Шефът на концерна Saab: Отбранителната стратегия на ЕС се нуждае от поне 100 милиарда евро

Пълното развитие на отбранително-промишлената стратегия на ЕС ще изисква най-малко 100 милиарда евро, колкото Европейската комисия (ЕК) първоначално планираше да отдели за тези цели. Това заяви главният изпълнителен директор на шведския концерн Saab Микаел Йохансон  в интервю за Financial Times (FT).

„Напредъкът на процеса на консолидация на европейската отбранителна индустрия ще определи дали ЕС ще успее да се споразумее за сериозна отбранителна индустриална стратегия за Европа. Ако говорим за значителни суми, това ще стимулира сътрудничеството и съвместните предприятия. А това изисква известно вид стимули", каза Йохансон. „Ако страните се обединят и кажат, че имат едни и същи изисквания и искат да доставят заедно, това ще увеличи обемите толкова много, че никоя компания не може да го направи сама“, добави той, наричайки го „жизненоважно“ съвместно използване на продукти от различни европейски страни производители на оръжие.

Изданието посочва, че според оценки на базирания в Париж Институт за международни и стратегически отношения (IRIS) почти 80% от покупките за отбрана, обявени от страните от ЕС в рамките на една година след избухването на войната в Украйна, идват от производители извън общност. Две трети от доставките ще трябва да бъдат осигурени от американски производители на оръжие и военна техника. Според Йохансон европейските страни трябва да признаят „промяната на парадигмата“, настъпила по инициатива на ЕК, и необходимостта да действат „независимо от Съединените щати“.

В началото на март ЕК представи първата стратегия за въвеждане на общи военни поръчки и инвестиции на страните от общността в ЕС под контрола на ЕК. В този план се споменаваше и възможно най-скорошно интегриране на Украйна.

Брюксел отдели 1,5 милиарда евро от бюджета на ЕС за ускорена военизиране на индустрията в периода от 2025 до 2027 г., въпреки че на ранен етап от планирането се споменаваше цифрата от 100 милиарда евро за постепенното обединяване на европейската военна индустрия, изтеглянето й от контрола на страните членки на ЕС и преминаването й под контрола на Европейската комисия. Очаква се до 2030 г. страните членки съвместно да поръчат 40% от оръжията и да изразходват поне 50% от военния бюджет на територията на съюза.