Васил Велев: Бизнесът ще подкрепи правителството за механизъм за намаление на цените на храните

Българският бизнес ще подкрепи правителството в усилията му за търсене на механизъм за намаление на цените на храните, защото първият приоритет за деловите среди на България е влизането на страната в еврозоната от 1 януари 2024 г. Това каза в интервю за БТА председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Решението за еврозоната ще се взема през май и по тази причина страната трябва да покаже воля за решителни стъпки, буквално през следващите два-три месеца, да овладее инфлацията и цените на месечна база да тръгнат надолу, допълни Велев.

Той бе потърсен за коментар по повод заявеното вчера от премиера Гълъб Донев намерениe на второто служебно правителство да насочи усилията си към постигане на реални резултати в овладяването на цените на хранителните стоки. По негова инициатива днес в Министерския съвет ще има работна среща с участието на министри и шефове на агенции. Целта е да бъде представен анализ на образуването на цените, като спрямо резултатите от този анализ ще се търсят възможните решения за спиране на покачването им. 

Според Велев, за да бъде постигната целта - влизане в еврозоната, предприятията, търговските вериги също трябва да направят някои усилия като например да ограничат стремежа си към по-големи печалби.

Велев напомни, че по-ниската цена на електроенергията заради компенсациите за бизнеса е факт от януари, но подчерта, че ефектът от тази мярка върху намалението на цените ще се усети през следващите месеци и по-скоро през март, защото, по думите му, в този процес има инертност. Но е и вярно, че пазарът е "разбъркан", въпреки че никой не е отменял конкуренцията, има сектори, на които ще отнеме повече време за успокояване на цените, по тази причина в други държави се прилагат съответните административни мерки в посока ускоряване на процеса, коментира Велев.

Той посочи, че е необходимо държавата да направи анализ по веригата на ценообразуването за това къде има прекомерно увеличаване на стойностите и да се вземат съответните мерки. Целта е да се види доколко тези цени са обективни и доколко има "надписване на сметката", каза Велев и допълни, че това означава и повече проверки от ресорните контролни органи на държавата в търсене на непозволени търговски практики и налагането на съответните глоби. 

При пазарна икономика мерките, които държавата може да предприеме за намаление на цените, не са много, напомни Велев. Като възможен механизъм, макар и не конкретно насочен към цените на храните, той изтъкна практиката, която се прилага в редица европейски държави на облагане на свръхпечалбите не само на енергийните дружества, но и на други сектори, в които се генерират извънредни свръхпечалби. По думите на Велев това няма да доведе до намаление на цените на храните, но ще увеличи бюджетните приходи.

"Това, което е факт, е поскъпването на торовете, следствие на скъпия газ, а цената на торовете през фуража в яйцето е десетки процента на всяка стъпка и когато те поскъпнат в пъти, какво очакваме да стане с яйцето", коментира Велев. Същевременно той напомни, че субсидиите в селското стопанство в някои държави от ЕС са много по-големи от тези у нас, което, по думите му, позволява в някои случаи храните да бъдат по-евтини като себестойност. 

Сред причините за високата инфлация в България Велев изтъкна високата цена на тока, като напомни, че преди да се усетят първите темпове на ръста на инфлацията, през първото полугодие на 2021 г. средно тя беше 112 лева за мегаватчас, а сега след компенсациите тя ще е 200 лева. Същевременно Велев посочи, че през цялото второ полугодие на 2022 г. цената на тока след компенсациите беше 250 лева. Това е повече от два пъти ръст и е първата причина да имаме по-голяма инфлация от средноевропейската, смята Велев. По думите му, втората причина е свързана с прекомерното увеличаване на бюджетните разходи - най-вече за пенсии, както и за издръжка в бюджетната сфера, срещу които няма произведена продукция. Велев отново повтори, че цената на тока за бита е 82 лева за мегаватчас и е силно субсидирана, а за предприятията след компенсации е над цената на микса и заяви, че базовата индустрия трябва да бъде докомпенсирана по отношение на цените на електроенергията, за да има равни позиции с конкурентите си в Европа и по света.

"Има неща, които могат да спомогнат дефицитът и инфлацията да са по-малки. На първо място това са огромните субсидии за бизнеса, които вече нямат смисъл и не бива да се дават на всички бизнеси. Те възлизат на 1,3 млрд. на месец, крайно време е субсидиите да се намалят поне наполовина или да са секторни. Става дума за общо 14 млрд. годишно". Това заяви междувременно бившият финансов министър Симеон Дянков пред Нова тв.

По думите му различните сектори използват електроенергия по различен начин, в някои не се използва толкова много. Субсидията обаче се получава за общите разходи в миналото, а не за обема на потребление. Печалбите на частния сектор у нас през 2022 г. средно са се удвоили заради субсидиите. Беше добър тактически ход служебният кабинет да изчака с бюджета, защото имаше апетити за харчове. До края на този месец и началото на март е време да вкарат нов бюджет, защото се вкарват нови фискални политики заради инфлацията, коментира още Дянков. Според него инфлацията у нас се успокоява, но по-бавно в сравнение с еврозоната.