Новият икономически модел на Си Дзинпин вещае повече търговски конфликти за Китай

На 8 септември 2023 г. китайският президент Си Дзинпин беше на посещение в провинция в североизточен Китай. Провинция Хъйлундзян е емблематична за старите индустрии и част от т. нар. „китайски ръждив пояс“. Тя далеч не може да се похвали с динамиката, характерна за градовете по делтите на Яндзъ и Перлената река. Тук, както и навсякъде в страната, пазарът на недвижими имоти също има проблеми. Така необходимите разходи за инфраструктура – ключов двигател на растежа досега, заедно със строителството на сгради, вече спряха да текат, като централното правителство отказа да планира нови линии на метрото в Харбин - столицата на провинцията. Целта на посещението на Си беше да представи пред най-високопоставените местни служители своята концепция за бъдещето на икономиката на страната: „Нови качествени производителни сили“.

Оттогава фразата се повтаря в множество статии и в речи на всеки по-нисък ешелон. Става въпрос за по-добро производство чрез технологичен прогрес и наука, постигане на пробиви в авангардни области и производство на повече, за да се задвижи икономиката. Успехът при електрическите автомобили, батериите и слънчевите панели често се цитира като пример, както и работата в сферата на полупроводниците, биотехнологиите и цифровата икономика.

Проблемът е, че въпреки образа на едно ново консуматорско общество, създадено от търговските центрове в Шанхай, китайците консумират по-малко. Китай представлява малко под 18% от световната икономика, но само 13% от общото потребление, според данни Световната банка. Тъй като повечето китайци живеят със средни доходи, те все още не са наистина много богати и тъй като им липсва достатъчна мрежа за социална сигурност, спестяват – за всеки случай. Местният пазар не е достатъчно голям, за да продаде цялата си продукция.

Решението: износ.

Втората по големина икономика в света е водещият износител, като по последни данни отговаря за 31% от глобалното производство в сравнение със „само“ 20% през 2010 г. Правенето на повече непременно изисква другите да правят по-малко, да направят място и да се откажат от редица пазар. „Пренасочвайки всички тези инвестиции към производството, ние увеличаваме капацитета в икономика, за която проблемът е търсенето, а не предлагането. Единственият начин да се реши уравнението е да се изнася. Ето защо останалият свят, Европейският съюз ЕС в частност е толкова нервен“, каза Майкъл Петис, професор по финанси в Пекинския университет и научен сътрудник в китайския център „Карнеги“, цитиран от в. „Монд“.

„Да създаде свои международни шампиони“

САЩ вече започнаха да затварят вратата и развиващите се икономики все още не са достатъчно дълбоки пазари, като някои от тях също имат своите геополитически резерви, включително Индия. Следователно ЕС е начело на редицата. Брюксел трябва да докладва резултатите от разследване на китайските субсидии за сектора на електрическите превозни средства по-късно през 2024 г., което може да доведе до налагането на нови мита. Но Европа не е сама в своите опасения: в началото на март бразилското правителство започна антидъмпингово разследване за китайската стомана.

Западните бизнесмени, посещаващи новите градове и фабричните центрове на Китай, често остават впечатлени от капацитета за планиране на китайската политическа система. Централното правителство си поставя цел, а провинциите се придържат към нея, състезавайки се помежду си за най-добро представяне. Но сега, когато китайската икономика е на второ място и разгърна исторически безпрецедентна индустриална сила, останалият свят открива как влияние му оказва това, когато същата система реши да направи още повече. За лидерите на страната, които вярват в технологиите, фокусът върху новите индустрии също служи на целта за стратегическа автономия във време, когато САЩ все повече прекъсват достъпа на Китай до ноу-хау, над което Вашингтон има надмощие, като напр. микрочипове.

„Китай иска да създаде свои международни шампиони и даа печели пазари в страни като Япония, Корея и Европа. През последните години той успя в известен смисъл и иска да продължи да успява, но вреди на други компании и други страни. Това е една от причините Китай да се сблъсква с враждебна среда“, каза Дан Уанг, главен икономист на хонконгската банка Hang Seng.

С благословията на Пекин различните региони на Китай сега се надпреварват помежду си, предоставяйки подкрепа под формата на достъп до земя и субсидии, за да спечелят надмощие. Нинде, където се намира крайбрежният щаб на световния лидер в производството на батерии CATL, може да се опише като център за батерии, но Юби, в западната част на страната, на 1500 километра, иска да се превърне в „столица на батериите“. И ако Хънджън, срещу Хонг Конг, е домът на централата на гиганта за електрически автомобили BYD, Чанжу, в Дзянсу, се представя за „столицата на новите енергии“, докато Хъфей, в провинция Анхуей, също се стреми да се присъедини към лидерите в производството на превозни средства с нова енергия.

Всичко в Китай се прави така, сякаш тази вътрешна надпревара е изолирана от външните си ефекти. Този фокус навътре предотвратява всякакъв дебат относно причинно-следствената връзка между, от една страна, такова масивно производствено усилие и, от друга, последвалите търговски конфликти, за които се твърди, че са просто дело на злонамерени сили. „Въпреки че ударите по Китай не са нещо ново на Запад, напоследък се появи нова цел на атаки: производственият капацитет на Китай“, гласи коментар, публикуван от официалната информационна агенция Синхуа на 26 март и озаглавен: „скритият дневен ред зад промотирането на китайския „проблем със свръхкапацитета“. Предстои да разберем дали този нова точка на конфликт ще доведе до поредната ескалация на напрежението.