Производителите на зърно в Източна Европа са изправени пред перфектната буря

Когато глобалните цени на зърното започнаха да падат миналата година след скок през първите месеци на войната в Украйна, тогавашният министър на земеделието на Полша призова фермерите да запазят реколтите си с надеждата за възстановяване и по-добра възвръщаемост. Залогът се оказа лош за някои, пише Ройтерс. 

Близо година по-късно полският фермер Артур Конарски все още има около 150 тона зърно, застояващи в склада, и казва, че някои от неговите конкуренти в третия по големина производител на пшеница в Европейския съюз имат още по-големи запаси от реколта, която тъне в силози.

Земеделските производители в Полша и други източноевропейски страни, които държаха на по-високи цени, бяха ударени от перфектната буря.

Скок в износа от Бразилия и Русия помогна за понижаване на световните цени на зърното, докато ЕС отвори границите си за безмитен внос на зърно от Украйна в знак на солидарност, след като Русия блокира черноморските пристанища на страната.

Въпреки че целта на ЕС беше да даде на украинските фермери изход за транспортиране на зърно и маслодайни семена до традиционните им пазари в Африка, Близкия изток и Азия, и да помогне за облекчаване на глобалната хранителна криза, голяма част от тях остана в Източна Европа.

С недостига на местна продукция в Полша мелничарите и животновъдите, които отчаяно се нуждаеха от зърно, се обърнаха вместо това към потока от внос от Украйна, превозван в ЕС с камиони и влакове, казаха търговци на зърно и фермери.

Правителствата на Източна Европа насочиха пръста си към Украйна за вината за неволите на фермерите, но Адриан Вавжиняк, говорител на Полския синдикат на индивидуалните фермери, каза, че някои от проблемите в региона са причинени от самите тях, защото фермерите, насърчавани от политиците, са трупали култури.

"Това доведе до по-ниски продажби по време на прибиране на реколтата и съхранение на зърнени култури от страна на фермерите, последиците от което плащат днес с намаляване на приходите от продажба на зърнени култури", каза Вавжиняк.

Местните купувачи имаха много алтернативни доставки.

След като отвори границите си за украинско зърно, Полша е внесла 2,08 милиона тона царевица и 579 315 тона пшеница миналата година, спрямо едва 6 269 тона царевица и 3 033 тона пшеница през 2021 г.

"Тъй като фермерите не продаваха, мелниците за фураж и брашно просто купиха украинско зърно, за да имат суровини за текущото производство", каза полски търговец на зърно, който отказа да бъде назован, защото не е упълномощен да говори с медиите.

Едностранни забрани за внос

Въпреки че е верен съюзник на Украйна, Полша забрани вноса на украинско зърно през април в отговор на яростни оплаквания от фермери в селските райони, където подкрепата за управляващата партия "Право и справедливост" (PiS) е силна.

Унгария, Словакия и България бързо последваха примера на Полша, предизвиквайки спор с Брюксел относно търговската политика и исканията за обезщетение за техните разгневени фермери от фондовете на ЕС.

Едностранните забрани за внос бяха премахнати миналата седмица, но едва след като Европейската комисия се съгласи да блокира продажбите на украинска пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе в тези четири държави-членки и Румъния от 2 май до 5 юни.

Но проблемът едва ли ще изчезне.

Преговорите с Русия за удължаване на сделката, позволяваща износ на зърно през три от черноморските пристанища на Украйна за облекчаване на глобалната хранителна криза, висят на косъм.

Ако зърненият коридор, който трябва да изтече този месец, се срине, украинските фермери няма да имат друг избор, освен да изпратят целия си износ на зърно през Източна Европа.

Търговците на зърно казаха, че цената, платена за украинското зърно, е в съответствие с нивата на европейския пазар, но те са паднали доста под цените, търсени от много фермери в Източна Европа.

Европейските цени на пшеницата достигнаха върхове след прибиране на реколтата през октомври 2022 г. от над 350 евро за тон, но оттогава цените паднаха до нивата преди инвазията от около 235 евро. Това също е далеч от пика от 450 евро за тон за европейската пшеница непосредствено след атаката на Русия.

