Светът посреща с напрежение третия мандат на Си Дзинпин в Китай

Светът е изправен пред перспективата за по-голямо напрежение с Китай по отношение на търговията, сигурността и човешките права, след като Си Дзинпин, най-могъщият лидер на страната от десетилетия, се награди с още един мандат като лидер на управляващата комунистическа партия. Това пише в свой анализ Асошиейтед прес.

Си затегна контрола у дома и се опитва да използва икономическата тежест на Китай, за да увеличи влиянието си в чужбина. Вашингтон обвини Пекин този месец, че се опитва да подкопае съюзите на САЩ, глобалната сигурност и икономическите правила. Активисти казват, че правителството на Си иска да отклони критиките за злоупотреби и корупция, като внесе промени в определението на ООН за правата на човека.

Си казва, че „световната система е разбита и Китай има отговори при това положение“, казва Уилям Калахан от Лондонското училище по икономика. „Все повече и повече Си Дзинпин говори за китайския стил като универсален модел на световния ред, който обаче ни връща към схемата на един вид конфликт от времето на Студената война.“

На конгреса на Комунистическата партия, който приключи в събота, Си не даде никакви признаци за намерения за промяна на тежката стратегия „нулев COVID“, която разочарова обществеността в Китай и създаде проблеми пред бизнеса и търговията. Той призова за повече самостоятелност в технологиите, по-бързо военно развитие и защита на „основните интереси“ на Пекин в чужбина. Той обяви, че няма промени в политиката, която обтегна отношенията с Вашингтон и азиатските съседи. В неделя Си получи трети петгодишен мандат като партиен лидер в нарушение на традицията, която изискваше той да се оттегли след 10 години. Партията назначи седемчленен управляващ постоянен комитет на Си и неговите съюзници, което му дава свобода да осъществи плановете си в няколко области:

ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА: Си призовава за „голямо подмладяване на китайската нация“ въз основа на съживяването на ролята на комунистическата партия като икономически, социален и културен лидер и връщане към това, което той вижда като златна ера след революцията от 1949 г. „Прегръдката на Си с марксистко-ленинската ортодоксалност трябва да сложи край на всяко надеждно и пожелателно мислене, че Китай на Си може мирно да либерализира политиката и икономиката си“, пише Кевин Ръд, президент на Азиатското общество и бивш австралийски министър-председател, във Foreign Affairs. Правителството на Си хвърли в затвора дисиденти, засили интернет цензурата и смаза продемократичното движение в Хонконг. Неговата инициатива за „социален кредит“ въвежда следене в обществото и наказания от измами до изхвърляне на боклука на неправилно място. „Нулевия COVID“, която проследява хора, използващи приложения за смартфони и е затвори и затваря десетки милиони в домовете им, „е показателно за това как Си Дзинпин иска да работи китайското общество“, каза Калахан. „Всички трябва да бъдат под постоянно наблюдение и контрол“, каза той. „Стана много по-авторитарен и на моменти тоталитарен“, уточнява той.

ИКОНОМИКА: До 2035 г. Китайската комунистическа партия има изискване икономическата продукция на човек да съответства на „средно развита страна“, каза Си в доклад си пред конгреса. Това предполага удвояване на производството спрямо нивата от 2020 г., според Лари Ху и Юксиао Джан от Macquarie, австралийска група за финансови анализи. Междувременно обаче управляващата партия изгражда поглъщащата големи субсидии държавна индустрия и затяга контрола върху частните предприемачи, които генерират богатство и работни места. Това навежда на предупреждения, че икономическият растеж, който падна до 2,2% през първата половина на 2022 г., ще получи още удари. Икономиката е изправена пред предизвикателства - от напрежение с Вашингтон, ограничаване на достъпа на Китай до западни технологии, застаряващо население и спад в огромната индустрия за недвижими имоти. „Ако висшето китайско ръководство приеме целта сериозно, може да се наложи да възприемат политическа позиция, която е по-ориентирана към икономическия растеж“, пиша тХу и Джан в своя анализ. Анализаторите ще следят за сигнали и подробности след Централната икономическа  работна конференция на партията в началото на декември.

