ОББ: Всички сектори станаха мотори на икономиката

Българската икономика е нараснала с 1.8% през първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2023 г., а мотори, на практика са били всички сектори на икомомиката. Това е една от ключовите тенденции, регистрирани в нов анализ на ОББ, базиран на последните данни на Националния статистически институт (НСИ) и Евростат.

„От страна на производството ръстът се движеше главно от сектора на услугите. Той, макар че не нарасна най-бързо през тримесечието - с 1.6% (реално), сериозно дръпна БВП нагоре, поради огромния си относителен дял от 60.0% в него. На този фон индустрията отчете над два пъти по-бързо увеличение на продукцията си с 3.4%, но нейното влияние беше по-слабо, тъй като тя заема над три пъти по-малък относителен дял от 19.1%. Селското стопанство нарасна с 1.4% (дял 4.5%), докато най-малкият бранш, този на строителството, само 2.6% от БВП, също увеличи продукцията си с 0.5%. Трябва обаче да се отбележи, че строителството ангажира известна част от производството на индустрията, която му доставя множество материали и стоки, поради което неговото значение не се ограничава само с прекия му относителен дял в БВП.“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

Икономическите данни от първото тримесечие на годината затвърждават позитивната прогноза на анализаторите на банката за растеж на икономиката от 2.3% за цялата 2024 г.

Безработицата отбеляза лек спад от 4.6% (от януари до март) на 4.4% за април. На този фон и при тенденция на забавяща се инфлация, средната месечна заплата отново се устреми нагоре, достигайки ръст от 17.8% през март (спрямо март м.г.), като ускорен ръст се наблюдава както в публичния, така и в частния сектор.

„За разлика от времето преди Ковид, когато заплатите в публичния сектор по правило растяха по-бързо от тези в частния, в периода след пандемията не се очертава ясна тенденция. Така в края на първото тримесечие на 2024 г. ръстът на заплатите в публичния сектор с 18.4% водеше спрямо ръста в частния със 17.6%, докато в края на 2023 г. ролите бяха разменени, съответно, 10.2% срещу 12.1%.“ обясни д-р Калчев.

Най-голям ръст отбелязаха заплатите в заведенията за подслон и хранене и в публичната администрация и отбраната с 25%, следвани от недвижимите имоти с 23%, образованието с 20.2%, строителството с 19.5%, търговията с 19.1% и т.н.

През май, за първи път тази година наблюдаваме ускорение, макар и слабо, в ръста на цените (спрямо май м.г.). Така хармонизираната инфлация нарасна до 2.7% за май при 2.5% през април. Базисната инфлация (без храни и горива) съответно се увеличи до 2.9%, в сравнение с 2.6% за април. Последващ спад отбеляза единствено потребителската инфлация (по националната методология) от 2.4% през април на 2.3 през май. „Независимо от ускорението през май очакваме ръстът на цените да продължи да се забавя“, успокои д-р Калчев.

Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви своето решение да намали основните лихвени проценти с 0.25% с оглед регистрирания траен спад на инфлацията в еврозоната. Очаква се тази стъпка да облекчи условията за финансиране и да даде известен стимул за малко по-бърз икономически растеж.

„До края на 2024 г. очакваме допълнителен спад на лихвените проценти (най-вероятно в две стъпки) на лихвата за рефинансиране от 4.25% (сега) на 3.40% и на тази по депозитите от 3.75% (сега) на 3.25%. Съответно, очакванията ни за растежа в Еврозоната се покачват от 0.4% на 0.7% за 2024 г.“, прогнозира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.