Кристин Лагард омаловажава опасенията от вторични ефекти върху инфлацията

Инфлационният шок, пред който е изправена еврозоната, е твърде голям, за да бъде игнориран, но все още не е достатъчно голям, за да повиши дългосрочните ценови залози или да генерира опасни вторични ценови ефекти, заяви днес председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард, цитиран от Ройтерс.

ЕЦБ повиши лихвените проценти на 11 юни, след като инфлацията се покачи над 3%, а инвеститорите сега спекулират дали банката ще предприеме отново действия, за да ограничи ценовия натиск и да предотврати отклонението на очакванията от целта си от 2%.

Лагард, която по-рано описа три сценария за действие, заяви в понеделник, че валутният блок преживява средния от тези сценарии – не твърде устойчиво превишаване, което изисква премерено коригиране на политиката.

„Засега сме във втория сценарии“, каза тя на изслушване в комисия на Европейския парламент. „Шокът е твърде голям, за да го преглътнем, без да застрашим нашата цел.“

„Но все още не виждаме доказателства за отслабване на инфлационните очаквания или вторични ефекти, които биха оправдали по-енергичен политически отговор на този етап.“

Въпреки че тя не позова изрично на по-нататъшни стъпки, коментарите вероятно ще затвърдят залозите, че дори ако е възможно по-нататъшно затягане на паричната политика, засега не се очаква основният лихвен процент на ЕЦБ да надхвърли неутралния диапазон – нивото, което нито ограничава, нито стимулира растежа.

Този диапазон сега се оценява между 1,75% и 2,50%, като лихвата по депозитите е 2,25%.

Финансовите пазари са оценили между още едно и две повишения, като следващото действие до края на тази година е включено в ценообразуването.

Лагард заяви, че банката ще остане гъвкава въз основа на данните и ще коригира реакцията си с развитието на шока.

Но тя каза също, че настоящият шок изглежда по-малък от епизода от 2021/22 г., когато банката трябваше да повиши лихвите с рекордни темпове, а контекстът също е различен, предвид по-силния пазар на труда, по-високите доходи и липсата на предизвикателства с доставките след пандемията.

Въпреки това, ЕЦБ не трябва да бъде самодоволна, защото формирането на заплатите може да е по-чувствително към нови шокове, предвид скорошния опит на блока с висока инфлация, добави Лагард.

Повтаряйки перспективите на банката за растеж, Лагард твърди, че инвестициите, особено в изкуствения интелект, се задържат. В същото време домакинствата също имат силни баланси, осигурявайки известен буфер за икономика, която все още предстои да пострада от последиците от по-високите разходи за енергия.

„Перспективите остават несигурни, с рискове за инфлацията и рискове за икономическия растеж“, каза Лагард.