ТЕХНОЛОГИЯ: Си обеща да „изгради самоувереността и силата на Китай в науката и технологиите“. Той не даде подробности, но по-ранните усилия за намаляване на зависимостта от Запада и Япония, чрез създаване на китайски източници на възобновяема енергия, електрически превозни средства, компютърни и други технологии предизвикаха оплаквания, че Пекин нарушава ангажиментите си за свободна търговия, като предпазва компаниите си от конкуренция. Американски служители се притесняват, че китайската конкуренция може да подкопае индустриалното лидерство на САЩ. Китай е изправен пред нарастващи ограничения за достъп до западна технология, особено от Съединените щати.  Американците предупреждават, че тези технологии може да се използва за производство на оръжия. Китай изгражда своя собствена индустрия за чипове, но анализатори казват, че изостава с поколения от световните лидери в тази област. Пекин изглежда не се опитва да изолира Китай, но иска да намали стратегическото безпокойство, като настигне други страни, каза Алисия Гарсия Ереро от Natixis, френска инвестиционна банка. Тя каза, че това ще включва увеличени държавни инвестиции. „Това ще създаде известно напрежение“, добавя тя.

СИГУРНОСТ: Си казва, че „външната и вътрешната сигурност“ са „основата на националното подмладяване“. В реч, в която използва думата сигурност 26 пъти, той каза, че Пекин ще „работи по-бързо“, за да модернизира военното крило на партията - Народната освободителна армия, и „да подобри стратегическия капацитет на армията“. Китай вече има вторите най-големи военни разходи в света след Съединените щати и се опитва да разшири обхвата си чрез разработване на балистични ракети, подводници и други технологии. Си отказа да отхвърли варианта за използване на сила за обединяване на Тайван с континента. Си също така призова за подобряване на сигурността на доставките на енергия, храни и промишлени стоки. Партията също така вижда „идеологическата сигурност“ като приоритет, което води до повече интернет цензура.

ВЪНШНА ПОЛИТИКА: Пекин все повече използва икономическия си лост и сила като най-големите търговски оръжия за всички свои съседи като средство за влияние в политиката и сигурността. Китай блокира вноса на австралийско вино, месо и други стоки, след като правителството призова за разследване на произхода на COVID-19. Пекин се опита неуспешно да убеди 10 правителства на тихоокеански острови да подпишат пакт за сигурност тази година, но и успя да пробие при някои. Полицаи от Соломоновите острови се обучават в Китай. Пекин иска „система за сигурност, ориентирана към Китай“, казва Калахан. „Пекин иска да бъде световен лидер. И част от това, според висшето китайско ръководство, е да бъде лидер в твърдата политика на глобалната сигурност.“ Китайските дипломати, в тенденция, която нарекоха  „дипломация на воина-вълк“, са по-конфронтационни и понякога агресивни. Този месец китайски дипломати в Манчестър, Англия, биха протестиращ, след като го завлякоха на територията на тяхното консулство. Дипломатите „изнесоха напред бойния дух“, каза заместник-министърът на външните работи Ма Жаоксу. Той каза, че дипломатическият корпус ще „подобри своите бойни умения и винаги ще стои в челните редици на защитата на националните интереси и националното достойнство“.

COVID-19: Си не даде никакви индикации, че стратегията на Китай за „нулева COVID“ може да бъде облекчена, въпреки общественото разочарование от стигмата на ограниченията. Докато други страни облекчиха мерките за пътуване, Китай се придържа към стратегия, която поддържа нивата на заразяване ниски, но затваря големите градове. Партийният вестник People’s Daily се опита да разсее очакванията за разхлабване след края на конгреса. Стратегията „трябва да бъде поддържана“, твърди изданието. Експерти по обществено здраве казват, че повече от възрастните хора трябва да бъдат ваксинирани, преди управляващата партия да може да облекчи ограниченията срещу COVID-19. Това може да отнеме месеци. Анализатори казват, че това означава, че може да е в края на 2023 г., преди контролът да бъде облекчен.

КЛИМАТ: Си обеща „проактивен и стабилен“ подход за намаляване на променящите климата въглеродни емисии, но в същото време управляващата партия увеличава производството на въглища, за да предотврати повторението на миналогодишния недостиг на електроенергия и прекъсванията на електричеството. Служител на кабинета каза, че производството на въглища ще нарасне до 4,6 милиарда тона през 2025 г. Това би било с 12% повече от 2021 г. Си каза в реч пред ООН през 2020 г., че емисиите на Китай трябва да достигнат своя връх през 2030 г., но не каза на какво ниво. Китай вече отделя повече въглерод от Съединените щати и други развити икономики взети заедно, според Rhodium Group. Китай строи повече електроцентрали, работещи с въглища, което активистите предупреждават, че може да доведе до по-високи емисии. Междувременно Пекин спря климатичния диалог с Вашингтон през август като отмъщение за посещението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в проблемния Тайван.