Китай ще засили мерките за съживяване на икономиката, но не се очакват политики тип „базука“

Китайските политици вероятно ще засилят мерките, за да помогнат поне на икономиката да постигне все по-предизвикателна цел за растеж за 2024 г., казват анализатори и политически съветници, като все по-голям фокус ще има върху стимулирането на търсенето за борба с постоянния дефлационен натиск, пише Ройтерс.

Официалните данни показват, че втората по големина икономика в света се е забавила значително през август, подхранвайки очакванията за повече стимули. Президентът Си Дзинпин наскоро призова властите да се стремят да постигнат годишните икономически цели на страната, сигнализирайки, че Пекин остава ангажиран с постигането на целта си за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) от около 5%.

Политиците се ориентират в сложен икономически пейзаж, като зависимостта на Китай от инфраструктурните разходи за стимулиране на растежа изостря дълговите рисове. Прекомерните вътрешни инвестиции на фона на слабото търсене също подхраниха дефлационния натиск, който вече доведе до понижаване на цените и принуди компаниите да намалят заплатите или да уволнят работници, за да намалят разходите.

„Трябва да засилим фискалната политика, която е по-ефективна за справяне с дефлацията, като същевременно коригираме допълнително паричната политика, за да я запазим адаптивна“, каза пред Ройтерс политически съветник, пожелал анонимност.

Намаляването на лихвения процент от Федералния резерв в сряда, с което започна цикълът на разхлабване на паричната политика в САЩ, ще създаде повече пространство за Китайската народна банка да намали лихвените проценти и съотношението на задължителните резерви на банките. КНБ може също така да намали лихвените проценти по съществуващите ипотеки, за да помогне на собствениците на жилища, посочиха анализатори.

Китай може допълнително да увеличи разходите си. Местните правителства ускориха емитирането на облигации, за да помогнат за финансирането на изграждането на големи проекти, заедно с увеличеното емитиране на дълг от централното правителство в подкрепа на ключови стратегически сектори.

Докато политиците могат да разчитат на комбинация от фискални стимули и монетарни облекчения за стимулиране на растежа, ключова среща на управляващата комунистическа партия през юли потвърди по-силен фокус върху предлагането. Това предполага, че силовите мерки за справяне със слабото потребителско търсене и задълбочаването на рисковете от дефлация са малко вероятни в близко бъдеще.

„Те (политиците) ще увеличат усилията си, тъй като не желаят да приемат по-нисък растеж“, каза Ху Хонакй, заместник-директор на комисията по икономическа политика към подкрепяната от държавата Китайска асоциация за политически науки. „Но изглежда мало вероятно да има какъвто и да бъде силен стимул“, добави той.

През последните години Китай разчита на увеличени разходи за инфраструктура и производство, за да подкрепи растежа, като централната банка постоянно намалява разходите по заеми.

Целта за растеж е под риск

Целта на Китай за растеж от около 5% за 2024 г. позволява известна гъвкавост. Забавеният растеж през последните месеци обаче накара няколко световни брокерски компании да понижат прогнозите си под тази цел.

Китай за последно не постигна целта си през 2022 г., когато пандемията повали растежа до 3% през 2022 г., значително под целта от около 5,5%.

„Спешно са необходими повече стимули“, каза Син Жаопън, старши стратег на ANZ за Китай. „Политиката изглежда се измества от предлагане към търсене. Ще има значителен стимул върху търсенето на домакинствата и общественото потребление.“

Анализаторите на Morgan Stanley прогнозират, че Китай ще използва фискалната експанзия, за да увеличи разходите за социално осигуряване, като здравеопазване, образование и обществени жилища, което ще помогне за намаляване на предпазните спестявания и ще увеличи потреблението.

ANZ е подготвил пакет от стимули, който включва ползи от очакваните намаления на ипотечните лихви и усилия за стимулиране на търговията с жилища и потребителски стоки, като това може да генерира 0,2% БВП. От ANZ обаче все още поддържат прогнозата си за растеж за 2024 г. от 4,9%.

По-рано този месец бившият управител на централната банка И Ган направи необичайно силни коментари, застъпвайки се за действия срещу дефлационния натиск.

Той  призова за „проактивна фискална политика и адаптивна парична политика“ и каза, че длъжностните лица „трябва да се съсредоточат върху борбата с дефлационния натиск“ на панелна дискусия на среща на върха в Шанхай. Непосредствената цел на Китай трябва да бъде да превърне дефлатора на БВП в положителен през следващите тримесечия, коментира Ган.

Дефлаторът на БВП на Китай, най-широката мярка за цените на стоките и услугите, се понижи през пет последователни тримесечия - най-дългата дефлационна серия от 1999 г. насам.

Очаква се мярката да остане отрицателна за шестото тримесечие през юли-септември, като дефлацията на производствените цени се задълбочава, а потребителските цени остават бавни.

Възможността за рязко съживяване на потреблението остава под съмнение на фона на несигурността при доходите и пазара на труда.

„За да се извади икономиката от низходящата дефлационна спирала, са необходими много повече мери, особено от фискална гледна точка, за да се облекчи натискът за намаляване на задлъжнялостта на местните власти“, посочиха анализатори от Societe Generale в бележка до клиенти.