Силното търсене на български стоки и услуги стимулирало ръста на икономиката ни миналата година

Икономиката на България е нараснала с 3.4% през 2022, а основен принос за ръста има силното вътрешно и външно търсене на български стоки и услуги. Това посочва Българската народна банка (БНБ) в годишния отчет за миналата година, който бе внесен в Народното събрание.

ОТ БНБ уточняват, че по-високият растеж на заплатите спрямо инфлацията в условията на увеличаващ се недостиг на работна сила и силно отрицателните в реално изражение лихвени проценти по кредитите и депозитите стимулираха растежа на реалния БВП по линия на по-високо потребление на домакинствата,

Анализаторите на БНБ припомнят,  че динамиката на външното търсене отразяваше подобряването на икономическата активност в основните търговски партньори на България, както и влиянието на продуктовата структура на износа – в условията на военен конфликт в Украйна, прекъсвания на доставки и повишено търсене на храни, метали и основни енергоизточници на международните пазари българската икономика отчете силен износ на тези продукти.

През 2022 г. се формира тенденция към съществено ускоряване на растежа на номиналните възнаграждения от труд, който беше по-висок от темпа на нарастване на потребителските цени. Влияние за растежа на заплатите, бяха засиленото търсене на труд в условията на нарастваща икономическа активност и увеличаващ се недостиг на работна сила, увеличението на минималната работна заплата от април 2022 г., както и повишените инфлационни очаквания.

Потреблението на домакинствата се повиши с 4.8% в реално изражение през 2022 г., подкрепено от нарастването на заплатите, увеличението на броя на заетите лица и понижаването на нормата на спестяване на домакинствата.

Отслабването на склонността на домакинствата към спестяване отразяваше влиянието на високата инфлация и запазването на номиналните лихвени проценти по депозитите на ниски равнища. Други фактори, които подкрепяха растежа на частното потребление, бяха нарастването на нетните фискални трансфери към домакинствата и растежът на кредитната активност, отчитат още от БНБ.

Инфлацията 

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се ускори до 14.3% през декември 2022 г. (спрямо 6.6% през декември 2021 г.).  Ускоряването на темпа на нарастване на цените беше широкообхватно по компоненти на потребителската кошница и се определяше от едновременното действие на проинфлационни фактори както от външната, така и от вътрешната макроикономическа среда,  отбелязват от Централната банка.

В отчета на БНБ се казва още, че най-съществен натиск за нарастването на потребителските цени оказа поскъпването на основни енергоизточници (природен газ, петрол, електроенергия за стопански потребители) и селскостопански стоки на международните пазари, чиято възходяща динамика се засили значително след началото на войната в Украйна. Поевтиняването на еврото спрямо долара (с 11.5% на годишна база към декември 2022 г.) беше друг потенциален фактор за поскъпването на внасяните суровини и материали, част от които традиционно се търгуват в долари на международните пазари.

Силно отрицателните в реално изражение лихвени проценти по депозити и кредити бяха друг фактор с проинфлационно влияние, тъй като допълнително подкрепяха растежа на частното потребление.  В допълнение крайните потребителски цени на някои хранителни стоки (като тези в групата „мляко, млечни продукти и яйца“) се повишиха през 2022 г. с по-високи темпове от тези на цените на производител, което показва, че освен увеличените разходи за производство повишението на маржовете на печалба също е било фактор за ускоряването на инфлацията при хранителните продукти, се отбелязва още в отчета на Централната банка.

Базисната инфлация отбеляза значително ускорение до 11.9% (3.2% в края на 2021 г.),. По отношение на енергийните продукти (без тези с административно определяни цени) през декември 2022 г. беше отчетено повишение на цените с 15.9% в резултат от поскъпването на транспортните горива и на твърдите горива за отопление. 

Търговският баланс

От БНБ посочват, че през 2022 г. дефицитът по търговския баланс се повиши поради по-силния растеж на вноса на стоки (10.2%) в реално изражение спрямо този на износа (7.6%), докато благоприятните условия на търговия за страната частично ограничиха нарастването на търговския дефицит. Според данните от външната търговия износът на всички основни групи нарасна в номинално изражение, като най-голям положителен принос имаха минералните продукти и горивата, следвани от машините.

Същевременно при вноса на стоки нарастването в номинално изражение се дължеше най-вече на групите на енергийните ресурси и на суровините и материалите. Увеличаването на излишъка по статия „услуги, нето“ имаше най-голям принос за понижаването на дефицита по текущата сметка през 2022  г. Сезонно неизгладените данни за БВП от националните сметки сочат, че повисокият излишък се дължи на благоприятни условия на търговия, докато в реално изражение през 2022 г. вносът на услуги е нараснал с по-висок темп (13%) спрямо износа на услуги (10.7%), се казва още в отчета.

Външен дълг

В отчета на БНБ е записано още, че към декември 2022 г. размерът на брутния външен дълг на България възлезе на 43.9 млрд. евро (51.9% от БВП), като се повиши с 2425.2 млн. евро спрямо края на 2021 г. най-вече поради нарастването на дълга на банковия сектор и на сектор „държавно управление“. Повишението на външния дълг на банковия сектор бе обусловено от увеличаването на задълженията към нерезиденти под формата на валута и депозити, докато повишението на външния дълг на сектор „държавно управление“ отразяваше главно емисията на държавни еврооблигации на международните капиталови пазари през септември. 

Депозити и кредити

Тенденцията към забавяне на растежа на депозитите на домакинствата, наблюдавана в края на 2021 г. и в началото на 2022 г., бе преустановена и от третото тримесечие растежът им се ускори, като достигна 8.3% в края на годината. Отмяната на таксата за поддържане на парични наличности над определен размер от страна на големите търговски банки от третото тримесечие на 2022 г. е потенциален фактор за по-силния темп на нарастване на депозитите на домакинствата в края на годината, добавят от БНБ.

В отчета се припомня още, че през 2022 година размерът на необслужваните кредити и аванси намаля, както и делът им в общите кредити и аванси, за което допринесоха операциите на банките по отписвания и продажби на необслужвани кредити и нарастването на обема на кредитния портфейл. Вследствие на увеличението на активността в банковия сектор и промяната в лихвения цикъл в глобален план,  бе отчетено нарастване на нетния оперативен доход и на печалбата на банковата система спрямо нивата от 2021 г. Показателите за възвръщаемост на активите и възвръщаемост на капитала на банките се подобриха спрямо 2021 г. и възлязоха съответно на 1,34 на сто и 12,01 на сто (при 0,99 на сто и 8,11 на сто към 31 декември 2021 г., посочват още от БНБ.