Светът е изправен пред нов „китайски шок“, но този път има и позитив – по-слаба инфлация

Винсент Сюе управлява онлайн бизнес за търговия на дребно с хранителни стоки, предлагайки пресни продукти, консервирани храни и пакетирани лесни за приготвяне съставки на местни потребители в Сингапур. Неговата компания Webuy Global, листна на Nasdaq, набавя стоки предимно от доставчици в Китай. От края на миналата година една трета от доставчиците му, обременени с излишни запаси в Китай, предлагат големи отстъпки до 70%.

„Китайските вътрешни пазари са твърде конкурентни, някои по-големи производители на храни и напитки се затрудняват да освободят от запасите си, тъй като слабото потребителско търсене се отразява негативно“, каза той пред Си Ен Би Си.

Сюе също така отчита по-голяма натовареност тази година, след като сключи партньорство с китайската платформа за електронна търговия Pinduoduo, която навлиза в страната от Югоизточна Азия.

„Всяка седмица ще пристигат около 5-6 контейнера, натоварени с поръчки на Pinduoduo“, каза Сюе, а Webuy Global ще поддържа доставката до клиентите.

Във време, когато големите мита възпират китайския износ за САЩ, докато вътрешното потребление остава проблем, свръхкапацитетът е довел до това, че цените на китайските производители остават в дефлационна територия повече от две години. Инфлацията за потребителите остава близо до нулата.

Въпреки това страната удвоява производството си и това свръхпроизводство се разпространява по световните пазари, пораждайки безпокойство в Азия, че поток от евтин внос може да притисне местните индустрии, казват експерти.

„Всяка икономика по света е загрижена да не бъде залята от китайски износ... много от тях са започнали да поставят бариери пред вноса от Китай“, каза Есвар Прасад, старши професор по търговска политика и икономика в университета Корнел.

Но за изморените от инфлация икономики, икономистите казват, че притокът на евтини китайски стоки идва с положителна страна: по-ниски разходи за потребителите. Това от своя страна би могло да предложи на централните банки известно облекчение, докато жонглират с намаляване на разходите за живот и съживяването на растежа на фона на нарастващото търговско напрежение.

За пазари с ограничени производствени бази, като Австралия, евтиният китайски внос би могъл да облекчи кризата с разходите за живот и да помогне за намаляване на инфлационния натиск, каза Ник Маро, главен икономист в Economist Intelligence Unit.

Възникващите рискове за растежа и ниската инфлация могат да проправят пътя за още намаления на лихвите в цяла Азия, според Nomura, която очаква централните банки в региона да се разграничат допълнително от Федералния резерв и да осигурят допълнително разхлабване на паричната политика.

Инвестиционната банка прогнозира, че Резервната банка на Индия ще намали лихвите със 100 базисни пункта през останалата част от годината, централните банки във Филипините и Тайланд ще намалят лихвите с по 75 базисни пункта, докато Австралия и Индонезия биха могли да намалят лихвите с 50 базисни пункта, а Южна Корея с четвърт процентен пункт.

„Китайски шок“

В Сингапур покачването на разходите за живот беше сред горещите теми по време на предизборната кампания на града-държава в навечерието на изборите, проведени миналия месец.

Градът-държава не е единственият свидетел на дезинфлационното въздействие с нахлуването на евтини китайски стоки.

„Дезинфлационните сили вероятно ще проникнат в цяла Азия“, посочиха икономисти от Nomura, очаквайки азиатските държави да усетят ускоряващото се въздействие на „китайския шок“ през следващите месеци.

Азиатските икономики вече бяха предпазливи относно излишния капацитет на Китай, като няколко държави наложиха антидъмпингови мита, за да защитят местното производство, дори преди въвеждането на мащабните тарифи на Тръмп.

В края на 90-те и началото на 2000-те години световната икономика преживя така наречения „китайски шок“, когато рязкото увеличение на евтиния внос, произведен в Китай, помогна за поддържане на ниска инфлация, като същевременно коства работни места в местното производство.

Изглежда, че предстои своеобразно продължение, тъй като Пекин се фокусира върху износа, за да компенсира спада във вътрешното потребление.

Китайският износ за Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН)  се е увеличил с 11,5% на годишна база през първите четири месеца на тази година, като доставките за САЩ са се свили с 2,5%, според официалните митнически данни на Китай. Само през април доставките на Китай за АСЕАН са скочили с 20,8%, докато износът за САЩ е спаднал с над 21% на годишна база.

Тези стоки често пристигат с отстъпка. Икономисти от Goldman Sachs изчисляват, че китайските продукти, внесени от Япония през последните две години, са станали с около 15% по-евтини в сравнение с продуктите от други страни.

Индия, Виетнам и Индонезия наложиха различни протекционистични мерки, за да осигурят известно облекчение за местните производители от интензивната ценова конкуренция, особено в сектори, изправени пред свръхкапацитет и евтин внос. Докато за голям брой страни притокът на китайски стоки е компромис между по-ниската инфлация и неблагоприятното въздействие върху местното производство, страни като Тайланд може да се изправят пред нож с две остриета.

Тайланд вероятно ще бъде най-силно засегнат от „китайския шок“, дори ще се плъзне към дефлация тази година, прогнозират икономисти от Nomura, докато Индия, Индонезия и Филипините също ще видят спад на инфлацията.