работното място, с пряко въвличане на бизнеса.

Едновременно с това не трябва да се игнорира основния проблем – че над половината български ученици имат слаба езикова и математическа грамотност, устойчиво доказано с измерванията на PISA. Няма как да се гради производителна икономика с работна сила, която наполовина поне има проблем да прочете и разбере елементарен текст. Затова и са нужни стъпки за обвързване на финансирането на училищата с резултатите, не просто с броя ученици. Отделно е нужна насочена политика за въздействие върху т.нар. провалени училища – такива, в които устойчиво и трайно резултатите са слаби или направо отсъстващи. Системата не може и не бива да търпи подобни училища – всякакви мерки са възможни и приемливи, стига да разбиват текущото незавидно положение, възпроизвеждащо младежи с нулеви шансове за продуктивна трудова реализация.

Може ли България да се възползва по-ефективно от членството си в ЕС и еврозоната?

Със сигурност, България още не е реализирала пълния потенциал от участието си в единния пазар на ЕС, а членството в еврозоната е едва на няколко месеца. А скоро очакваме да станем член и на ОИСР – групата на развитите икономики. Важно да се създават предпоставки българските предприемачи да се позиционират максимално високо по веригата на стойността в глобалната (и в случая – в европейската) размяна. Заедно с това – да имат максимално добър достъп до капитал. В крайна сметка пресечната точка е увеличаване на инвестициите.

Отваря се голям шанс за развитие на капиталовия пазар, стига, разбира се, да се създадат благоприятни регулаторни условия за максимален интерес към създаване на публични компании. А съвсем отделна тема е промяната на възприятието за страната, на което се надяваме – а с това и привличане на инвестиции от глобални технологични гиганти. Това е предпоставката да започнем да говорим не просто за догонване, а за изравняване и дори изпреварване на средните европейски доходи.

Вижте пълната програма на форума "Време за растеж" тук.