„Кофас“ намали очакванията си за световния икономически растеж през тази и следващата година

Кредитният застраховател „Кофас“ (Coface) намали очакванията си за растежа на световната икономика през 2026 и 2027 г. с общо 0,6 процентни пункта в анализ, цитиран от БТА. 

След повече от петнадесет седмици на конфликт, подписването на меморандума за разбирателство между САЩ и Иран предвещава период на затишие за Близкия изток в регионален контекст, белязан от нестабилност. Но това затишие не може да скрие основния проблем: продължителността и интензивността на конфликта, които далеч надхвърлиха първоначалните очаквания, дълбоко разтърсиха този ключов регион за световната икономика, изтъкват от „Кофас“.

Ормузкият проток е стратегически ключов пункт за доставките на въглеводороди и техните производни. Много малко държави особено в Югоизточна Азия и по източноафриканското крайбрежие са успели да избегнат тези прекъсвания. Всяко връщане към нормалното състояние, ако изобщо е възможно,ще отнеме време, е посочено в анализа на застрахователя.

В него е отчетено, че досега световната икономика успя да понесе удара, най-вече благодарение на предварителното натрупване на запаси и адаптирането на търсенето. Тази фаза достига своите граници. Спирането на производството в някои сектори, завръщането на инфлационния натиск и затягането на финансовите условия са първите признаци за тези трудности, докато правителствата разполагат с много ограничено поле за действие, що се отнася до подкрепата на икономическата активност и доходите.

На този фон „Кофас“ ревизира прогнозите си за растеж на глобалната икономика в посока надолу до 2,3  на сто за 2026 г. и 2,5  процента за 2027 г., което представлява кумулативно намаление с 0,6 процентни пункта за период от две години.

„България беше засегната от кризата в Ормузкия проток и войната в Близкия изток основно индиректно, чрез 3 канала – цени на енергийните суровини, транспорт/логистика и вериги на доставки“, коментира Пламен Димитров, управител на  „Кофас България“, цитиран в съобщението.

„Още преди няколко седмици вече прогнозирахме, че поради кризата с горивата очакваме ръст на фалитите в страната през 2026 г., след няколко поредни години на понижения. Вече виждаме как високите цени на горивата и вносните енергийните ресурси за бизнеса се отразяват негативно върху транспортния и логистичния бизнес поради свиването на маржовете им. Транспортният сектор беше „бомба със закъснител“ по отношение на риск от няколко години насам – сега детонаторът се задейства. В бизнеса ни по застраховане на вземания вече виждаме забавянията в плащанията от страна на компаниите в тези сектори в България“, добавят още експертите по управление на риска, цитирани в анализа. 

Условното затваряне на Ормузкия проток - през май през него са преминали 145 кораба, в сравнение с над 3300 година по-рано - наруши глобалния транспорт и отново постави веригите за доставки под натиск. Компаниите вече съобщават за по-дълги срокове за доставка, нарастващи разходи и първи признаци на недостиг, което ги подтиква да натрупват превантивни запаси за сметка на засилен натиск върху паричния поток и маржовете.

На този фон се очаква броят на корпоративните несъстоятелности да продължи да нараства през тази година (с 6 на сто в световен мащаб), като в някои страни се наблюдава особено рязко увеличение (по-специално в САЩ, Франция и Япония).

Шокът е глобален, но неговата интензивност варира значително в зависимост от региона. В Близкия Изток най-пряко засегнати са държавите от Персийския залив, които претърпяха рязък спад в икономиката си в резултат на зависимостта си от пролива. В Европа нарастващите цени на енергията и продължаващата несигурност оказват негативно влияние върху вътрешното търсене, като за еврозоната се очаква растеж от едва 0,7 процента.

В САЩ инфлацията отново нараства (от 2,4 на сто през февруари до 4,2 процента през май), което оказва негативно влияние върху покупателната способност и потреблението на домакинствата с ниски доходи. В Азия картината е разнородна: докато някои сектори продължават да отбелязват силни резултати (износът на полупроводници от Южна Корея е нараснал със 153 процента от началото на годината), други се сблъскват с намаляващи маржове. В развиващите се икономики, и по-специално в Латинска Америка, този шок се прояви чрез повторно нарастване на инфлацията и по-рестриктивна монетарна политика, какъвто е случаят в Бразилия, където основният лихвен процент възлиза на 14,5 процента, е посечено в анализа.