4 нови атомни реактора и 2 ВЕЦ на Дунав в новата 30-годишна енергийна стратегия на България (обзор)

Изграждане на четири нови ядрени блока  блока  в АЕЦ"Козлодуй", както и на две водноелектрически централи на река Дунав са заложени в новата Стратегия за развитие на енергетиката на страната ни за следващите 30 години. Тя бе представена днес от служебния министър  на  енергетиката Росен Христов на форум за  развитието на енергетиката в България  в присъствието на президента Румен Радев и на служебния премиер Гълъб Донев. 

Два от бъдещите ядрени реактора с обща мощност от 2000 мегавата са предвидени за изграждане на площадката "Белене" до 2035-2040 г. Другите два, със същия капацитет са заложени за изграждане като заместващи мощности до 2045 г. на площадката в "Козлодуй".

Крайно време е да определим дали ще развиваме ядрена енергетика или не, посочи министър Христов относно строителството на нови ядрени мощности.

"Европа е разделена по този въпрос. Водещи икономики като Германия поеха по пътя на отказване от ядрената енергетика. Други водещи страни като Франция, Швеция не само не се отказват, но развиват и инвестират в този сектор", коментира той.  

Според документа една от водните електроцентрали на Дунав трябва да бъде изградена при Никопол-Турну Мъгуреле, а другата - край Силистра. Проектът е съвместен с Румъния. Мощността, отредена за България, е около 870 мегавата, пише в документа. Вече активно работим с румънската страна по въпроса, обясни енергийният министър Христов.

Новите източници и зелените алтернативи

Паралелно с курса към развиване на ядрени мощности и нови вецове, стратегията включва и разработване на собствени ресурси за зелена енергия, включително производство на зелен водород  след 2030 г.  За целта намеренията са да бъдат изградени  електролизатори с производство на 90 хил. тона на година, като постепенно тази инфраструктура ще се развива с амбицията през 2050 г. да има електролизатори и производство на 520 хил. тона на година за местно потребление и износ.

По отношение на зелените централи планът е производството на 9 гигавата енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) до 2030 г. В стратегическия документ е записано и плавно извеждане на въглищните мощности след 2030г.  

По отношение на системите за съхранение на енергия се предлага разширение на ПАВЕЦ "Чаира" до 2030 г., изграждане на нови ПАВЕЦ и изграждане на 1 гигават(GW) до 2035 г., въвеждане на 600 MW батерии до 2030 г. и на 1,5 GW системи за сезонно съхранение до 2050 г.

Предвижда се още 1900 км модернизация и изграждане на нови далекопроводи в преносната мрежа, дигитализация и развитие на разпределителната мрежа, изграждане на 1000 зарядни станции за развитие на техническа и зарядна инфраструктура до 2030 г.

С новата енергийна стратегия се възражда и проекта за каскадата  "Горна Арда".  Припомняме, че тя трябваше да бъде построена от турската компания "Джейлан холдинг",  а първата копка бе направена през 1998 г. от бившия премиер Иван Костов и турския му колега Бюлент Еджевит. След фалита на “Джейлан холдинг” дяловете му в проекта бяха изкупени от австрийските ЕВН и “Алпине бау”. По- късно бе подписано споразумение  за смесено дружество между НЕК и ЕВН и австрийските компании, но през 2017 г.  проектът за три язовира  и три ВЕЦ , всяка с мощност от 170 мегавата бе замразен. 

На енергийната карта сега и в бъдеще 

България e нетен износител и покрива нуждите от електроенергия за собствено потребление и дефицита в съседните държави, пише още в представения днес документ.

Страната ни е третият по големина износител на електроенергия в Европа и единственият в нашия регион, който изнася към всички съседни държави, подчерта министър Христов като специално добави, че според прогнозите тази тенденция ще се задържи в следващите години. Към държавите, които изпитват нужда от електроенергия, се присъединяват Украйна и Молдова и те се обръщат към България с молба за доставяне на електроенергия, допълни той по повод засилващи се опасения, че в хода на енергийния преход на Европа страната ни може да изгуби лидиращи позиции като енергиен производител и износител.

В проекта, представен от министър Христов, се казва още, че в момента енергийният сектор на страната осигурява сериозна част от брутния вътрешен продукт (БВП). За миналата година сме изнесли над 12 тераватчаса (TWh) електроенергия с приходи от 3 млрд. евро, посочи Христов. Той добави, че тези средства бяха използвани основно за компенсиране на високите цени на електроенергията на вътрешния пазар за индустриалните потребители, давайки възможност на икономиката ни да продължи да бъде конкурентоспособна и да предпазва страната от мащабна рецесия.

