Новата икономика: Огромното съкровище на най-младата държава в Азия

В Югоизточна Азия, практически граничеща със северната част на Австралия, се намира най-младата държава в Азия. Окъпан от Индийския океан, остров Тимор, с вулканичен произход, неравна топография и обширни площи джунгла, е разделен на две части. Западната (или лявата на картата) част съответства на провинция Индонезия. Източната (или дясната) част е заета от страната, която получи независимост от Индонезия през 2002 г.: Източен Тимор.

Само за 20 години съществуване икономическата траектория на тази млада нация, с по-малко от милион и половина жители, е напреднала достатъчно, за да получи похвала от Международния валутен фонд (МВФ). В скорошен информационен лист обаче организацията подчертава, че ако страната иска да се радва на проспериращо бъдеще, тя трябва по-добре да управлява голямото съкровище, което е натрупала: съкровищница десет пъти по-голяма от икономиката ѝ, пише El Econimista. 

„Източен Тимор постигна значителен напредък от обявяването на независимостта си през май 2002 г. Най-младата нация в Азия поддържа стабилност, укрепва институциите и се радва на икономически растеж и инфлация, завидни за страна, излизаща от конфликт“, пишат в доклад Ян Кариер-Суолоу, ръководител на мисията на МВФ в Източен Тимор, и Раджу Хуидром, старши икономист в отдела за Азия и Тихоокеанския регион на МВФ. Споменаването на конфликта от страна на икономистите се обяснява с драматичната му скорошна история.

След дългото колониално минало на територията като португалско владение от 16-ти век (португалски се говори след близо пет века управление), през 1975 г., малко след обявяването на независимостта си, регионът е нападнат и окупиран от войски от съседна Индонезия, което води до десетилетия борба срещу окупацията, довела до смъртта на най-малко 100 000 души и значителни щети на инфраструктурата. През 1999 г., след референдум за самоопределение, спонсориран от ООН, Индонезия изостави бившата португалска колония и след период на попечителство от ООН, на 20 май 2002 г. Източен Тимор стана първата суверенна държава, появила се през 21-ви век.

Въпреки че икономиката се представя добре, следите от това ужасяващо минало остават. Населението е изправено пред нарастващи нужди от развитие. Ръстът на доходите на глава от населението е в застой през последните години, частният сектор трябва да се диверсифицира, а напредъкът в намаляването на бедността и недохранването е спрял, според МВФ. Тази малка икономика има БВП на глава от населението от едва 2000 долара по пазарни цени и близо 5000 долара по паритет на покупателната способност (когато се елиминира изкривяването, генерирано от различните ценови нива). Световната банка я класифицира като икономика със среден доход, въпреки че е сравнително близо до това да бъде „бедна“ страна.

„Справянето с тези неотложни нужди ще изисква ресурси и е естествено Източен Тимор да използва значителните си спестявания, за да подобри условията на живот на своите граждани“, пишат икономисти от базираната във Вашингтон организация. Тези спестявания се отнасят само до доходите, получени от производството на петрол в страната. Това производство е позволило на Източен Тимор да създаде, подобно на други страни (може би най-известните случаи са Норвегия и Русия), суверенен фонд с натрупаните приходи от добива на петрол и газ от офшорни находища.

Този петролен фонд, чийто оперативен мениджър е централната банка, а инвестиционната стратегия се определя от Министерството на финансите, към последното тримесечие на 2024 г. надхвърля 18 милиарда долара, което е приблизително 10 пъти годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на тиморската икономика. Все още е спорно дали правителството трябва да трупа голям суверенен фонд, докато условията на живот на гражданите му далеч не са идеални.

„Докато повечето страни, които се възползваха от бума на суровините, позволиха на богатството си да избледнее, Източен Тимор успя да превърне своя суверенен фонд, създаден преди две десетилетия, в един от най-големите спрямо размера на икономиката си. И го направи на много по-ниско ниво на развитие от други, като Катар и Бахрейн“, подчертава докладът на МВФ. Според централната банка на страната, общата възвръщаемост на Фонда от създаването му е 4,48%.

Следователно, твърди международната организация, тези значителни икономии от минало производство на петрол могат да помогнат за „изграждането на просперираща икономика за бъдещите поколения, ако се харчат по-добре и по-бавно“. По-добре, защото скорошните големи бюджетни дефицити на правителството не са генерирали желаните дивиденти за растеж, отбелязва докладът, като се призовава за преориентиране на разходите към развитието на човешкия и физическия капитал, за да се положат основите за продължаващ икономически прогрес.

И по-бавно, защото производството на петрол и газ намалява и големите дефицити биха могли напълно да изчерпят Петролния фонд до края на 30-те години на 21-ви век, предупреждават те. „Това би бил потенциално дестабилизиращ резултат, който би могъл да спре вноса на храни и други основни стоки и да наруши обществените услуги като здравеопазването.“

През 2016 г. Източен Тимор е произвеждал 49 000 барела суров петрол на ден, ограничено количество петрол, но достатъчно, за да генерира значителни ползи за много малко население. „Петролният фонд, основният източник на държавно финансиране и валутни резерви, може да бъде изчерпан през следващото десетилетие. Това се дължи на прекомерния добив и намаляващото производство на петрол. Това представлява сериозен риск за фискалната устойчивост, което може да доведе до сериозни съкращения на разходите през следващото десетилетие, които биха могли да подкопаят предоставянето на обществени услуги и социалната стабилност“, добавя Световната банка.

Петролът на практика е свършил в тази страна, която зависеше от едно петролно находище. Приходите от петрол са спаднали със 73%, тъй като находището Баю-Ундан е изчерпано. „Като доларизирана икономика, Източен Тимор не разполага с инструменти на паричната политика за смекчаване на външни шокове. Сега очакванията са насочени към голямо газово находище, което би могло да помогне за поддържането на този фонд. Газовото находище „Грейтър Сънрайз“, разположено в Тиморско море, представлява трансформативна възможност за страната, която се стреми да диверсифицира икономиката си и да намали зависимостта си от петрола. След десетилетия морски спорове с Австралия, двете държави подписаха историческо споразумение през ноември 2024 г., което установява ново споразумение за разпределение на печалбата, предоставя на Източен Тимор по-голям дял от приходите и полага основите за определяне на мястото за преработка на газ, все още спорен въпрос.

Находището, управлявано от Woodside Energy, но мажоритарна собственост на държавната Timor GAP, съдържа 5,1 трилиона кубически фута сух газ и 226 милиона барела кондензат и се оценява на между 50 и 75 милиарда долара. В допълнение към икономическото си значение, проектът укрепва геополитическата позиция на Източен Тимор в Азиатско-тихоокеанския регион, подкрепя стремежите му за членство в АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия) и осигурява ключов тласък за структурните му реформи и устойчиво развитие. Това находище, заедно със значителните си резерви, представлява голямата надежда на Източен Тимор.

„За да се осигури проспериращо бъдеще за следващото поколение тиморци, правителството се нуждае от средносрочен план за постепенно привеждане на разходите си в съответствие с устойчивия поток от приходи на страната. Общите разходи трябва да бъдат намалени през следващото десетилетие, като същевременно се даде приоритет на области като стратегическата публична инфраструктура и образованието. Би било полезно да се започне с ограничаване на растежа на заплатите в публичния сектор, където заетостта се е увеличила с 45% между 2020 и 2023 г., и при трансфери, които не достигат до най-уязвимите хора в страната“, заключват икономистите от МВФ своето становище, като призовават и за реформи в частния сектор, които да укрепят инвестиционния климат (модернизиране на правната рамка на финансовата система, разработване на функционален имотен регистър или подобряване на корпоративното финансово отчитане).

Превод и редакция: Нели Тодорова