Китай не разполага с много опции да съживи забавения си икономически растеж

Китайското правителство не случайно изчака приключването на 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия на 22 октомври, за да публикува последните статистически данни за икономическия растеж. Разочароващият ръст на БВП от 3% за първите три тримесечия на тази година вероятно щеше да помрачи историческия трети мандат на президента Си Дзинпин като генерален секретар на партията. Целта на правителството за 5.5%-ен ръст за 2022 г., поставена през март, вероятно ще бъде пропусната, освен ако икономиката се ускори с 10% през Q4, което очевидно е недостижимо. Тя ще нарасне едва с 3% през 2022 г. и с 4,3% - през 2023 г., прогнозират Мери Ловли и Тианлей Хуанг, научни сътрудници в Peterson Institute for International Economics (PIIE).

Много фактори забавиха перспективите за растеж на Китай, някои от които откровени политически грешки. Епидемии от COVID-19, драконовски мерки за обществено здраве и срив на имотния пазар - всичко това хвърли сянка върху големите планове на президента Си за една година на стабилност. Сега забавящото се глобално търсене на китайски износ и продължаващата слабост в сектора на имотите усложняват опитите на правителството да съживи растежа до края на годината.

Раните, които Китай сам си нанесе

Китайската икономика се представи сравнително добре както през 2020 г., така и през 2021 г., след като избегна опустошенията на COVID-19, които засегнаха други страни. Малкият брой случаи, открити тази година, което доведе до блокиране на няколко големи индустриални центъра, в това число и Шанхай, има дълготрайни последици.

Изолациите, съчетани с широко разпространения страх от загуба на работа и намаляване на заплатите, разбиха доверието на потребителите. Китайските домакинства намалиха разходите, което доведе до бърз спад на потреблението. Индексът на потребителското доверие падна до рекордно ниско ниво през последните месеци, което предполага, че то ще бъде слабо до края на годината. След рязък спад през първата половина на 2022-а, продажбите на дребно се възстановиха леко през последните месеци.

Излишните запаси поне намериха реализация на външните пазари, като нетният износ доведе до почти целия растеж през второто тримесечие на 2022 г., компенсирайки не само умиращите разходи на домакинствата, но и слабите инвестиционни разходи .

Въпреки че потреблението се възстанови през третото тримесечие, нетният износ допринесе повече за растежа, отколкото инвестициите. Закъсалата световна икономика ще затрудни Китай да разчита на нетния износ за растеж, ако вътрешното потребление не се възстанови в краткосрочен план.

МВФ прогнозира най-слабия глобален растеж от 2001 г. досега, с изключение на световната финансова криза и острата фаза на пандемията. Юанът се обезцени спрямо долара през последните месеци, но на търговско-претеглена база валутата се понижи съвсем леко.

Частният сектор в Китай се справя много по-зле от държавния сектор на фона на локдауните. Ръстът на приходите, печалбите и добавената стойност на частните компании изостава от този на държавните през осемте месеца, докато инвестициите в дълготрайни активи от неправителствени местни инвеститори се разширяват с много по-бавно от тези на държавните фирми.

Частните фирми произвеждат повече от две трети от продукцията в Китай и осигуряват четири пети от градската заетост, така че лошото им представяне представлява друго сериозно предизвикателство за растежа и заетостта поне в краткосрочен план. Секторът на услугите, доминиран от частни фирми, се сви рязко през Q2 на 2022 г.

Имотите - прът в колелото на икономиката

Продължителната имотна криза в Китай кипна в края на 2021 г., когато вторият по големина предприемач в страната - Evergrande, пропусна плащания по облигации и бе обявен в неизпълнение от S&P Global. Други строителни предприемачи се сблъскват с подобни грижи с ликвидността, отчасти притиснати от падащите цени на жилищата и продажбите и рязко нарастващите разходи за заеми.

Междувременно продажбите на имоти и цените им продължават да падат рязко. До септември 2022 г. сделките са намалели с близо 30% в сравнение с година по-рано, докато новопостроените жилищни имоти са намалели с над 38 на сто. Цените на имотите в повечето китайски градове продължават да спадат с изключение на Пекин и Шанхай, където търсенето на жилища остава стабилно.

Около две трети от богатството на градските китайски домакинства е в имоти, а секторът съставлява поне една пета от производството на Китай. Намаляването на цените на имотите обезсърчава домакинствата да харчат, като допълнително потиска перспективите за потребление. Тъй като продажбите на ново строителство и съществуващи жилища са в застой, търсенето на строителни материали и обзавеждане за дома остава слабо.

Финансовата криза в сектора на имотите беше пряко предизвикана от въвеждането на правителствени разпоредби през август 2020 г., предназначени за постепенно намаляване на дълговата експозиция на разработчиците. Но последвалата криза в сектора на имотите се задвижва от дълбоко вкоренени системни проблеми, водени от зависимостта на местните власти в Китай от приходите, свързани с имотите, и желанието им да оставят стойностите да се повишават изкуствено. Непрекъснато растящите цени са несъвместими с търсенето на жилища, което вероятно е достигнало своя връх поради забавянето на урбанизацията и застаряването на населението. Жилищната площ на глава от населението в Китай достигна 41 кв. м, наравно с някои богати страни , което предполага, че по-нататъшният растеж на търсенето на жилища е ограничен. Поради всички тези причини китайският пазар на имоти вероятно ще възпрепятства икономическия растеж за години напред.

Инструменти за съживяване на растежа

С преназначаването си за върховен лидер на Китай Си разчита на нов набор от лидери, които да управляват икономиката. Но освен преразглеждането на своята политика за нулево разпространение на COVID-19, която очевидно е неустойчива, новият китайски икономически екип има няколко добри възможности за съживяване на растежа в краткосрочен план. Досега Пекин разчиташе предимно на паричната политика като инструмент за стабилизиране, но по-ниските разходи по заеми не стимулираха кой знае колко разходите на бизнеса и домакинствата. Освен това нарастващите лихвени проценти в САЩ увеличават натиска за изтичане на капитали от Китай, намалявайки желанието на Народната банка да тласне вътрешните лихвени проценти още повече.

От фискална гледна точка реакцията на правителството беше приглушена отчасти от загриженост за инфлацията. Фискалните инструменти като цяло остават недостатъчно развити в Китай, защото няма развита мрежа за социална сигурност и правителството не желае да предостави пряка подкрепа на домакинствата. Вероятно Китай ще разчита на старата си схема - изграждане на повече инфраструктура, финансирана от държавните банки - въпреки че социалната възвращаемост от тези инвестиции може да е ниска и местните власти вече са обременени от високи нива на дълг.  

Китайското даде да се разбере, че нулевият COVID няма да бъде изоставен скоро. Това предполага, че самоизолацията на Китай ще продължи. Властите все още не са одобрили и внесли произведени в чужбина иРНК ваксини, а последните му преговори с Moderna са в застой след като компанията отхвърли искането на Китай да предаде основната технология. Става все по-вероятно Поднебесната империя да не излезе или дори да облекчи политиката си за нулев COVID, докато не разработи и разпространи местна иРНК ваксина. Затова и връщането към по-стабилен растеж изглежда малко вероятно.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка