Новата икономика: Дефлационна спирала в Китай навлиза в опасен нов етап

Дефлацията, която преследва Китай от миналата година, сега показва признаци на навлизане в спирала, заплашвайки да влоши перспективите пред втората по големина икономика в света и предизвиквайки призиви за незабавни политически действия.

Публикуваните в понеделник данни потвърдиха, че освен разходите за храна, ръстът на потребителските цени едва се регистрира в големи части от икономиката в момент, когато доходите намаляват.

По-широка мярка за цените в цялата икономика, известна като дефлатор на брутния вътрешен продукт, вероятно ще разшири текущия си спад от пет тримесечия до 2025 г., според Bloomberg Economics и анализатори в банки, включително BNP Paribas SA. Това би представлявало най-дългата дефлационна серия в Китай от началото на статистиката през 1993 г.

„Определено сме в дефлация и вероятно преминаваме през втория етап на дефлация“, каза Робин Син, главен икономист за Китай в Morgan Stanley, давайки за пример доказателства от намаляване на заплатите. „Опитът от Япония показва, че колкото по-дълго се проточи дефлацията, от толкова повече стимули Китай в крайна сметка ще има нужда, за да преодолее предизвикателството на дефлацията на дълга.“

Опасността за Китай е, че дефлацията може да се превърне снежна топка, като насърчи домакинствата да намалят разходите или да забавят покупките, защото очакват цените да паднат още. Корпоративните приходи ще пострадат, което ще задуши инвестициите и ще доведе до по-нататъшни намаления на заплати, съкращения и фалити, пише Bloomberg.

Частни проучвания показват, че това вече започва да се случва. В сектори на икономиката, предпочитани от правителството – като производството на електрически превозни средства и възобновяемите енергийни източници, началните заплати са намалели с почти 10% през август спрямо пика си през 2022 г., според констатации на Caixin Insight Group и Business Big Data Co.

Проучване сред 300 ръководители на компании от Cheung Kong Graduate School of Business показа, че ръстът на разходите за труд през миналия месец е бил най-слабият от април 2020 г., когато първоначалните блокади срещу разпространението на Covid-19 в Китай започнаха да бъдат разхлабвани.

Това е цикъл, който светът е виждал и преди в Япония -  в началото на 90-те години на миналия век по време на период, който стана известен като „изгубените десетилетия“, когато тежка стагнация последва спукване на балон на недвижимите имоти и финансовите пазари.

Докато китайските официални лица се опитват да задушат дискусията за дефлацията, предупреждавайки анализаторите да избягват използването на термина, той започва да навлиза в публичния дискурс. Бившият управител на централната банка И Ган каза миналата седмица, че изкореняването на дефлацията трябва да бъде приоритет за политиците – рядко признание от видна фигура в Китай, че падащите цени застрашават перспективите.

Той  призова за „проактивна фискална политика и адаптивна парична политика“ и каза, че длъжностните лица „трябва да се съсредоточат върху борбата с дефлационния натиск“ на панелна дискусия на срещата на върха в Шанхай в петък. Непосредствената цел на Китай трябва да бъде да превърне дефлатора на БВП в положителен през следващите тримесечия, коментира Ган.

Досега властите не са показали признаци за някаква значителна промяна в политиката, фокусирана върху насърчаването на производството, вместо намиране на начин за справяне със слабото търсене със стъпки като по-големи държавни разходи за обществени услуги и потребителски субсидии.

В знак, че ценовият натиск става още по-слаб, основната инфлация в Китай , която не включва нестабилни артикули като храни и енергия, се охлади през август до най-ниското ниво от повече от три години. Очакванията за дефлация се разпространяват сред пазарите, подклаждайки рали на облигациите, което изпрати доходността до рекордно ниски нива и подхрани официалните опасения, че банките са станали твърде изложени на лихвени рискове.

Слабият ценови натиск е очевиден в темпа на растеж на номиналния БВП на Китай, който се увеличи само с 4% през второто тримесечие - доста под реалната цел на страната за икономически растеж от около 5% тази година.

В моменти на слаб напредък при цените, номиналната експанзия е по-полезен индикатор, защото отразява по-добре промените в заплатите, печалбите и държавните приходи, пише в бележка до клиенти Луо Джихенг, главен икономист в Yuekai Securities Co.

За Джак Лиу, 37-годишен инженер по продажбите на алуминиеви продукти в Южен Китай, дефлацията вече е повече от видима, след като той осъзна, че вече не поръчва допълнителни яйца на закуска.

Спадът на търсенето на пазара е принудил компанията му да намали цените и да продава на загуба миналата година. Това е намалило доходите му до една десета от предишните над 1 млн. юана (141 хил. долара), правейки ипотечните плащания трудни.

„Страната не признава, че има дефлация“, каза Лиу, който живее във Фошан в провинция Гуандун.

Скоростта на влошаване на ценовите перспективи в Китай изненада пазара.

Инфлацията беше по-слаба от прогнозираното през три от последните четири месеца, като нарасна само с 0,6% през август - увеличение, дължащо се до голяма степен на покачването на цените на храните с 2,8%. Основната инфлация миналия месец се повиши само с 0,3%, оставайки под 1% за 18-ти месец.

Подчертавайки съпротивлението върху инфлацията, цените на производител спадат от края на 2022 г. Цените на суровините и продажните цени на производителите се свиха за втория месец през август, показват официални данни, докато таксите на услугите и строителните компании се свиха с най-бързия темп от април 2020 г. .

Дилемата е, че дори паричната експанзия в Китай може да доведе до дефлация, тъй като е насочена главно към страната на предлагането на икономиката, пише в статия миналия месец Майкъл Петис, старши сътрудник във Фондацията Карнеги за международен мир.

Междувременно дефлационният начин на мислене започва да се налага. Потребителското доверие се движи на рекордно ниско ниво, а домакинствата съобщават за нарастваща готовност да спестяват, вместо да харчат или купуват жилища.

За Лиу, работника в алуминиевата индустрия, докато болката ще се задълбочава зависи от политиците в Пекин. „Правителството трябва поне да предприеме някои конкретни мерки, за да повиши потреблението и да подобри очакванията на хората“, каза той.