Застой във Fiat води бившата италианска индустриална столица Торино към упадък

Италианският град Торино, където се намира най-старият завод за автомобили в Европа, е типичен пример за индустриалния упадък, пред който са изправени някои части на континента, тъй като производителите на автомобили се борят с разходите за електрификация, ниското търсене и конкуренцията от Китай, предаде Ройтерс.

Разположен в подножието на Алпите в Северозападна Италия, Торино е мястото, където Fiat, понастоящем част от мултинационалната компания Stellantis е съоснован от семейство Аниели преди 125 години. Сега той се бори с упадъка на някогашната си доминираща индустрия, което е видно от състоянието на историческия му завод в Мирафиори.

В завода се произвеждат електрическият градски автомобил Fiat 500 и два спортни автомобила Maserati, но поради слабото търсене производството е спряно през голяма част от годината, а 2800 работници са в принудителен отпуск с намалено заплащане.

„Заводът Мирафиори вече е затворен. Само че понякога се отваря отново“, казва Джакомо Дзулианело, работник в завода и член на профсъюза FIOM Cgil, който е сред съкратените до началото на ноември.

За да оцелее, Fiat позволи на италианската си идентичност да се размие, докато поемаше и след това се сливаше с Chrysler през 2014 г., създавайки Fiat Chrysler Automobiles (FCA), а през 2021 г. се присъедини към производителя на Peugeot - PSA, за да създаде Stellantis.
Междувременно Торино загуби четири от автомобилните си заводи през последните четири десетилетия, като се започне от Лингото през 1982 г. - известно с тестовата писта на покрива, която участва в класическия британски филм от 60-те години „Италианска афера“.

Упадъкът на Мирафиори 

Мирафиори - някогашният символ на мощта на Fiat, в който работят около 60 000 души и който произвежда до 1 милион автомобила годишно, включително оригиналния Fiat 500 през 60-те години на миналия век - се е превърнал в сянка на предишната си мощ.

„Тук, в Торино, има дума табу, а именно „упадък“... можем да го наричаме както си искаме... но това е неоспорим факт“, казва Лука Давико, градски социолог в Политехниката на Торино.

В отражение на предизвикателствата  в цялата индустрия, които засягат и лидера на европейския пазар Volkswagen, производството на италианския завод Stellantis ще намалее до 500 000 автомобила тази година, което е най-ниската стойност от 1958 г. насам, според профсъюза FIM Cisl.

Мирафиори вече е последният автомобилен завод в Торино, чиито работници в по-голямата си част бездействат и са пред пенсиониране. Средната им възраст е 57-58 години, твърдят профсъюзите, а по-младите поколения вече не са привлечени от автомобилния сектор.

Микела Санфилипо, друга работничка в завода, получи ярко напомняне за това, когато отиде да си направи татуировка.

„Човекът, който ме татуира, беше много млад и когато ме попита къде работя и аз му казах „ в Stellantis,бивш Fiat“, а той отговори „какво е това? Какво произвежда?„... беше много смущаващо“, казва тя.

Франческо Дзирполи, професор по мениджмънт в университета във Венеция и научен директор на Центъра за иновации в автомобилната индустрия и мобилността, казва, че производството на автомобили в Италия е спаднало поради това, че Stellantis е пестила от инвестиции в нови модели, особено за италианските си заводи.

„Това беше повече от грешка, отколкото избор“, казва той.

Преминаването от Fiat към Stellantis означава, че Торино вече не е основният център за инженеринг и разработване на продукти, допълва Цирполи. Последните модели Fiat, Alfas и Lancias са оформени в Италия, но използват предимно френски двигатели и платформи.

Те се произвеждат в чужбина, а изпълнителният директор на Stellantis Карлос Таварес заяви, че производството на един от тях - Alfa Romeo Junior - в Италия, а не в Полша, би увеличило цената му на дребно с 10 000 евро (10 900 USD).

Бъдещето е неясно

Мирафиори, известен като „град в града“, е огромен комплекс, разположен на повече от 2 милиона квадратни метра. Но сега, когато Дзулианело отива на работа, му предстои 15-минутна разходка от вратата на фабриката до монтажната линия през изоставени пространства.

Работниците, които са в принудителен отпуск, получават само около 1 100 евро месечно след облагане с данъци, докато редовната заплата е около 1 600 евро. Профсъюзите твърдят, че много от тях се борят за препитание.

„Преживяхме грозни периоди“, казва Давиде Манаго, служител на FIM Cisl и работник в завода, чиято съпруга също работи в Mirafiori. И двамата са били отстранявани от работа няколко пъти, но за щастие никога по едно и също време.

Въпреки това парите понякога „не стигаха за изплащане на ипотеката, а да отидеш в банката да поискаш заем, за да сложиш храна на масата, не беше лесно“, казва 49-годишният Манаго, а споменът го разплаква. „Страх ме е да се върна към това.“

 Stellantis  настоява, че Мирафиори има бъдеще. Заводът произвежда скоростни кутии за електрически и хибридни автомобили, разполага с център за рециклиране на автомобилни части и лаборатория за батерийни технологии, а в края на 2025 г. ще започне производството на нова хибридна версия на Fiat 500.

Торино също може да се възползва, ако правителството привлече друг автомобилен производител в Италия, слагайки край на статута на Stellantis като единствения голям национален производител на автомобили. В момента се водят разговори с китайските Dongfeng Motor Group и Chery.

Въпреки това Манаго се надява, че 18-годишният му син и 15-годишната му дъщеря ще намерят по-добри възможности другаде: „Очаквам, че бъдещето им няма да е в Торино, а може би дори не и в Италия.“