Новата икономика: Завръща ли се икономическият национализъм с Тръмп

В епоха, белязана от промяна на глобалните парадигми, икономическият национализъм направи поразително завръщане, прекроявайки политиките в страните, които някога са били ревностни защитници на глобализацията. Това възраждане е особено очевидно в България, където взаимодействието на вътрешните предизвикателства, членството в ЕС и световните икономически тенденции създава уникална лаборатория за изследване на икономическия суверенитет.

Икономическият национализъм: от стигмата до стратегията

В исторически план икономическият национализъм носи негативна конотация, често приравнявана с протекционизъм и задушаващ държавен контрол. И все пак през последното десетилетие терминът претърпя ренесанс, очертавайки се като рамка за защита на националните интереси в един все по-несигурен свят. Глобалната финансова криза от 2008 г., последвана от геополитическо напрежение като търговската война между САЩ и Китай и Брекзит, принуди нациите да преразгледат уязвимостта на хиперглобализираните системи.

Завръщането на Доналд Тръмп в политическия пейзаж на САЩ през 2024 г. допълнително подчертава глобалното възраждане на икономическия национализъм. Политиките на Тръмп, наблягайки на „Америка на първо място“, се застъпват за подкрепа на производството, затягане на търговските политики и приоритизиране на икономическия суверенитет на САЩ. Този подновен фокус върху протекционистичните мерки и скептицизма към многостранните търговски споразумения резонира с подобни тенденции в световен мащаб, включително обръщането на България към икономически национализъм.

Икономическият пейзаж на България

До края на 2023 г. растежът на БВП на България се забави до 1,8%, което е спад от пика на възстановяването след COVID от 4,5% през 2021 г. Инфлацията, която е постоянен проблем, достигна 15,3% през 2023 г., което значително изпреварва средното за ЕС от 8,1%. Междувременно неравенството в доходите остава едно от най-високите в ЕС, като коефициентът на Джини е около 40,7 през 2023 г., което отразява дълбоките социално-икономически различия.

Пазарът на труда в България рисува смесена картина. Въпреки че безработицата спадна до рекордно ниско ниво от 4,3% през 2023 г., заплатите — макар и да се покачват — остават сред най-ниските в ЕС, със средна месечна заплата от 880 евро в сравнение със средната за ЕС от 2520 евро.

Пъзелът на ПЧИ

Тенденциите в преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) подчертават предизвикателствата на икономическата интеграция. През 2023 г. България привлече 1,2 милиарда евро ПЧИ, което е значително подобрение от 537,1 милиона евро, регистрирани през 2018 г., но все още скромно за бързо развиваща се икономика. Освен това голяма част от тези инвестиции се пренасочиха от проекти на зелено към придобивания, като чуждестранните инвеститори се отказаха от определени сектори, по-специално производството и комуналните услуги.

Тази промяна подчертава нарастващата роля на българската държава в ключови икономически транзакции.

Най-видими са ефектите на поведението на властта в енергийния сектор, където и малкото европейски компании със стратегически профил напускат. И една от причините е, че изпълнителната и законодателна власт  се опитваха да управляват процесите в него чрез административни мерки, често променящи законодателството, неоправдано тежки регулации или пряк натиск (заплахи за отнемане на лицензи и глоби).

Автономия на политиката в рамките на ЕС

Членството на България в ЕС налага ограничения на нейния икономически национализъм. Търговската и трудовата политика до голяма степен се диктуват от правилата на ЕС, оставяйки капиталовите потоци като една от малкото области, в които националната политика може да упражни влияние. Тук България може отново да „вземе пример” от Унгария и Полша, които прегърнаха неотдавна икономическия национализъм, за да се справят с подобни предизвикателства.

Например политиката на Унгария за предлагане на стимули на местни фирми в стратегически сектори ще вдъхнови България да проучи подобни мерки. Данъчните стимули за местните производители и усилията за насърчаване на иновациите в ИТ и зелената енергия отразяват насочването към насърчаване на местни индустрии.

Тълкуване на тенденциите

Икономическият национализъм в България не означава отдръпване от глобализацията, а нейното пренастройване, за да служи на националните приоритети. Нарастващото участие на държавата в стратегически сектори вероятно ще има за цел да смекчи рисковете, свързани с прекомерното разчитане на чуждестранни инвестиции, като същевременно се справи със социално-икономическите различия.

Паралелите с политиката на САЩ при подновеното ръководство на Тръмп са интересни. И двете нации ще наблегнат на намаляването на зависимостта от външни участници, защитата на местните индустрии и насърчаването на устойчивостта срещу глобални икономически шокове. Фокусът на Тръмп върху reshoring е в съответствие с усилията на България да засили вътрешния контрол върху критични сектори.

Този подход обаче не е лишен от рискове. Прекомерният държавен контрол може да задуши конкуренцията и иновациите, като потенциално възпира самите инвестиции, които България се стреми да привлече. Балансирането на националните интереси с изискванията на глобализираната икономика остава деликатен акт.

Поглед напред

Докато България се справя с тези сложности, по-широките последици от нейния икономически национализъм заслужават внимателно вглеждане. Ще успее ли страната да използва държавната намеса като катализатор за устойчив растеж, или ще попадне в клопката на прогонването на икономическите агенти и неефективността? По подобен начин глобалното възраждане на икономическия национализъм, олицетворено от политиките на Тръмп, повдига въпроси за бъдещето на мултилатерализма и глобалните сътрудничество.

В свят, дефиниран все повече от несигурност, българският експеримент с икономическия национализъм може да предложи ценни прозрения за развиващите се отношения между държавата и пазара. Предизвикателството се състои в постигането на правилния баланс – такъв, който запазва националния суверенитет, като същевременно възприема възможностите на един все още свързан свят.