През 2022 г. произведеното количество електроенергия е нараснало с 5,7 процента спрямо предходната година. Ръстът идва от увеличението в произведената електрическа енергия при кондензационните ТЕЦ (с 4 TWh), ВЕИ (0,3 TWh) и при ВЕЦ (0,26 TWh), показват данните. 

Благодарение на това, че използваме основно местни енергийни източници, включително въглища, атомна електроенергия, ние нямахме тази зависимост от газ, както много държави в Европа и преодоляваме успешно предизвикателствата, отбеляза Росен Христов. 

Без стратегия няма план. Без план - няма стратегия?

България не може да си позволи повече безвремие в енергетиката и независимо дали управлява служебно или редовно правителство, отговорност на всички е час по-скоро заедно да помислим за бъдещето на България. Това заяви президентът Румен Радев, който откри форума днес. "В кризата България се оформи като център на стабилност в региона, важен партньор, доставчик на електричество, спасително за много от държавите в региона“, отбеляза той. И обясни, че дългосрочната визия за развитие на енергетиката ни нужна, защото е важно тези позиции да бъдат запазени.

Радев посочи, че е призовал служебното правителство още при неговото съставяне да мисли за такава визия, която да следва принципа за запазване в максимална степен на независимостта и автономността на България в енергетиката.

Като ключови приоритети в стратегията той открои използването на наличните технологии, квалифицираните специалисти, природните ресурси и дадености, но и работа по диверсификация на енергийните източници и привличането на водещи световни технологии и научен потенциал за балансиран преход към дигитална и зелена енергетика. Преходът не бива да се отразява негативно на хората, заети в сектора, подчерта още Радев.

Като стратегическо важно за страната ни той открои и възобновяването на проекта за изграждането на петролопровода "Бургас-Александруполис", но "с обърната посока, за да може страната ни да получава петрол от цял свят, както и разработеният от представители на университети проект за съхраняване на енергия. "Който успее да разработи и внедри успешни технологии за съхраняване на енергия от алтернативни източници, държи ключа към бъдещото, а България има прекрасни условия за това", обобщи президентът. По думите му, специално към този проект вече има и голям инвеститорски интерес, като по въпроса е разговаряно с президента на Израел. "България може да стане лидер в региона за съхраняване на енергия и да участва в балансирането на енергийните мощности", смята той. 

Радев обвърза успешното изпълнение на стратегията с нуждата от преотваряне на Плана за възстановяване и възложи ново задание на правителството. 

"Служебното правителство трябва внимателно да обмисли по какъв начин и с какви аргументи ще подходи към предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост, така че да има успех. Това е изключително сложен процес. Европейската комисия се произнесе, че това предоговаряне ще бъде трудно, процесът ще е труден и сложен", коментира президентът.

"Предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост е немислимо без стратегическата визия за развитието на енергетиката в България  в  следващите поне 30 години", посочи на свой ред служебнията премиер Гълъб Донев. 

Той припомни, че  миналата седмица  парламентът задължи служебното правителство в срок до 31 март да предоговори Националния план за възстановяване и устойчивост в сектор "Енергетика". Това насочи част от общественото внимание към процедурния път, който страната ни ще трябва да проправи в преговорите с ЕК, категоричен е Донев.

Той добави, че служебното правителство предлага проект на стратегическа визия за развитието на електроенергийния сектор за периода 2023 - 2053 г., защото в условията на енергийна криза страната ни не разполага с утвърдена стратегия за развитие на енергетиката.   

"Без стратегически документ, който да дава ясни цели за развитието на сектора, всяко правителство ще напомня на човек в тъмна стая, който търси ключа за осветлението.Основен приоритет при изготвянето на стратегията е гарантирането на енергийната и националната сигурност и запазването на водещата роля на България като нетен износител на електроенергия и балансьор за региона", каза още премиерът.

Следващата седмица екипът на вицепремиера Атанас Пеканов ще започне активни разговори в Брюксел по предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, поясни служебният премиер. Той отрече служебният кабинет да бави тяхното начало, като се обоснова с това, че процедурата ще се изпълни за пръв път в ЕС.

“Нито една друга държава не е заявила предоговаряне на Плана за възстановяване”, каза още Донев, като добави, че вече се водят разговори с ЕК по процедурата, по която ще стане предоговарянето.

"За да имаме шанс да предоговорим Плана за възстановяване и устойчивост, трябва да представим алтернатива по зелената сделка", коментира пък  министър  Росен Христов. 

Той обясни,  че със синдикатите вече е обсъдена либерализацията на енергийния пазар за бита. "Вървим по график, за осигурим защита за енергийно бедните преди либерализацията на пазара", каза още  Росен Христо.