Световната банка предупреди за потенциално „загубено десетилетие“ за глобалната икономика

Световната банка предупреди, че пандемията от коронавирус и войната на Русия в Украйна са допринесли за спад в дългосрочния потенциал за растеж на световната икономика, водещ до потенциално „загубено десетилетие“, което би означавало повече бедност и по-малко ресурси за борба с изменението на климата, пише „Ню Йорк таймс“

Предупреждението идва в момент, когато светът е изправен пред с припокриващи се кризи - пандемия, която осакати икономиките и напрегна системите за здравеопазване, както и нахлуването на Русия в Украйна, което прекъсна глобалните вериги за доставки и навреди на международните търговски връзки. Заплахата от по-продължителен спад съвпада с новите признаци на напрежение в световната финансова система, тъй като поредица от банкови сривове заплашва да подкопае икономическия растеж.

В новия си доклад Световната банка прогнозира, че средният световен икономически растеж ще спадне до 30-годишно дъно от 2,2 процента на година между 2023 г. и 2030 г. Това представлява рязък спад от първото десетилетие на този век, когато средният годишен растеж на глобалния брутен вътрешен продукт  беше 3,5%.

Спадът ще бъде още по-изразен за развиващите се икономики, които са нараснали със среден годишен темп от 6 процента между 2000 г. и 2010 г., като растежът при тях ще спадне до  4 процента през това десетилетие.

„Възможно е да се формира загубеното десетилетие за световната икономика“, каза Индермит Гил, главен икономист на Световната банка и старши вицепрезидент по икономиката на развитието. „Продължаващият спад на потенциалния растеж има сериозни последици за способността на света да се справи с разширяващия се набор от предизвикателства, уникални за нашето време – устойчива бедност, нарастващо разделение по доходи и изменение на климата“.

Служители на Световната банка казаха, че „златната ера“ на развитие изглежда е към своя край. Те предупредиха, че политиците ще трябва да бъдат по-креативни, докато се опитват да се справят с глобалните предизвикателства, без да могат да разчитат на бързото икономическо разрастване на страни като Китай, който отдавна е двигател на световния растеж. Те предложиха рамките на международната парична и фискална политика да бъдат по-тясно съгласувани и заявиха, че световните лидери трябва да намерят начини да намалят търговските разходи и да увеличат участието си в работната сила. По думите им връщането към по-бърз няма да е лесно.

„Ще са необходими херкулесови колективни политически усилия, за да се възстанови растежът през следващото десетилетие до средния за предходното“, се казва в доклада на Световната банка.

Нарастващата честота на глобалните кризи продължава да тежи върху икономиката, въпреки появилите се признаци на възстановяване. Усилията на централните банки да укротят инфлацията чрез повишаване на лихвените проценти подхраниха сътресения в банковия сектор, което доведе до фалита на Silicon Valley Bank и Signature Bank в Съединените щати този месец и спасяването на Credit Suisse чрез придобиване от UBS.

Висши икономически служители следят дали напрежението върху банковата система ще се превърне в значителен икономически насрещен вятър, който може да насочи Съединените щати към рецесия.

„Това определено ни сближава в момента“, каза пред Си Би Ес в неделя Нийл Кашкари, президент на Федералната резервна банка на Минеаполис. „Това, което не е ясно за нас, е колко от тези банкови стресови ситуации водят до широко разпространена кредитна криза“, добави той.

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, каза в неделя, че „рисковете за финансовата стабилност са се увеличили“ и че предвид високите нива на несигурност, политиците трябва да останат бдителни. Тя отбеляза, че скорошните сътресения могат да имат отражение върху глобалните икономически перспективи и доклада за финансовата стабилност на МВФ, който ще бъде публикуван през следващите няколко седмици.

„Във време на по-високи нива на дълг, бързият преход от продължителен период на ниски лихвени проценти към много по-високи проценти, необходими за борба с инфлацията, неизбежно генерира стрес и уязвимости, както се вижда от последните развития в банковия сектор в някои развити икономики“, каза Георгиева по време на Форума за развитието на Китай.

МВФ каза през януари, че глобалната рецесия може да бъде избегната, тъй като растежът започне да се възстановява по-късно тази година. По това време организацията прогнозира, че икономиката ще бъде по-устойчива от очакваното по-рано, и повиши прогнозите си за растеж за 2023 г. и 2024 г. МВФ обаче предупреди, че „рисковете за финансовата стабилност остават завишени“.

Представители на Световната банка казаха, че ако сегашните банкови сътресения се превърнат във финансова криза и рецесия, тогава прогнозите за глобален растеж може да бъдат понижени поради свързаните с това загуби на работни места и инвестиции.

„Както и да го погледнете, ако настоящата ситуация се влоши и се превърне в рецесия, особено рецесия на глобално ниво, това може да има отрицателни последици за дългосрочните перспективи за растеж“, коментира Айхан Косе, директор на групата за перспективи на Световната банка и водещ автор на доклада.