Стойността на Норвежкия суверенен фонд надвиши за първи път символичния праг от 20 трилиона крони

Стойността на Норвежкия суверенен фонд надвиши за първи път символичния праг от 20 трилиона крони

Норвежкият суверенен фонд, който е най-големият в света, достигна днес символичен праг, като стойността му надвиши за първи път 20 трилиона норвежки крони (1,7 трилиона евро), предаде Франс прес.

Според брояча, който показва стойността на фонда в реално време на сайта му, около 16:00 ч. (17:00 ч. българско време) тя е била 20,050 трилиона крони.

Събирайки приходите от петрол на Норвегия, фондът има за цел да увеличи националното богатство, за да финансира разходите на щедрата социална държава, когато запасите от въглеводороди се изчерпят. 

Официално създаден през 1990 г., той получава за първи път през 1996 г. "скромната" сума от 1,981 милиарда крони.

Стойността му надхвърли 10 трилиона крони през 2019 г., което означава, че е нараснал двойно за пет години.

Фондът инвестира основно в акции, които съставляват малко повече от 70 на сто от активите му.

С акции в близо 8800 компании в целия свят, това е най-големият индивидуален инвеститор на планетата, който сам контролира 1,5 на сто от всички листвани на световната борса компании.

Фондът притежава и голям портфейл облигации (около 27 на сто от активите му), но и инвестиции в недвижими имоти, както и в проекти за възобновяеми енергии, които не се търгуват на борсите. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Зеленски: Украйна и съюзниците ѝ ще работят по план за прекратяване на огъня в следващите десет дни
Екзотични дестинации и все по-дълги пътувания – тенденциите в туризма за следващата година
Най-богатият човек Африка иска да създаде най-голямата рафинерия в света в Нигерия
На днешната дата, 27 октомври. Мишкин ден, имен ден празнува Нестор
Седмичен хороскоп: Звездите за бизнеса от 27 октомври до 2 ноември
Проф. Ива Христова: Пикът на грипа се очаква в края на януари
Литва ще сваля контрабандните балони, идващи от Беларус
Икономиката все още ли е „в добро състояние“? Пет въпроса към ЕЦБ