Какво означава кризата в Червено море за икономиката на Европа?

Седмици на атаки на подкрепяни от Иран йеменски бунтовници хуси срещу кораби в Червено море прекъснаха голяма част от корабоплаването през Суецкия канал - най-бързият морски път между Азия и Европа, отговарящ за 12% от световния контейнерен трафик.

За европейската икономика, която е все по-близо до лека рецесия, докато се опитва да се отърси от високата инфлация, продължителното прекъсване би било нов риск за перспективи и може да провали плановете на централните банки да започнат да намаляват лихвените проценти тази година.

От Ройтерс посочват няколко фактора, които политиците вземат предвид, докато оценяват ситуацията и нейните последици.

Какво е въздействието върху европейската икономика досега?

В макроикономическо отношение – малко до незначително. Въпреки че германското министерство на икономиката подчерта, че следи ситуацията, то заяви тази седмица, че единственото забележимо въздействие върху производството досега са били няколко случая на удължени срокове за доставка.

Шефът на Английската централна банка Андрю Бейли се съгласи, като каза по време на парламентарно изслушване, че ситуацията в Червено море всъщност не е имала ефекта, от който се е страхувал, че може да има, като същевременно призна, че несигурността остава реална.

Все още няма въздействие от атаките върху основните икономически показатели на Европа,  включително данните за инфлацията през декември, които леко се повишиха в целия регион поради комбинация от до голяма степен очаквани статистически ефекти, някои еднократни събития и известен натиск върху цените на услугите.

Това обаче може да се промени. Следващата сряда се очакват предварителните показания на PMI за активността в европейските икономики през януари и първата оценка от 1 февруари на инфлацията в еврозоната за същия месец. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард може да повдигне темата на своята пресконференция след срещата за определяне на лихвените проценти следващия четвъртък.

Защо това все още не се отразява на икономиката?

Основната причина вероятно е, че глобалната икономика като цяло все още се представя под номиналното ниво, което означава, че има много застой в системата.

Вземете за пример цените на петрол - най-очевидният фактор, чрез който проблемите в Близкия изток могат да засегнат икономиките в Европа и извън нея.

Те все още не са се повишили значително, тъй като, както изпълнителният директор на Международната енергийна агенция Фатих Бирол каза пред Ройтерс тази седмица, доставките са стабилни и растежът на търсенето се забавя.

„Не очаквам голяма промяна в цената на петрола, защото имаме достатъчно количество петрол, идващ на пазара“, каза той.

Германският логистичен гигант DHL заяви, че все още има наличен капацитет за въздушен товарен превоз (което не е вариант за всеки), тъй като световната икономика все още не е много активна.

Тази слаба икономическа картина също затруднява способността на компаниите да прехвърлят върху потребителите всякакви увеличения на разходите, с които се сблъскват, например когато се налага да променят маршрута си и да заобиколят Африка, вместо да преминават през Суецкия канал. Много от тях са възстановили маржовете си през изминалата година и приемат, че може просто да им се наложи да изтърпят тези условия.

„Най-добрата ни прогноза в момента е, че сме в състояние да поемем допълнителните разходи, които смятаме, че ще възникнат, и въпреки това да постигнем ... подобрение на брутния марж“, каза пред Ройтерс. изпълнителният председател на собственика на Poundland Pepco Group Анди Бонд.

Търговецът на дребно на мебели IKEA дори заяви, че ще се придържа към планираните намаления на цените и разполага с нужните резерви, за да поеме всякакви шокове във веригата на доставки.

Означава ли това, че европейските законодатели могат просто да игнорират ситуацията?

Отговорът на този въпрос е „не“, защото колкото по-дълго продължава смущението, толкова по-вероятно е то да окаже влияние върху по-широката икономическа картина, дори и ефектът да се проявява постепенно.

Използвайки оценка на МВФ за въздействието на по-високите цени за товарните превози, в бележка от 4 януари Oxford Economics прогнозира, че повишението на цените на контейнерния транспорт ще добави 0,6 процентни пункта към инфлацията за една година. ЕЦБ очаква инфлацията в еврозоната да спадне от 5,4% през 2023 г. до 2,7% тази година.

„Въпреки че това предполага, че продължително затваряне на маршрута през Червено море няма да попречи на инфлацията да спадне, то ще забави скоростта, с която тя се връща към нормалното“, заключава Oxford Economics. Оттам обаче не смятат, че това ще предотврати преминаване към по-ниски лихвени проценти.

На последно място, ситуацията има потенциална да насърчи компаниите да напреднат в плановете, изготвени след като пандемията от COVID-19 прекъсна търговията, за алтернативни и по-предвидими маршрути за доставка.

Това би могло да включва по-дълги, но по-сигурни търговски маршрути. Но каквито и опции да бъдат разгледани, вероятно всички те ще имат една обща характеристика – по-високи разходи.