ЕЦБ е в затруднено положение относно ливхите — частният сектор може да свръши нейната работата

Членовете на Европейската централна банка са изправени пред дилема, тъй като усилията за борба с инфлационния натиск с повишаване на лихвените проценти рискуват да вкарат крехката икономика на еврозоната в рецесия, пише Холи Елиът за CNBC.

Пазарните очаквания за предстояща по-строга парична политика, което означава повишаване на лихвените проценти, вече водят до по-рестриктивни финансови и кредитни условия, според европейския икономист от Goldman Sachs Александър Стот.

„Предаването на по-строгата политика вече е в ход“, написа той в бележка, публикувана в сряда.

„Стандартите за банково кредитиране, които са особено важни в еврозоната, където заемите представляват над половината от цялото корпоративно финансиране, вече са се затегнали значително и е вероятно да се затегнат допълнително“, каза Стот, като добави, че предизвикателството е да се оцени доколко ограниченията се предават на икономиката.

„От една страна, по-голямата част от текущите ограничения се дължат на очакванията за по-висок лихвен процент. Управителният съвет на ЕЦБ следователно ще трябва да осъществи поне някои от очакваните повишения, ако иска да окаже влияние върху търсенето и да се противопостави на инфлационния натиск“, добави той.

„От друга страна, около една четвърт от тежестта върху икономиката изглежда е екзогенна спрямо очакванията за паричната политика, намалявайки необходимостта от значително затягане на паричната политика. Това, при равни други условия, би подкрепило предпазлив подход към повишаването на лихвените проценти и е в съответствие с нашата прогноза за две увеличения с 25 базисни пункта през юни и септември.“

Пазарни очаквания

Пазарите предвиждат висока вероятност (около 91%) за увеличение на лихвените проценти с 25 базисни пункта на следващото заседание на ЕЦБ на 11 юни, което би довело до повишаване на основния лихвен процент по депозитното улеснение на банката до 2,25%, както и 50% вероятност за друго увеличение на лихвените проценти по-късно тази година през септември.

Повишенията се считат за все по-вероятни, тъй като потребителските цени в еврозоната се покачват рязко в резултат на войната в Близкия изток, като инфлацията в еврозоната скочи до 3% към април. Следващият отчет за инфлацията се очаква на 2 юни.

Членовете на ЕЦБ потвърдиха позицията на председателя на централната банка Кристин Лагард, заявявайки, че ще възприемат подход към паричната политика, основан на данни и разглеждан от всяка среща поотделно. Заместник-председателят на ЕЦБ Луис Де Гиндос заяви пред CNBC в сряда, че централните банки трябва да преценят необходимостта от овладяване на инфлацията, без да оказват прекалено голям натиск върху икономическото производство.

„Мисля, че няма никакъв свършен факт по отношение на еволюцията на лихвените проценти. Дискусията ще бъде открита и всички елементи ще бъдат балансирани и взети предвид“, каза той.

Управителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало, който е и член на Управителния съвет на ЕЦБ, заяви пред CNBC по-рано тази седмица, че европейските банкери „ще направят необходимото“, за да върнат инфлацията до целта ѝ от 2%.

Доверието в ЕЦБ е заложено на карта

Икономистите имат разминавания по въпроса дали ЕЦБ изобщо трябва да повишава лихвените проценти, предвид слабия растеж в еврозоната, като последните данни сочеха за разширяване от само 0,1% през първото тримесечие.

Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg, заяви миналата седмица, че „големите три“ икономики на Европа – Германия, Франция и Италия, са отслабени от скорошния скок в цените на енергията, което води до стагфлационна среда, характеризираща се с нарастваща инфлация и безработица, както и по-слаб растеж.

Шмидинг посочи, че унищожаването на търсенето трябва да „се погрижи“ за инфлационната част от дилемата на стагфлацията, тъй като потребителите харчат по-малко за други артикули, за да покрият по-високите разходи за енергия, което отхвърля необходимостта от агресивно затягане.

„Важно е да се прави разлика между това, което централните банки, за съжаление, вероятно ще направят, и това, което би било правилно“, каза Шмидинг пред CNBC миналата седмица, като добави: „Впечатлението ми е, че Европейската централна банка ще направи голяма грешка.“

Филипо Алоати, ръководител на отдела за финанси за кредитиране във Federated Hermes, посочи в бележка в четвъртък, че ЕЦБ е заседнала между чука и наковалнята.

„Икономическото въздействие на нарушената енергийна инфраструктура в Близкия изток е сериозно и несигурно. Дори ако напрежението намалее, има голяма вероятност цените на петрола да останат структурно високи“, каза той, като страни като Германия и Италия са особено уязвими към продължителни шокове в цените на енергията.

„В същото време ЕЦБ се бори с наследството от по-ранни политически грешки, свързани с поддържането на лихвените проценти твърде ниски твърде дълго след пандемията“, добави той.

„В резултат на това централната банка сега е под нарастващ натиск да реагира решително на инфлационния натиск и вторичните ефекти. Закрепването на инфлационните очаквания стана от първостепенно значение и това сочи към необходимостта от увеличение на лихвения процент с 25 базисни пункта... още през юни.“

В крайна сметка, доверието в банката е заложено на карта, каза Алоати.

„Всяко колебание рискува да подкопае доверието в способността ѝ да поддържа ценова стабилност, която, след като бъде загубена, би било трудно да се възстанови. ЕЦБ трябва да балансира рисковете за растеж с инфлационния натиск, като същевременно засили ангажимента си към финансовата и паричната политика.“