ФАО: Световните цени на храните паднаха през юни с над 23% спрямо пика от миналата година

Референтният индекс на международните цени на хранителните стоки се понижи през юни, воден от поевтиняването на цените на всички основни зърнени култури и повечето видове растителни масла, съобщи днес Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO).

Индексът на цените на храните на ФАО, който проследява месечните промени в международните цени на често търгуваните хранителни стоки, достигна средно 122,3 пункта през юни, което е

спад от 1,4 процента спрямо май и 23,4 процента спрямо пика си през март 2022 г.

Индексът на цените на зърнените храни на ФАО пък се понижи с 2,1 процента спрямо май. Международните котировки на груби зърна през юни намаляха с 3,4 процента, водени най-вече от увеличените доставки на царевица от текущите реколти в Аржентина и Бразилия и подобрените перспективи за производство в ключови производствени райони на Съединените американски щати. Международните цени на пшеницата паднаха с 1,3 процента, когато реколтата започна в Северното полукълбо, повлияна от обилните доставки и по-ниската експортна такса в Руската федерация, заедно с подобрените условия в САЩ. Международните цени на ориза се понижиха с 1,2 процента на фона на слабото търсене на не- Индика сортове и усилия на Пакистан за привличане на експортни продажби, се казва в доклада на организацията.

Междувременно на цените на растителното масло се понижиха с 2,4% спрямо май, тъй като по-ниските световни цени на палмовото и слънчогледовото масло повече от компенсираха повишенията на котировките за соево и рапично масло, повлияни от климатичните условия в основните региони на отглеждане.

Цените на млечните продукти се понижиха с 0,8 процента през юни, водени от по-ниските международни цени на сиренето, въпреки че световните цени на маслото се повишиха, водени от активното търсене на спот доставки, главно от Близкия изток.

Цените на захарта се понижиха с 3,2 процента

Това е първият спад след четири последователни месечни повишения, главно предизвикан от добрия напредък на реколтата от захарна тръстика в Бразилия и слабото глобално търсене на внос, особено от Китай.

Индексът на цените на месото на ФАО беше почти непроменен през юни, като цените на птичето месо се повишиха на фона на голямото търсене на внос от Източна Азия на фона на продължаващите предизвикателства в предлагането, свързани с широко разпространените огнища на птичи грип. Международните цени на свинското месо също се повишиха, докато тези на говеждото и овчето месо се понижиха поради увеличените наличности за износ от Океания.

Прогнозите на ФАО са, че световното производство на зърнени култури ще достигне рекордно високо ниво през 2023/24 г., според най-новия доклад за предлагането и търсенето на зърнени култури, според доклад, оповестен също днес.

ФАО повиши прогнозата си за глобалното производство на зърнени култури за 2023 г.

до 2 819 милиона тона, което показва увеличение от 1,1 процента спрямо предходната година.

По-високата прогноза почти изцяло отразява по-добрите перспективи за глобалното производство на пшеница, което сега е фиксирано на 783,3 милиона тона, подкрепено от подобрените перспективи в няколко страни, включително Канада, Казахстан и Турция. Въпреки това, глобалното производство на пшеница все още се наблюдава спад под производството от миналия сезон с 2,3 процента,

Глобалното производство на груби зърна за годината се очаква да нарасне с 2,9 процента от 2022 г. до 1 512 милиона тона. По същия начин световното производство на ориз през 2023/24 г. се очаква да нарасне с 1,2 процента над намаленото ниво от 2022/23 г. до 523,7 милиона тона.

Според данните на ФАО световното използване на зърнени култури през предстоящия сезон се очаква да нарасне с 0,9 процента до 2 805 милиона тона, водено от очакваното повишено използване на груби зърна, особено на царевица за храна на животни.

ФАО повиши прогнозата си за световните запаси от зърнени култури до края на сезон 2023/24 г. до 878 милиона тона, с около 2,3 процента повече от предходния сезон. На това ниво глобалното съотношение на запасите от зърнени култури към използването ще остане непроменено на 30,6 процента, „което показва удобни перспективи за доставки през новия сезон“.

Последната прогноза на ФАО за световната търговия със зърнени култури през 2023/24 г. сочи вероятно свиване от 0,9 процента спрямо 2022/23 г., като обемите пшеница се наблюдават спад от рекордните нива.

Високите цени на храните, икономическите спадове, конфликтите, сушите и предстоящият риск от метеорологични модели на Ел Ниньо в няколко региона

влошават опасенията за продоволствената сигурност

в много части на света. Общо 45 държави по света се оценяват като нуждаещи се от външна помощ за храна, според последния доклад за прогнозите за реколтата и ситуацията с храните, тримесечна публикация от Глобалната система за информация и ранно предупреждение (GIEWS) на ФАО, също публикувана днес.

Високите вътрешни цени на храните, мярка, различна от Индекса на цените на храните на ФАО, са причина за тревожни нива на глад в повечето от 45-те страни, 33 от които се намират в Африка, 9 в Азия, а също и Хаити, Украйна и Венецуела.

Докато световното производство на зърнени култури се прогнозира да нарасне с 1,1% през 2023 г. спрямо предходната година, се предвижда да се свие в групата от 44 страни с ниски доходи с хранителен дефицит (LIFDC), което увеличава нуждите от внос, се казва още в доклада на ФАО.