Най-трудните за посещаване страни

Най-малко посещаваните държави в света не са сред най-трудните за визита, смята Гунар Гарфордс – изпълнителен директор на норвежката Mobile TV Co. (NMTV) и президент на радио и телевизионната организация International DMB Advancement Group (IDAG).

Мнението му е основано на опита на световен пътешественик – той е бил във всичките 198 държави на планетата ни. На базата на преживяванията си в толкова много, различни точки на света, Гарфордс представя списък на най-трудните за посещаване държави. Класацията му е съставена според три критерия:

1.) Възможност да се вземе виза.

2.) Ситуация със сигурността.

3.) Транспорт.

По негово мнение първият критерий е най-важен, защото без виза желанието за посещението е обречена. Всеки опит за нелегално влизане е застрашен от съдебно разследване и присъда.

Иначе, сериозно препятствие пред визитата на човек в дадена държава може да бъде и рискът за сигурността и здравето му, заради обстановката в нея. Но, дори страните, в които има война или граждански размирици обикновено имат зони, които са по-малко засегнати от напрежението и по-безопасни за посещение.

Транспортът също може да бъде сериозен проблем за достигането до някои части на света. В някои страни, където авиолиниите и ЖП и автомобилният транспорт не са толкова развити, са необходими повече търпение в пътуването, възглавничка за път и книга.

Имайки предвид всичко това, Гарфордс съставя списъка си, който изглежда така:

15. Бутан

14. Кирибати

13. Науру

12. Русия

11. Узбекистан

10. Сирия

9. Туркменистан

8. Сомалия

7. Либия

6. Пакистан

5. Афганистан

4. Саудитска Арабия

3. Екваториална Гвинея

2. Еритрея

1. Ангола

Бутан е в списъка, защото „за да отидеш там трябва да си платиш всичко предварително“, и тук не става дума само за самолетните билети. Страната предлага само пакети all inclusive, в които се включва всичко в престоя, чрез посредничеството на местни туристически агенции, на цена между 200 и 300 долара за ден. Сумата варира според сезона и включва всичко, от което има нужда туристът, като транспорт, нощувки, храна, гидове и обиколки. Доплаща се само за алкохол и сувенири.

Кирибати пък е трудна за посещение, най-вече защото е разположена в средата на Тихия океан. Буквално. Само два пъти седмично има международни полети до столицата на островната държава Тарауа.

Транспортът е проблем и към остров Науру, до който лети само една авиолиния – Our Airline. Необходима е и виза. Всъщност, колко посолства и консулства на Науру сте виждали? Страната е дипломатически представена само в Австралия, Тайван, Тайланд и Фиджи.

Посещението в Русия пък е изключително затруднено според автора заради безсмислена бюрокрация и продължителното чакане за виза.

Ако искате да посетите Узбекистан пък ще ви е необходима покана от някой там. Ако престоят ви надхвърли 3 дни, ще трябва да се регистрирате с местен жител в бюро на Министерството на вътрешните работи.

В Сирия се води гражданска война. Експерти смятат, че е възможна употребата на химически оръжия.

За Туркменистан човек може да получи туристическа виза само, ако се запише за водач екскурзовод. Както в Бутан, ще трябва да платите предварително.

Двете най-големи предизвикателства на приключението Сомалия са правителството и инфраструктурата.

В Либия по време на управлението на Кадафи посещението бе трудно, защото бе нужна виза. Получаването й е като при залагане на хазартна машина – рано или късно ще спечелиш, но ще са ти необходими много време и пари, пише Гарфордс. Настоящата ситуация с получаването на виза за Либия е не по-малко непрозрачна.

По отношение на Пакистан, получаването на туристическа виза зависи от времето на годината, настроението на правителството и неговото мнение за степента на опасност от присъствието ви. Може да вземете виза за да отидете там днес и утре ваш приятел да получи отказ.

„Не смятам, че има нужда да отговарям на въпроса защо все още трябва да се тревожите да отидете в Афганистан“, пише норвежкият автор. Той припомня, че в началото на 70-те години страната бе една от най-модерните в света. Сега контрастът е изключителен. „Жените (там), живели и в двете епохи, трябва да са наистина депресирани“, казва той.

Сдобиването с туристическа виза може да бъде проблем и в Саудитска Арабия. Жените не могат да отидат там, освен ако не са придружени от съпруг, баща или друг мъж от семейството им.

Екваториална Гвинея е управлявана от диктатора Теодоро Обянг Нгуема Мбасого, който предпочита да го наричат Президентът. Тази страна е известна с лоша репутация в областта на човешките права и трафика на хора. Защо да позволява на туристи да я посещават и да стават свидетели на недостатъците й?

Еритрея пък е държава частично. Тя е единствената страна в света, класирана по-ниско от Северна Корея в международния индекс за свобода на пресата. Получаването на документи за посещението й е много трудно. „Дори да попълните формуляра (за достъп) много внимателно, той все пак може да ви бъде върнат с паспорта ви“, казва авторът.

Ситуацията с Ангола пък е истинско доказателство, че времената се менят и международните отношения се преобръщат с тях. Някогашната португалска колония днес е богата на петрол, от който Европа се нуждае. Страната прави възможното да предотвратява идването на европейци, търсещи работа на територията й.