МВФ понижи прогнозата за световната икономика догодина: Най-лошото тепърва предстои!

МВФ обяви актуална прогноза, според която глобалният икономически растеж ще се забави до 2,7% през следващата година, предаде Си Ен Би Си.

Това представлява корекция надолу с 0,2% в сравнение с юлската прогноза на институцията, като тя дава 25% вероятност ръстът на глобалния вътрешен продукт през 2023 г. да падне под 2%.

С изключение на глобалната финансова криза и пика на пандемията от COVID-19, това е „най-слабата перспектива на растеж от 2001 г. насам“, каза МВФ в своя доклад „Световни икономически перспективи“, публикуван днес. Прогнозата на фонда за икономическия растеж през тази година остава непроменена на ниво от 3,2%, което е значително по-ниско от регистрирания през 2021 г. ръст от 6%.

„Най-лошото тепърва предстои и за много хора 2023 г. ще се чувства като рецесия“, се посочва в доклада, които затвърждава вече изразените от ООН, Световната банка и други институции опасения.

Повече от една трета от световната икономика ще регистрират две последователни тримесечия на отрицателен растеж, докато трите най-големи икономики - Съединените щати, Европейският съюз и Китай, ще продължат да се забавят, се казва още в доклада.

Конкретно за България обаче МВФ повишава прогнозата си за икономическия растеж на страната през тази година. Според доклада брутният вътрешен продукт на България ще нарасне с 3,9% през тази година, което е над предишната прогноза за ръст от 3,2%. МВФ обаче запазва прогнозата си за растеж на българската икономика от 3% през следващата година.

Що се отнася до най-голямата икономика в света – тази на САЩ, организацията очаква ръст от 1,6% през тази година и 1% през следващата. За Китай прогнозата е за скок на БВП с 3,2% през 2022 г. и 4,4% през 2023 г.

За Еврозоната МВФ прогнозира ръст от 3,1% през тази година и едва 0,5% през следващата, като в някои страни дори се очаква отрицателен растеж през 2023 г., включително в Германия и Италия.

МВФ очаква британската икономика да нарасне с 3,6% през тази година и 0,3% през следващата, а тази на Япония – с 1,7% през 2022 г. и 1,6% през 2023 г.

Нещата изглеждат по-оптимистично за Индия, където се очаква ръст от 6,8% през тази и 6,1% през следващата година. Прогнозата за Русия е за спад от 3,4% през 2022 г. и 2,3% през 2023 г.

„Нестабилни условия“

В доклада си МВФ акцентира върху три основни основни събития, които в момента възпрепятстват растежа: нахлуването на Русия в Украйна, кризата с разходите за живот и икономическото забавяне на Китай. Заедно те създават „нестабилен“ период от икономическа, геополитическа и екологична гледна точка.

Войната в Украйна продължава „мощно да дестабилизира глобалната икономика“, според доклада, като нейните въздействия причиняват „тежка“ енергийна криза в Европа, заедно с разрушения в самата Украйна.

Цената на природния газ се е увеличила повече от четири пъти от 2021 г. насам, тъй като сега Русия доставя по-малко от 20% от нивата от 2021 г. Цените на храните също се повишиха в резултат на конфликта.

МВФ очаква глобалната инфлация да достигне своя връх в края на 2022 г., увеличавайки се от 4,7% през 2021 г. до 8,8% през тази година. Според организацията инфлацията „ще остане висока за по-дълго от очакваното досега“.

Според прогнозата на МВФ глобалната инфлация вероятно ще намалее до 6,5% през 2023 г. и до 4,1% до 2024 г. Агенцията отбеляза затягането на паричната политика на централните банки в целия свят за борба с инфлацията и „мощното поскъпване“ на щатския долар спрямо други валути.

От фонда отбелязват, че политиката на Китай за „нулев COVID“ и произтичащите от нея локдауни продължават да спъват икономиката на страната. Освен това, имотният сектор, който представлява около една пета от икономиката на Китай, остава нестабилен, като тези сътресения се усещат в световен мащаб.

За нововъзникващите пазари и развиващите се икономики шоковете от 2022 г. „ще отворят отново икономически рани, които бяха само частично излекувани след пандемията“, се казва в доклада.

Световната икономика е „исторически крехка“

МВФ също подчерта, че рискът от „неправилно калибриране“ на паричната, фискалната или финансовата политика е „нараснал рязко“, а световната икономика „остава исторически крехка“ и финансовите пазари „показват признаци на стрес“.

Докладът идва в момент, когато анализатори дебатират дали Федералният резерв е действал достатъчно бързо по отношение на инфлацията в САЩ. Междувременно Европейската централна банка наскоро навлезе в територия на положителни лихвени проценти за първи път от 2014 г. насам, а тази седмица Английската централна банка трябваше да обяви допълнителни мерки за стабилизиране на британската икономика на фона на нежелан скок в доходността на облигациите.

Организацията също така подчерта, че „фискалната политика не трябва да работи в противоречие с усилията на паричните власти да потушат инфлацията“. Тези коментари отразяват рядкото изявление, публикувано в края на миналия месец от МВФ, след като премиерът на Обединеното кралство Лиз Тръс представи серия от данъчни облекчения. МВФ предложи на Тръс да „преоцени“ фискалния пакет.

Енергийната криза тежи върху световните икономики, и по-специално в Европа, като тя „не  представлява преходен шок“, се посочва в доклада.

„Геополитическото пренасочване на енергийните доставки в резултат на войната на Русия срещу Украйна е широкообхватно и постоянно“, посочват от МВФ. „Зимата на 2022 г. ще бъде предизвикателство за Европа, но зимата на 2023 г. вероятно ще бъде по-лоша“, добавят от организацията.