"Фермерите обвиняват правителството за ниските цени, дължащи се на украинския внос, което всъщност не е вярно", каза полският търговец на зърно.

Украинските фермери междувременно казаха, че получават много по-малко от пазарната цена, тъй като около 100 евро на тон се приспадат за покриване на транспорта до Източна Европа, много повече от разходите за транспортиране на зърното им от черноморските пристанища.

Ограниченията на ЕС върху вноса на зърно също влошиха и без това мрачните перспективи за селското стопанство в Украйна, която беше третият по големина износител на зърно в света преди войната с Русия.

Украинските фермери казват, че им се е наложило рязко да намалят количеството култури като царевица и пшеница, които засаждат, поради трудността и високите разходи за изнасяне на доставки от страната.

Треска за украински внос

Притокът на украинско зърно в Източна Европа също навреди на способността на съседите от ЕС да изнасят собствените си култури, тъй като има недостиг на налични камиони и железопътни вагони.

В Румъния фермерите се оплакват, че местните мелници и преработватели не се интересуват от тяхната пшеница и царевица, казвайки, че камиони с украинско зърно се нареждат пред портите им. Фермерите казаха, че са се затруднили да намерят камиони, за да преместят собствените си стоки, като разходите за логистика са се увеличили със 70% в сравнение с преди войната.

"В целия ЕС и веригата за доставки малките продавачи, търговците, преработвателите на храни се възползваха. Румънските фермери систематично пропускат периоди за продажба на зърното си, започвайки през май 2022 г.", каза Цезар Георге от консултантската компания AGRIColumn. 

От началото на конфликта около 17 милиона тона основни селскостопански продукти са напуснали Украйна по пътища, железопътни линии, както и шлепове по река Дунав, показват данни, публикувани от министерството на земеделието на Украйна.

Цялото зърно, което представлява около 38% от износа на Украйна, отиде в източния Европейски съюз, тъй като границите на Украйна с Русия и Беларус бяха затворени.

"Желанието на местните производители да запазят реколтата си в очакване на по-високи цени създаде недостиг на местния пазар, така че потребителите се втурнаха да купуват украинското зърно, налично по това време", съобщават от Украинския съюз на търговците на зърно UGA.

Други 28 милиона тона украински селскостопански продукти са били изнесени от нейните черноморски пристанища през безопасния коридор, показват данни на ООН.

Слаба реколта и мухъл

В Унгария притокът на зърно от Украйна не е причинил същите проблеми със свръхпредлагането, както в Полша и България, поради катастрофалната реколта от царевица миналото лято.

"Полша беше най-изложена, защото самата тя имаше прилични реколти. Унгария имаше толкова лоша реколта от царевица, че трябваше да внася царевица, независимо дали имаше война в Украйна или не", каза Беноа Файо, анализатор в Strategie Grains.

Консултантската компания прогнозира, че запасите от царевица в Унгария всъщност ще намалеят през този сезон въпреки нарастването на вноса.

Pannonia Bio, биорафинерия в Унгария, обясни, че трябвало да купува царевица от Украйна, Словакия, Полша и Румъния, за да поддържа бизнеса си, но дори и тогава е била принудена да ограничи производството поради спада на местната реколта.

Унгарският фермер Андраш Пастор разказва, че компанията му е събрала само 15% от средната си реколта от царевица от полета близо до източната граница на Унгария с Украйна и около половината от тях, около 2000 тона, все още чакат да бъдат продадени.

Замърсяването на някои запаси с токсичния страничен продукт от плесен, която процъфтява в сухи условия, също възпрепятства продажбите на унгарска реколта, като някои местни купувачи се обръщат към алтернативи поради опасения за качеството, казаха фермери.

Въпреки това, дори неопетнената царевица беше трудна за продажба. Украйна е изнесла 1,7 милиона тона царевица за Унгария през годината след инвазията на Русия, в сравнение с едва 30 000 тона преди войната, показват данни на митниците.

"Търговците не търсеха (унгарска царевица), защото не бяха сигурни в качеството, а унгарската продукция е по-скъпа. При наличието на по-евтина алтернатива, те избраха по-рентабилния вариант", казва Пастор.