ООН отчита „безпрецедентен спад“ на световните нива на раждаемост

Намрата Нангия и съпругът ѝ обмислят идеята да имат още едно дете, откакто се е родила петгодишната им дъщеря.

Но винаги се връща към един въпрос: „Можем ли да си го позволим?“

Тя живее в Мумбай и работи във фармацевтичния сектор, съпругът ѝ работи във фирма за гуми. Но разходите за отглеждане на едно дете вече са непосилни - училищни такси, училищен автобус, уроци по плуване, дори ходенето на личен лекар е скъпо.

Според нов доклад на Фонда на ООН за населението (UNFPA), ситуацията, пред която е изправена Намрата се превръща в глобална норма, пише Би Би Си.

Агенцията зае най-строгата си позиция досега по отношение на намаляването на раждаемостта, предупреждавайки, че стотици милиони хора не са в състояние да имат желания брой деца, посочвайки непосилната цена на родителството и липсата на подходящ партньор като някои от причините.

UNFPA е анкетирала 14 000 души в 14 държави относно техните намерения за раждаемост. Един на всеки петима е заявил, че не е имал или очаква да няма да желания брой деца.

Държавите, в които са били проведени проучванията – Южна Корея, Тайланд, Италия, Унгария, Германия, Швеция, Бразилия, Мексико, САЩ, Индия, Индонезия, Мароко, Южна Африка и Нигерия, представляват една трета от световното население.

Те са смесица от страни с ниски, средни и високи доходи, както и такива с ниска и висока раждаемост. UNFPA е анкетирала млади хора и тези, които са преминали репродуктивната възраст.

„Светът започна безпрецедентен спад в нивата на раждаемост“, казва д-р Наталия Канем, ръководител на UNFPA.

„Повечето анкетирани искат две или повече деца. Нивата на раждаемост падат до голяма степен, защото мнозина се чувстват неспособни да създадат семействата, които искат. И това е истинската криза“, добавя тя.

„Да наречем това криза; да кажем, че е реално. Това е промяна, според мен“, казва демографът Анна Роткирх, която е изследвала намеренията за раждаемост в Европа и съветва финландското правителство по политиката за населението.

„Като цяло има повече недостиг, отколкото превишаване на идеалите за плодовитост“, коментира тя. Роткирх е проучила това подробно в Европа и се интересува да види как се отразява на световно ниво.

Тя е била изненадана и от това колко много респонденти над 50 години (31%) са заявили, че имат по-малко деца, отколкото искат.

Проучването, което е пилотно за изследване в 50 държави по-късно тази година, е ограничено по обхват. Що се отнася до възрастовите групи в рамките на държавите например, размерът на извадката е твърде малък, за да се правят заключения. Но някои открития са повече от ясни.

Във всички страни 39% от хората са заявили, че финансовите ограничения им пречат да имат дете.

Този отговор е най-често срещан в Корея (58%), а най-рядко в Швеция (19%).

Общо само 12% от хората са посочили безплодието - или трудностите със зачеването, като причина да нямат желания брой деца. Но тази цифра е по-висока в някои страни, включително Тайланд (19%), САЩ (16%), Южна Африка (15%), Нигерия (14%) и Индия (13%).

„Това е първият път, когато ООН наистина се е заела с  проблемите на ниската раждаемост“, казва проф. Стюарт Гител-Бастен, демограф в Хонконгския университет за наука и технологии.

Доскоро агенцията се фокусираше силно върху жените, които имат повече деца, отколкото са искали, и върху „незадоволената нужда“ от контрацепция.

Въпреки това UNFPA призовава за предпазливост в отговор на ниската раждаемост.

„В момента това, което виждаме, е много реторика за катастрофа, или пренаселеност, или свиващо се население, което води до този вид преувеличена реакция, а понякога и манипулативна реакция по отношение на опитите да се накарат жените да имат повече или по-малко деца“, посочва д-р Канем.

Тя посочва, че преди 40 години Китай, Корея, Япония, Тайланд и Турция са се притеснявали, че населението им е твърде високо. До 2015 г. те вече са започнали да полагат усилия за повишаване на раждаемостта.

„Искаме да се опитаме, доколкото е възможно, да избегнем приемането на каквито и да е паническа политика от тези страни“, казва проф. Гител-Бастен.

„Виждаме ниска раждаемост, застаряване на населението, стагнация на населението, използвана като извинение за прилагане на националистически, антимигрантски политики и консервативни политики по отношение на пола“, добавя той.