Солена равносметка: Брекзит струва на Обединеното кралство 100 млрд. паунда на година

Брекзит струва на икономиката на Обединеното кралство 100 млрд. паунда годишно, като негативните ефекти от излизането на страната от Европейския съюз засягат всички сектори – от бизнес инвестиции до способността на компаниите да наемат служители.

Анализ на Bloomberg Economics, публикуван три години след напускането на ЕС, рисува мрачна картина на щетите, нанесени от начина, по който Брезкит бе реализиран от правителството на консерваторите.

Икономистите Ана Андраде и Дан Хансън смятат, че икономиката на Великобритания е с 4% по-малка, отколкото би могла да бъде без Брекзит, като бизнес инвестициите изостават значително и недостигът на работници от ЕС се увеличава.

„Извърши ли Обединеното кралство акт на икономическо самонараняване, когато гласува да напусне ЕС през 2016 г.? Доказателствата засега показват, че отговорът е „да“, пишат Андраде и Хансън в бележка, публикувана във вторник. „Основният извод е, че излизането от единния пазар може да е повлияло на британската икономика по-бързо, отколкото ние или повечето други анализатори очаквахме“, добавят те.

 Тези констатации противоречат на твърденията на британския премиер Риши Сунак, че Брекзит е „огромна възможност“ за Обединеното кралство, която започва да се реализира. Според него прекъсването на връзките с ЕС позволява на Великобритания да създаде свободни пристанища, за да стимулира търговията и да реформира правилата за финансови услуги в полза на банките в Лондонското сити.

„Направихме огромни крачки в използването на свободите, отключени от Брекзит, за да се справим с поколенчески предизвикателства“, каза Сунак в изявление в понеделник вечерта. „Независимо дали водим с най-бързото пускане на ваксина в Европа, сключваме търговски споразумения с над 70 държави или си връщаме контрола върху нашите граници, ние изковахме пътя като независима нация с увереност“, добави той.

Проучването на Bloomberg признава, че изчисляването на това колко икономическа продукция е загубена поради Brexit не е нито „лесно, нито прецизно“, не на последно място защото напускането на ЕС съвпадна със сътресенията, причинени от пандемията от коронавирус.

Въпреки това е ясно, че икономическото представяне на Обединеното кралство започна да се различава от това на останалата част от страните от Г-7 след референдума за напускане на ЕС от 2016 г., като в последно време разминаването само се е разширило.

Слабото представяне може да бъде обяснено отчасти с бизнес инвестициите, тъй като фирмите отложиха решенията за разходи поради несигурността за това как би изглеждал животът извън ЕС. Въпреки че част от тази предпазливост вече се изпарява, Обединеното кралство трябва да извърви дълъг път, за да намали разликата с другите големи икономики. С бизнес инвестиции на ниво от 9% от БВП, Обединеното кралство изостава от средното ниво за Г-7 от 13%.

Икономиката на Обединеното кралство продължава да страда и от недостиг на работници, като Брекзит има не малка роля в този проблем.

Хансън и Андраде изчисляват, че работниците в Обединеното кралство, идващи от ЕС, са с 370 хил. по-малко, отколкото ако страната бе останала в единния пазар – бройка, която само частично се компенсира от пристигането на граждани извън ЕС.

„Недостигът на работна ръка увеличава инфлационния натиск в краткосрочен план и ограничава потенциалния растеж по-нататък“, пишат икономистите. „Това не е добра новина за икономика, изправена пред мрачни дългосрочни перспективи, с тенденция за растеж от малко над 1%“, добавя те.

Що се отнася до търговията, картината е не толкова песимистична, като икономистите заключават, че Брекзит не изглежда да оставя ясна следа.

„Ако за известно време изглеждаше, че търговските бариери, наложени с ЕС през 2021 г., забиват клин между Обединеното кралство и търговските резултати на Г-7, тази разлика вече не изглежда толкова значителна“, пишат авторите.

„Все пак данните за търговията бяха обект на методологични ревизии, което потенциално замъглява сравнението. В по-дългосрочен план бихме очаквали търговията да понесе тежестта на въздействието от напускането на единния пазар“, добавят те.