Инфлацията в Европа трябваше да е по-преходна от тази в САЩ. Днес тя изглежда по-устойчива

Когато пандемичната инфлация започна да привлича вниманието на експертите миналата година се смяташе, че тя вероятно ще бъде по-устойчива в САЩ, където стимулите бяха много по-големи и потребителското търсене по-силно, отколкото в Европа. Енергийната криза обаче преобърна тези очаквания, пише Бен Холанд за Блумбърг.

Увеличението на цените в еврозоната вече изпреварва САЩ за два поредни месеца. Разликата вероятно се е увеличила през септември, когато инфлацията в цяла Европа достигна 10%, докато в Германия се ускори до 10,9%. Данните за САЩ ще бъдат публикувани след 10 дни.

Още по-учудващо е, че икономистите, които дават прогноза за година напред, смятат, че инфлацията в Европа ще се задържи близо до 5%, докато в САЩ се очаква да спадне до около 3%.

„В краткосрочен план инфлацията в еврозоната всъщност изглежда по-грозна от тази в САЩ“, коментира Робин Брукс, главен икономист в Института за международни финанси.

Причината е кризата с природния газ в Европа, резултат от недостига на руски внос, който се влоши след нахлуването в Украйна. Това доведе и до скок на цените на електроенергията, спомагайки за увеличаване на разходите в почти всеки сектор на икономиката. В резултат на това инфлацията сега е по-широкообхватна и по-висока в Европа.

Отвъд всички тези цифри, Европа в крайна сметка има различен вид инфлация от тази в САЩ – такава, която е почти изцяло внесена чрез растящите цени на суровините, вместо да се подклажда поне отчасти от стабилните потребителски разходи и стегнатите пазари на труда у дома. Това разграничение има големи последици за политиците и инвеститорите, както и за домакинствата и бизнеса.

Това означава, че европейските централни банкери, които прилагат същото лекарство срещу инфлацията като колегите си от САЩ под формата на бързо повишаване на лихвените проценти, имат по-малка способност да се справят с основния проблем и са изложени на по-голям риск да навредят на икономиката си в този опит.

Фискалната политика също се различава, като европейските правителства са принудени да добавят стимули, за да смекчат удара от рязко растящите сметки за енергия. А стандартът на живот на обикновените европейци ще падне дори още повече под този на американските им връстници.

На пръв поглед Федералният резерв и Европейската централна банка, въпреки че стартираха от различни места по различно време, сега вървят по сходен път.

И двете финансови институции повишиха лихвите със 75 базисни пункта на последната си среща. Според пазарите е вероятно и двете централни банки да направят същото и на следващите си срещи.

„Общото между двете централни банки е, че те са много фокусирани върху спот инфлацията, върху високите данни в момента“, каза Брукс. „Те не са достатъчно фокусирани върху основната динамика, предимствата и изоставането на политиката“, добави той.

Той очаква еврозоната да изпадне в рецесия скоро, докато САЩ ще избегнат подобна съдба. Според него тази перспектива трябва да насърчи към преоценка на подхода на ЕЦБ за борба с инфлацията. „Когато брутният вътрешен продукт е на път да спадне, кои са хората, които ще увеличат заплатите с исканията си? Кои фирми ще увеличат маржовете си? Условията за спирала на ръст на заплати и цени просто не са налице“, добави.

Всъщност европейските заплати растат по-бавно от американските, въпреки че цените на континента се увеличават по-бързо. Това е още един знак, че инфлацията изяжда по-сериозно жизнения стандарт в Европа, отколкото в САЩ, където много от активно заетите получиха увеличение на заплатите заради по-затегнатия пазар на труда по време на пандемията.

Засега европейските централни банкери изглеждат също толкова ангажирани със затягането на паричната политика, колкото колегите си от Фед. Някои анализатори смятат, че в крайна сметка може да се наложи да я поддържат още по-дълго.

„Намаляването на базовата инфлация вероятно ще отнеме повече време в Европа, отколкото в САЩ, отчасти защото Европа ще продължи да страда от по-голям шок в енергийните доставки“, прогнозираха анализатори от Capital Economics миналия месец. „Въпреки че очакваме Фед да намали лихвите през втората половина на 2023 г., ние се съмняваме, че Английската централна банка и ЕЦБ ще могат да го направят преди 2024 г.“, смятат анализаторите.

Затягането на паричната политика в Европа не предотврати спад на основните валути на континента, което увеличава цената на внесената инфлация.

От средата на август пазарните очаквания за разликата в лихвените проценти между Фед и ЕЦБ се свиха, тъй като европейските централни банкери сигнализира, че се готвят по-бързи повишения на лихвите. Но това не спря спада на еврото - то се срина с още 5% спрямо долара през периода.

По същество инвеститорите залата на това, че днешният инфлационен енергиен шок ще се различава от този, който удари западните икономики навсякъде през 70-те години - защото сега, за разлика от тогава, САЩ са енергиен гигант, който произвежда собствено гориво, докато Европа все още има да трябва да го внася.

Това разделение се проявява и във фискалната политика. САЩ оттегляха стимулите, но Европа трябва да добави повече от тях, особено под формата на енергийни субсидии, за да смекчи удара и да гарантира, че домакинствата няма да замръзнат, а предприятията няма да затворят врати през следващата зима.

Разходите за тези мерки вероятно ще достигнат поне 5% от БВП годишно, изчислява Дарио Пъркинс, икономист в TS Lombard в Лондон.

Един вероятен резултат от това е, че комбинираният бюджетен дефицит на еврозоната се прогнозира да бъде по-голям от този на Америка тази година – за първи път от преди Голямата рецесия насам.

Миналата седмица Германия обяви, че ще заеме допълнителни 200 милиарда евро, за да финансира план за ограничаване на въздействието на растящите енергийни разходи за потребителите и бизнеса. Обединеното кралство, където новият премиер Лиз Тръс изплаши пазарите, като предложи намаляване на данъците, както и енергийни субсидии, изглежда се насочва към още по-големи дефицити.

Всички тези допълнителни фискални разходи ще помогнат за предотвратяване на дълбокия спад, който би принудил европейските централни банкери да направят обратен завой и да се откажат от плановете си да поддържат високите разходи по заемите, твърди Пъркинс. Резултатът ще бъде комбинация от политики, която е пълна противоположност на десетилетието преди пандемията, когато строгите икономии бяха съчетани с нулеви лихвени проценти.